Д-р Стоян Георгиев: В България е страшно да си болен, милионерите не искат реформа
В България е ужасно да си болен. Здравната каса и клиничните пътеки сложиха завършек на остарелия модел и връзки в опазването на здравето, само че не сътвориха нов. Вместо да е лекуван, пациентът е трансфорат в счетоводна численост. Превърнахме лекуването в манифактура.
Премахването на Здравната каса няма да реши проблемите. Нищо няма да се промени, до момента в който задачата е да се приберат парите, а не качеството на опазването на здравето.
Над 30 шефове на лечебни заведения взимат по към 1 милион лв. на година. Медиците милионери не желаят промяна.
Липсват избрани специалности – педиатри, инфекционисти, епидемиолози. Сега пандемията от ковид ни се споделя от математици, които ни споделят какъв брой хора ще починат.
Това съобщи в изявление за БГНЕС доктор Стоян Георгиев, уролог в Института за незабавна медицина „ Пирогов “. Д-р Георгиев има съвсем 40-годишен стаж. Започва като млад доктор в „ Пирогов “ през 1982 година, там той работи към 16 години. Работил е в редица болнични заведение в столицата Първа и Пета градска лечебни заведения, а също по този начин и в страната.
Един от най-големите проблеми на родното опазване на здравето е, че ужасно да си болен в България. Никой не се вълнува от това, че индивидът е персона и има строго характерна болест. Лечението е превърнато в една манифактура, а болният е подложен на конвейер.
А нещата не постоянно са били такива. Д-р Георгиев си спомня за предаността и идеализма, с който се работило преди време, когато парите не са били единственият определящ фактор.
„ Моето потомство фактически се квалифицира и приключи в края на комунизма. Тогава концепцията за финансова облага от медицината съвсем не съществуваше. Работихме на благосклонност и никой не си е поставял финансови искания. Самата подготовка беше извънредно нужна, тъй като тогава имаше известно ешалониране на здравната система. Знаеше се кой защо дава отговор. Имаше хора с разнообразни отговорности. Имаше и надзор. Пациентът преминаваше от по-ниско към по-високо ходило “, съобщи лекарят уролог.
За страдание, през днешния ден картината е по-различна. Болницата, в която влиза пациентът, или ще му помогне, или там ще приключи неговото лекуване и витален път.
„ Болните в този момент не се търсят, с цел да им се довърши лекуването, тъй като пациентите в този момент са с финансова тежест през здравната каса и през системата на клиничните пътеки, които се надявахме, че ще изиграят по-положителна роля през тези 20 години. Но към този момент всички специалисти са на мнение, че те доведоха до фиаското на остарялото опазване на здравето, а ново не се появи “, сподели доктор Георгиев.
Ново опазване на здравето не се е появило не в смисъла, че отсъстват съвременни лечебни заведения и положителни експерти. „ Имаме и международни експерти, и положително съоръжение, само че достъп до тях имат единствено хора с избрани финанси “, посочи доктор Георгиев.
Един от огромните проблеми е неналичието на здравна помощ в дребните население места.
„ Системата е толкоз мощно дебалансирана по райони, че има области, където не може да се окаже първокачествена помощ в границите на златния стандарт от половин или един час, каквито са случаите при инсултите или инфарктите, където, в случай че не се помогне бързо, изходът е трагичен “, сподели експертът.
Тази липса на болнична помощ кара хората от дребните обитаеми места да подценяват здравето си.
„ В България не е неприятно да си болен, а е ужасно. Болният никой на никое място не го чака с концепцията да му се помогне в оптималната степен. Той би трябвало да си търси болница. Той не знае по кое време да се обърне към доктор и къде да отиде. Той няма и достъп до болница, изключително, в случай че се намира във Видинска област или в село, където не идва фелдшер по 2-3 седмици. Тогава пациентът се обръща към едни ретро шамански способи и който оцелее. Става мъчно за околните му да го транспортират в болница, поради пандемията от COVID-19. Никъде няма гаранция, че ще бъде признат. Това обърква системата и болните “, акцентира доктор Георгиев.
Дисбалансът в системата се показва и в неналичието на избрани експерти: педиатри; инфекционисти; епидемиолози и други „ Сега епидемията ни се споделя от математици, които ни споделят какъв брой хора ще се разболеят и какъв брой ще умрат “.
По отношение на концепцията за построяването на COVID-болница доктор Георгиев попита: Тези хора, които разясняват знаят ли по какъв начин се основава болница. „ Болницата не е постройката и леглата. Това е най-малката част. Пациентите могат да се лекуват и в палатка, само че би трябвало да има лекари, сестри, медикаменти, диагностика, следене и грижи. Построяването на болница не лекува. Построяването на детска болница няма да избави нашите деца. Трябва да има педиатри “, добави той.
Според него казусът идва и от това, че в здравната ни система към момента не е дефиниран въпросът към какво се стремим. Никой не е дефинирал каква промяна да създадем, тъй че да намалее смъртността при децата и възрастните, да се усилят трансплантациите на сърце, черен дроб, бъбреци.
„ Дали някой се спомня, че България беше първата в Източна Европа, която направи трансплантация на сърце. Ние сме доста надалеч след нещата, които се случват в западната медицина, и след страните, с които бяхме дружно “, безапелационен е лекар Георгиев.
Надеждата за смяна е в самите лекари, изключително в младите.
„ Здравеопазването е тежка и консервативна система, която не зависи единствено от един фактор. Трябва да се изградят такива механизми, които да дават вътрешна регулация. Лекарите са морални хора, те виждат какви са безобразията в системата. Няма да търпят черни овце и издънки. Трябва да се остави на гилдията да го поправи. Здравеопазването не може да се поправи бързо, нито могат да се основат експерти за малко време. Един експерт, с цел да го сложиш в виновна среда, са нужни 5 години следване и 5 години специализация “, съобщи доктор Георгиев.
Според него страната ни би трябвало да изпрати огромен брой млади експерти в чужбина, с цел да получат една добра специализация. Така е постъпила Турция преди 30-40 години. За това не би трябвало да се учудваме в този момент, за какво там се върви на медицински туризъм.
Липсата на връзката сред здравните заведения води до утежняване на качеството на услугата.
„ Най-лошото е, че доста мощни играчи се държат монополно, обособените звена не си приказват, не се кооперират за по-добър резултат, тъй като в случай че в една огромна болница има условия за донор, въпрос единствено на благосклонност е да се обърне към друга болница, само че това не се случва по доста аргументи. Ще се изгубят пари, аргументи от прочувствен темперамент, личностен. Даже не се и предизвиква “, сподели Георгиев.
Решението на проблемите не е в премахването на Здравната каса или основаването на няколко такива. Не би трябвало да има дилетанти и фантазьори в опазването на здравето.
„ Премахването на Здравната каса няма да реши проблемите. Щом схемата да вземеш парите е писане на доклад на хартия, а не качеството на опазването на здравето, нищо няма да се промени. Толкова години не се откри увереност в нито една политика, с цел да се създадат дребни стъпки най-малко за Бързата помощ. Не може една страна да няма медицински хеликоптери. Тъжно е. Изморихме се от говорене и никой не ни чува “, оплака се докторът.
„ Над 30 шефове на лечебни заведения получават над 1 милион лв. заплата. Кой от тях ще желае да направи промяна, с цел да не получава тези пари. Като няма позор, морал, боязън от Бога, би трябвало да има финансова регулация. Тя става с морков или с сопа. Ако не работиш отговорно, сбогом. Взима ти се разрешението и приключваш. Това са стъпките, които да дисциплинират “, счита Георгиев.
Картината не е изцяло песимистична.
„ Все отново в България има здравни заведения и лекари, които имат силите, потенциала и моралната норма, с цел да си правят работата. Такъв медицински „ Ноев ковчег “ е „ Пирогов “. Той устоя на всички типове медицински опити, устоя на най-различни шефове и ръководства. Но вътре има едно ядро от хора и екип, които имат страховит морал. Там лекарите не гледат банкнотата, а си гледат работата “, акцентира доктор Стоян Георгиев.
Премахването на Здравната каса няма да реши проблемите. Нищо няма да се промени, до момента в който задачата е да се приберат парите, а не качеството на опазването на здравето.
Над 30 шефове на лечебни заведения взимат по към 1 милион лв. на година. Медиците милионери не желаят промяна.
Липсват избрани специалности – педиатри, инфекционисти, епидемиолози. Сега пандемията от ковид ни се споделя от математици, които ни споделят какъв брой хора ще починат.
Това съобщи в изявление за БГНЕС доктор Стоян Георгиев, уролог в Института за незабавна медицина „ Пирогов “. Д-р Георгиев има съвсем 40-годишен стаж. Започва като млад доктор в „ Пирогов “ през 1982 година, там той работи към 16 години. Работил е в редица болнични заведение в столицата Първа и Пета градска лечебни заведения, а също по този начин и в страната.
Един от най-големите проблеми на родното опазване на здравето е, че ужасно да си болен в България. Никой не се вълнува от това, че индивидът е персона и има строго характерна болест. Лечението е превърнато в една манифактура, а болният е подложен на конвейер.
А нещата не постоянно са били такива. Д-р Георгиев си спомня за предаността и идеализма, с който се работило преди време, когато парите не са били единственият определящ фактор.
„ Моето потомство фактически се квалифицира и приключи в края на комунизма. Тогава концепцията за финансова облага от медицината съвсем не съществуваше. Работихме на благосклонност и никой не си е поставял финансови искания. Самата подготовка беше извънредно нужна, тъй като тогава имаше известно ешалониране на здравната система. Знаеше се кой защо дава отговор. Имаше хора с разнообразни отговорности. Имаше и надзор. Пациентът преминаваше от по-ниско към по-високо ходило “, съобщи лекарят уролог.
За страдание, през днешния ден картината е по-различна. Болницата, в която влиза пациентът, или ще му помогне, или там ще приключи неговото лекуване и витален път.
„ Болните в този момент не се търсят, с цел да им се довърши лекуването, тъй като пациентите в този момент са с финансова тежест през здравната каса и през системата на клиничните пътеки, които се надявахме, че ще изиграят по-положителна роля през тези 20 години. Но към този момент всички специалисти са на мнение, че те доведоха до фиаското на остарялото опазване на здравето, а ново не се появи “, сподели доктор Георгиев.
Ново опазване на здравето не се е появило не в смисъла, че отсъстват съвременни лечебни заведения и положителни експерти. „ Имаме и международни експерти, и положително съоръжение, само че достъп до тях имат единствено хора с избрани финанси “, посочи доктор Георгиев.
Един от огромните проблеми е неналичието на здравна помощ в дребните население места.
„ Системата е толкоз мощно дебалансирана по райони, че има области, където не може да се окаже първокачествена помощ в границите на златния стандарт от половин или един час, каквито са случаите при инсултите или инфарктите, където, в случай че не се помогне бързо, изходът е трагичен “, сподели експертът.
Тази липса на болнична помощ кара хората от дребните обитаеми места да подценяват здравето си.
„ В България не е неприятно да си болен, а е ужасно. Болният никой на никое място не го чака с концепцията да му се помогне в оптималната степен. Той би трябвало да си търси болница. Той не знае по кое време да се обърне към доктор и къде да отиде. Той няма и достъп до болница, изключително, в случай че се намира във Видинска област или в село, където не идва фелдшер по 2-3 седмици. Тогава пациентът се обръща към едни ретро шамански способи и който оцелее. Става мъчно за околните му да го транспортират в болница, поради пандемията от COVID-19. Никъде няма гаранция, че ще бъде признат. Това обърква системата и болните “, акцентира доктор Георгиев.
Дисбалансът в системата се показва и в неналичието на избрани експерти: педиатри; инфекционисти; епидемиолози и други „ Сега епидемията ни се споделя от математици, които ни споделят какъв брой хора ще се разболеят и какъв брой ще умрат “.
По отношение на концепцията за построяването на COVID-болница доктор Георгиев попита: Тези хора, които разясняват знаят ли по какъв начин се основава болница. „ Болницата не е постройката и леглата. Това е най-малката част. Пациентите могат да се лекуват и в палатка, само че би трябвало да има лекари, сестри, медикаменти, диагностика, следене и грижи. Построяването на болница не лекува. Построяването на детска болница няма да избави нашите деца. Трябва да има педиатри “, добави той.
Според него казусът идва и от това, че в здравната ни система към момента не е дефиниран въпросът към какво се стремим. Никой не е дефинирал каква промяна да създадем, тъй че да намалее смъртността при децата и възрастните, да се усилят трансплантациите на сърце, черен дроб, бъбреци.
„ Дали някой се спомня, че България беше първата в Източна Европа, която направи трансплантация на сърце. Ние сме доста надалеч след нещата, които се случват в западната медицина, и след страните, с които бяхме дружно “, безапелационен е лекар Георгиев.
Надеждата за смяна е в самите лекари, изключително в младите.
„ Здравеопазването е тежка и консервативна система, която не зависи единствено от един фактор. Трябва да се изградят такива механизми, които да дават вътрешна регулация. Лекарите са морални хора, те виждат какви са безобразията в системата. Няма да търпят черни овце и издънки. Трябва да се остави на гилдията да го поправи. Здравеопазването не може да се поправи бързо, нито могат да се основат експерти за малко време. Един експерт, с цел да го сложиш в виновна среда, са нужни 5 години следване и 5 години специализация “, съобщи доктор Георгиев.
Според него страната ни би трябвало да изпрати огромен брой млади експерти в чужбина, с цел да получат една добра специализация. Така е постъпила Турция преди 30-40 години. За това не би трябвало да се учудваме в този момент, за какво там се върви на медицински туризъм.
Липсата на връзката сред здравните заведения води до утежняване на качеството на услугата.
„ Най-лошото е, че доста мощни играчи се държат монополно, обособените звена не си приказват, не се кооперират за по-добър резултат, тъй като в случай че в една огромна болница има условия за донор, въпрос единствено на благосклонност е да се обърне към друга болница, само че това не се случва по доста аргументи. Ще се изгубят пари, аргументи от прочувствен темперамент, личностен. Даже не се и предизвиква “, сподели Георгиев.
Решението на проблемите не е в премахването на Здравната каса или основаването на няколко такива. Не би трябвало да има дилетанти и фантазьори в опазването на здравето.
„ Премахването на Здравната каса няма да реши проблемите. Щом схемата да вземеш парите е писане на доклад на хартия, а не качеството на опазването на здравето, нищо няма да се промени. Толкова години не се откри увереност в нито една политика, с цел да се създадат дребни стъпки най-малко за Бързата помощ. Не може една страна да няма медицински хеликоптери. Тъжно е. Изморихме се от говорене и никой не ни чува “, оплака се докторът.
„ Над 30 шефове на лечебни заведения получават над 1 милион лв. заплата. Кой от тях ще желае да направи промяна, с цел да не получава тези пари. Като няма позор, морал, боязън от Бога, би трябвало да има финансова регулация. Тя става с морков или с сопа. Ако не работиш отговорно, сбогом. Взима ти се разрешението и приключваш. Това са стъпките, които да дисциплинират “, счита Георгиев.
Картината не е изцяло песимистична.
„ Все отново в България има здравни заведения и лекари, които имат силите, потенциала и моралната норма, с цел да си правят работата. Такъв медицински „ Ноев ковчег “ е „ Пирогов “. Той устоя на всички типове медицински опити, устоя на най-различни шефове и ръководства. Но вътре има едно ядро от хора и екип, които имат страховит морал. Там лекарите не гледат банкнотата, а си гледат работата “, акцентира доктор Стоян Георгиев.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ