Мултифондовете са шанс за затъващата пенсионна система на България
В България да се вкара мултифондов пенсионен модел, който да „ отпуши “ сегашната ни пенсионна система и да донесе по-висока рентабилност на работещите. Това се предлага в нов законопроект, направен взаимно от няколко ведомства, в това число Комисията за финансов контрол, и представители на бизнеса. Идеята е спестяванията на хората за пенсия да се ръководят на база тяхната възраст, пенсионен небосвод и благоприятни условия.
В очакване сме Министерството на финансите да разгласява законопроекта, занапред предстоят експертни разбори “, сподели Диана Йорданова, заместник-председател на Комисията за финансов контрол (КФН), по време на пенсионен конгрес.
Предложението за въвеждането на мултифондова система в България не е ново, а се разяснява към този момент над 15 години. Това бе и една от рекомендациите на Организацията за икономическо съдействие (ОИРС), отправена към България за възстановяване на пенсионната система.
Основният план на мултифондовете е насъбраните спестявания за втора и трета пенсия да могат да се влагат в разнообразни фондове, с друг риск. Така ще се направи разделяне между сегашните 20-годишни младежи, които са при започване на кариерата си и имат най-малко 40-годишен небосвод пред себе си, затова може да поемат по-висок риск, и по-възрастната част от популацията, която наближава пенсиониране и е по-подходящо да влага в закостенял фонд.
Държави с въведени мултифондови пенсионни системи
От друга страна, това би спомогнало за конкурентоспособността на частните пенсионни сдружения, които би трябвало да се „ състезават “ с българските държавни пенсии. Редица икономисти и финансисти предизвестяват, че това е съвсем невероятно, защото държавните пенсии непрекъснато биват увеличавани с политически решения, а това води до несъответствия в системата – такива, които може скоро да доведат до нарастване на налозите в България. Причината е, че бюджетът на Национален осигурителен институт, още със основаването на настоящия пенсионен модел на страната, страда от остри дефицити, които се пълнят с прехвърляния от централния бюджет.
Най-скорошните данни на Национален осигурителен институт сочат, че за петте месеца до май този трансфер е към този момент 4.8 милиарда лева, до момента в който към февруари беше към 2 милиарда лева А тези бюджетни прехвърляния са нужни, защото осигурителните доходи са извънредно незадоволителни да покрият пенсионните разноски. Към май Национален осигурителен институт е съумял да обезпечи под 6 милиарда лева доходи, до момента в който разноските са били 10.8 милиарда лева, което пък е повишаване с 1.1 милиарда лева по отношение на май 2024 година
Постоянното дофинансиране на пенсиите от страната кара някои икономисти да предвиждат, че в идващите години този трансфер ще се усили доста, от сегашните 11.2% от Брутният вътрешен продукт, през 11.5% за 2026 година и по този начин все нагоре.
Какво се предлага
Предложенията в законопроекта обгръщат втория и третия дирек на пенсионната ни система.
Предлага се сдруженията за в допълнение наложително пенсионно обезпечаване (ДЗПО), или това е II дирек на системата, да могат да оферират разнообразни разновидности за вложения.
Това включва:
Динамичен подфонд – където оптимално допустимият размер на вложенията във финансови принадлежности с изменчив приход (като % от активите) да е до 90%;Балансиран подфонд – с таван до 55%;Консервативен подфонд – с таван до 25%.
Това ще способства за много по-висока рентабилност от сегашната “, счита Йорданова.
За третия дирек, където е спомагателното непринудено пенсионно обезпечаване (ДДПО), се предлага типът и броят подфондове да се дефинира от самите пенсионни сдружения. Създаването на уравновесен подфонд обаче ще е наложително, като там таванът за вложенията във финансови принадлежности с изменчив приход се резервира на 55%.
Това ще покаже кои са положителните мениджъри на активи и риск “, счита заместник-председателят на КФН.
Според нея е „ извънредно време “, даже отвън мултифондовете, „ парите на хората да бъдат употребявани за развиването на стопанската система. Мисля, че е пристигнал моментът “.
Вместо минимална рентабилност
Времето на механизма минимална рентабилност към този момент се е изчерпало “, счита Йорданова.
Затова и в законопроекта се предлага въвеждането на бенчмарк. Той ще е цялост от показатели, последващи пазарното показване на акции, корпоративни и държавни облигации. Така бенчмаркът ще отразява дълготрайните пазарни трендове, като в същото време ще бъде понижено въздействието на краткосрочните пазарни съмнения.
Дойде време да се вкара бенчмарк за фактически премерване и равнение сред доходността, която пенсионните компании реализират “, добави специалистът.
Зам. – ръководителят на КФН уточни още, че се планува таксите на пенсионните сдружения да бъдат понижени доста, като е „ препоръчано те да се дефинират двукомпонентно посредством закрепена част и променлива част, която ще зависи от постигнатата рентабилност от всяка една пенсионна компания “.
Мултифондовете не са непознати в Европа
Заместник-председателят на КФН посочи, че редица европейски страни към този момент имат въведени мултифондове.
Това включва Естония, Лативя, Литва, Словакия, Румъния, Хърватия и Полша, като за всички, като се изключи Румъния и Полша, мултифондовете са приложени за II и III дирек на пенсионната система.
пенсионна система разпределяне на пенсии пенсии мултифондова система мултифондове Комисия за финансов контрол КФН Диана Йорданова
В очакване сме Министерството на финансите да разгласява законопроекта, занапред предстоят експертни разбори “, сподели Диана Йорданова, заместник-председател на Комисията за финансов контрол (КФН), по време на пенсионен конгрес.
Предложението за въвеждането на мултифондова система в България не е ново, а се разяснява към този момент над 15 години. Това бе и една от рекомендациите на Организацията за икономическо съдействие (ОИРС), отправена към България за възстановяване на пенсионната система.
Основният план на мултифондовете е насъбраните спестявания за втора и трета пенсия да могат да се влагат в разнообразни фондове, с друг риск. Така ще се направи разделяне между сегашните 20-годишни младежи, които са при започване на кариерата си и имат най-малко 40-годишен небосвод пред себе си, затова може да поемат по-висок риск, и по-възрастната част от популацията, която наближава пенсиониране и е по-подходящо да влага в закостенял фонд.
Държави с въведени мултифондови пенсионни системи
От друга страна, това би спомогнало за конкурентоспособността на частните пенсионни сдружения, които би трябвало да се „ състезават “ с българските държавни пенсии. Редица икономисти и финансисти предизвестяват, че това е съвсем невероятно, защото държавните пенсии непрекъснато биват увеличавани с политически решения, а това води до несъответствия в системата – такива, които може скоро да доведат до нарастване на налозите в България. Причината е, че бюджетът на Национален осигурителен институт, още със основаването на настоящия пенсионен модел на страната, страда от остри дефицити, които се пълнят с прехвърляния от централния бюджет.
Най-скорошните данни на Национален осигурителен институт сочат, че за петте месеца до май този трансфер е към този момент 4.8 милиарда лева, до момента в който към февруари беше към 2 милиарда лева А тези бюджетни прехвърляния са нужни, защото осигурителните доходи са извънредно незадоволителни да покрият пенсионните разноски. Към май Национален осигурителен институт е съумял да обезпечи под 6 милиарда лева доходи, до момента в който разноските са били 10.8 милиарда лева, което пък е повишаване с 1.1 милиарда лева по отношение на май 2024 година
Постоянното дофинансиране на пенсиите от страната кара някои икономисти да предвиждат, че в идващите години този трансфер ще се усили доста, от сегашните 11.2% от Брутният вътрешен продукт, през 11.5% за 2026 година и по този начин все нагоре.
Какво се предлага
Предложенията в законопроекта обгръщат втория и третия дирек на пенсионната ни система.
Предлага се сдруженията за в допълнение наложително пенсионно обезпечаване (ДЗПО), или това е II дирек на системата, да могат да оферират разнообразни разновидности за вложения.
Това включва:
Динамичен подфонд – където оптимално допустимият размер на вложенията във финансови принадлежности с изменчив приход (като % от активите) да е до 90%;Балансиран подфонд – с таван до 55%;Консервативен подфонд – с таван до 25%.
Това ще способства за много по-висока рентабилност от сегашната “, счита Йорданова.
За третия дирек, където е спомагателното непринудено пенсионно обезпечаване (ДДПО), се предлага типът и броят подфондове да се дефинира от самите пенсионни сдружения. Създаването на уравновесен подфонд обаче ще е наложително, като там таванът за вложенията във финансови принадлежности с изменчив приход се резервира на 55%.
Това ще покаже кои са положителните мениджъри на активи и риск “, счита заместник-председателят на КФН.
Според нея е „ извънредно време “, даже отвън мултифондовете, „ парите на хората да бъдат употребявани за развиването на стопанската система. Мисля, че е пристигнал моментът “.
Вместо минимална рентабилност
Времето на механизма минимална рентабилност към този момент се е изчерпало “, счита Йорданова.
Затова и в законопроекта се предлага въвеждането на бенчмарк. Той ще е цялост от показатели, последващи пазарното показване на акции, корпоративни и държавни облигации. Така бенчмаркът ще отразява дълготрайните пазарни трендове, като в същото време ще бъде понижено въздействието на краткосрочните пазарни съмнения.
Дойде време да се вкара бенчмарк за фактически премерване и равнение сред доходността, която пенсионните компании реализират “, добави специалистът.
Зам. – ръководителят на КФН уточни още, че се планува таксите на пенсионните сдружения да бъдат понижени доста, като е „ препоръчано те да се дефинират двукомпонентно посредством закрепена част и променлива част, която ще зависи от постигнатата рентабилност от всяка една пенсионна компания “.
Мултифондовете не са непознати в Европа
Заместник-председателят на КФН посочи, че редица европейски страни към този момент имат въведени мултифондове.
Това включва Естония, Лативя, Литва, Словакия, Румъния, Хърватия и Полша, като за всички, като се изключи Румъния и Полша, мултифондовете са приложени за II и III дирек на пенсионната система.
пенсионна система разпределяне на пенсии пенсии мултифондова система мултифондове Комисия за финансов контрол КФН Диана Йорданова
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ