Алерголозите искат промяна в критериите за лечение на тежка астма -
В България грижата за пациентите с астма е профилирана и е реимбурсирана, по тази причина у нас смъртността освен това заболяване е доста ниска. Има обаче проблеми на равнище НЗОК, критериите за лекуване на тежка астма с биологични препарати са по-рестриктивни спрямо други страни по света, заяви проф. Мария Стаевска ръководител на Българското сдружение по алергология по време на Осмия народен конгрес по алергология.
„ Двете гилдии на алерголозите и пулмолозите, вършим старания сега да разтеглим критериите. За момента с дребен запас лекарите дават доста добра грижа за пациента. За съпоставяне с Англия – ресурсът там е доста по-голям, само че и смъртността е по-голяма “, сподели професор Стаевска.
Прегледът на астматици в България е на цена 24 лв., евентуално за коафьор или маникюр пациентите заплащат много повече. За диспансерното наблюдаване на астматиците, обаче НЗОК заплаща 13 лв.. У нас в тази цена наложително е включена и спирометрията, проучване, което дава информация на лекаря за функционалния потенциал на белите дробове, за количеството въздух, което минава през през белия дроб при поемане и издишване. Във всички други страни това е обособена активност, която има настрана финансиране, добави тя.
Спирометрията не се реимбурсира в допълнение от здравната каса, а това е „ закононарушение по отношение на българските алерголози и пулмолози “ сподели и доктор Александър Симидчиев и изясни, че всички консумативи и провеждането на проучването са за сметка на лекарите. Той удостовери съществуването на общия проблем при експертите пулмолози и алерголози и напомни, че НЗОК и БЛС са известени още преди 2 години при започване на коронавирус пандемията.
Белодробните заболявания не са народен здравен приоритет, както преди години страната е постъпила с туберкулозата. Днес в изискванията на коронавирус, който прониква в белия дроб, поврежда го и по-късно стартира да поврежда всички останали органи ние би трябвало да се оправим с това предизвикателство. За 30-годишната ми процедура в границите на една година не съм виждал толкоз тежки пневмонии. И в случай че желаеме добра грижа за нашите пациенти, то би трябвало да се погрижим и за лекарите, сподели Симидчиев.
Българското сдружение по алергология (БДА) и Българското сдружение по белодробни заболявания (БДББ) ще излязат с общо мнение с обосновка за спирометрията и обособеното й реимбурсиране като се изведе като високо – профилирана активност. Становището ще бъде изпратено на първо време до Българския лекарски съюз, а по-късно и до Националната здравноосигурителна каса.
По време на конгреса проф. доктор Мария Стаевска бе избрана отново за ръководител на Българското сдружение по алергология (БДА) с цялостно единогласие.
Българското научно сдружение по алергология е учредено през 1974 година От 1991 година сдружението е групов член на Европейската Академия по алергология и клинична имунология /EAACI/, а от 2001 и на Световната алергологична организация /WAO/.
След 1980 година в България се основава алергологична мрежа, дело на проф. Г. Костурков, а от 1991 се признава специалността “Клинична алергология ”. Днес алергологични кабинети има в съвсем всички регионални центрове за които организационно-методичен началник е Клиничния център по алергология.
125 лекари в страната имат компетентност по Клинична алергология и сега специализират 7 млади лекари в университетските клиники у нас. Заедно с асоциираните членове сдружението наброява 140 индивида.
Клиниката по клинична алергология (ККА) е правоприемник на Центъра по алергология към ВМИ София, основан през 1967 година През 1971 година към Центъра се разкрива първата профилирана Клиника по алергология в България за диагностика и лекуване на алергично заболели пациенти. През 1976 година Центърът по алергология прераства в първата у нас Катедра по алергология, останала единствена и до през днешния ден. През 1992 година по отношение на преустрояване на образователните стратегии (принципът е „ един изпит – една катедра ”), Катедрата по алергология се преименува в Клиничен център по алергология (КЦА). През м. октомври 2000 година въз основата на КЦА е основана Клиника по алергология и клинична имунология, през 2007 година Клиниката е преименувана на Клиника по алергология и астма, а през 2011 година на Клиника по клинична алергология (ККА), което подхожда на клиничната компетентност. Клиничният център по алергология остава академичното звено към Медицинския университет, а ККА става клинично звено към УМБАЛ „ Александровска ” ЕАД.
„ Двете гилдии на алерголозите и пулмолозите, вършим старания сега да разтеглим критериите. За момента с дребен запас лекарите дават доста добра грижа за пациента. За съпоставяне с Англия – ресурсът там е доста по-голям, само че и смъртността е по-голяма “, сподели професор Стаевска.
Прегледът на астматици в България е на цена 24 лв., евентуално за коафьор или маникюр пациентите заплащат много повече. За диспансерното наблюдаване на астматиците, обаче НЗОК заплаща 13 лв.. У нас в тази цена наложително е включена и спирометрията, проучване, което дава информация на лекаря за функционалния потенциал на белите дробове, за количеството въздух, което минава през през белия дроб при поемане и издишване. Във всички други страни това е обособена активност, която има настрана финансиране, добави тя.
Спирометрията не се реимбурсира в допълнение от здравната каса, а това е „ закононарушение по отношение на българските алерголози и пулмолози “ сподели и доктор Александър Симидчиев и изясни, че всички консумативи и провеждането на проучването са за сметка на лекарите. Той удостовери съществуването на общия проблем при експертите пулмолози и алерголози и напомни, че НЗОК и БЛС са известени още преди 2 години при започване на коронавирус пандемията.
Белодробните заболявания не са народен здравен приоритет, както преди години страната е постъпила с туберкулозата. Днес в изискванията на коронавирус, който прониква в белия дроб, поврежда го и по-късно стартира да поврежда всички останали органи ние би трябвало да се оправим с това предизвикателство. За 30-годишната ми процедура в границите на една година не съм виждал толкоз тежки пневмонии. И в случай че желаеме добра грижа за нашите пациенти, то би трябвало да се погрижим и за лекарите, сподели Симидчиев.
Българското сдружение по алергология (БДА) и Българското сдружение по белодробни заболявания (БДББ) ще излязат с общо мнение с обосновка за спирометрията и обособеното й реимбурсиране като се изведе като високо – профилирана активност. Становището ще бъде изпратено на първо време до Българския лекарски съюз, а по-късно и до Националната здравноосигурителна каса.
По време на конгреса проф. доктор Мария Стаевска бе избрана отново за ръководител на Българското сдружение по алергология (БДА) с цялостно единогласие.
Българското научно сдружение по алергология е учредено през 1974 година От 1991 година сдружението е групов член на Европейската Академия по алергология и клинична имунология /EAACI/, а от 2001 и на Световната алергологична организация /WAO/.
След 1980 година в България се основава алергологична мрежа, дело на проф. Г. Костурков, а от 1991 се признава специалността “Клинична алергология ”. Днес алергологични кабинети има в съвсем всички регионални центрове за които организационно-методичен началник е Клиничния център по алергология.
125 лекари в страната имат компетентност по Клинична алергология и сега специализират 7 млади лекари в университетските клиники у нас. Заедно с асоциираните членове сдружението наброява 140 индивида.
Клиниката по клинична алергология (ККА) е правоприемник на Центъра по алергология към ВМИ София, основан през 1967 година През 1971 година към Центъра се разкрива първата профилирана Клиника по алергология в България за диагностика и лекуване на алергично заболели пациенти. През 1976 година Центърът по алергология прераства в първата у нас Катедра по алергология, останала единствена и до през днешния ден. През 1992 година по отношение на преустрояване на образователните стратегии (принципът е „ един изпит – една катедра ”), Катедрата по алергология се преименува в Клиничен център по алергология (КЦА). През м. октомври 2000 година въз основата на КЦА е основана Клиника по алергология и клинична имунология, през 2007 година Клиниката е преименувана на Клиника по алергология и астма, а през 2011 година на Клиника по клинична алергология (ККА), което подхожда на клиничната компетентност. Клиничният център по алергология остава академичното звено към Медицинския университет, а ККА става клинично звено към УМБАЛ „ Александровска ” ЕАД.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ