В България бедността и социалното неравенство сред децата са едни

В България бедността и общественото неравноправие измежду децата са едни от проблемите, които се случва да остават маргинализирани на фона на други належащи за страната рецесии. След като стана ясно, че държавно управление одобри План за деяние в осъществяване на рекомендацията на Съвета на Европейски Съюз за основаване на Европейска гаранция за детето, идват въпросите по какъв начин тази гаранция ще бъде приложена на процедура у нас и какви ще бъдат същинските изгоди от нея. Част от тези въпроси бяха разисквани и по време на събитието " Детството - право или привилегия ", част от акцията " Инвестирай в детството ".

Макар да има доста скептици по тематиката, експертите от Националната мрежа за децата са безапелационни, че Европейската гаранция би била в огромна помощ на децата в риск от беднотия, в случай че политиците, институциите и елементарните хората си я слагат като цел и работят за нейното осъществяване.

Какво секторът чака от това, защо следва да следи гражданското общество, по какъв начин тази политика ще се отрази на най-уязвимите групи по критериите беднотия и обществено неравноправие и по какъв начин в действителност на процедура ще наподобява Европейската гаранция за детето - в особено изявление за Dir.bg изяснява Пламена Николова от Националната мрежа за децата.

Какво стои зад термина Европейска гаранция за детето?

Европейската гаранция за детето е главно политически и финансов инструмент и по-точно инстумент за правене на политики в региона на детските права, на достъпа до базисни грижи и услуги в региона на опазването на здравето, образованието, ранното образование и грижа, жилищното настаняване и здравословното хранене.

Всъщност този политически инструмент е подсилен и със солидно финансиране, като страните членки на Европейски Съюз - тези, които имат над междинния индикатор за деца, живеещи в риск от беднотия и обществено изключване, за задължени да отделят най-малко 5% от " Европейския обществен фонд плюс ", с цел да финансират Детската гаранция, до момента в който останалите страни, които имат под този индикатор, могат по своя преценка да отделят финансиране, в това число и от национални стратегии, националния бюджет.

Но огромна цел на Европейската детска гаранция е в действителност да понижи детската беднотия в Европа и да насърчи страните да работят във връзка с изкореняването на детската беднотия посредством обезпечаване на такива услуги и достъп до тях за най-уязвимите деца.

Тези най-уязвими групи деца са разпознати като деца с увреждания, деца, живеещи в резидентни различни грижи, деца бежанци, деца от малцинства - изключително с фокус върху ромската общественост, деца, живеещи в извънредно тежки жилищни условия. Има и една обща група, в която попадат деца, живеещи в по-рискова фамилна обстановка, която може да значи с един родител или от мигрантски генезис, или пък родител, който страда от взаимозависимост, и така нататък

Тази Европейска детска гаранция беше призната от страните членки като част от Европейската тактика за правата на детето.

Тъй като нашата страна към този момент има утвърден Национален проект за деяние по тази политика, можете ли да ни обясните какво включва той?

Планът включва една доста необятна на този стадий рамка, която да разреши в изброените области, а точно орална грижа, опазване на здравето, майчино и детско здраве, жилищна политика, здравословно хранене, обучение - приблизително и ранно, да се изработят и одобряват подобаващи ограничения и услуги и да стартират да работят на най-ниското равнище - община, град, до които децата да имат достъп и по този начин да бъде понижена детската беднотия и да бъде понижен броят на децата, живеещи в риск от обществено изключване.

За момента Планът е доста изчерпателен, което е много характерно за България, защото не във всички европейски страни е по този начин. Някои страни са приели да се концентрират единствено върху една област, само че защото в България, за жалост, нито една от системите, които би трябвало да обезпечават грижа на децата, не работи, не действа задоволително дейно, в Националния проект на България се получи по този начин, че той се пробва да компенсира едни огромни неналичия на националните политики. Но пък е една добра опция в действителност тези политики да стартират да се реформират и да се дават услуги, които са работещи в поддръжка на децата и фамилиите им.

Как Европейската гаранция за детето ще даде резултат в нашата страна? Какви ограничения би трябвало да се подхващат тук и от кого?

Най-вече зад тези принадлежности седи в действителност политическата воля те да бъдат изпълнени качествено, тъй като, за жалост, сме виждали доста стратегии, които се извършват, регистрират се, само че действително не трансформират по никакъв метод живота на децата и фамилиите. Така че от една страна седи политическата воля Детската гаранция да работи, както и институциите да бъдат реформирани по този начин, че в действителност да работят в интерес на децата, а въпреки това това е един сериозен ангажимент на България към Европейския съюз и въобще към децата на България. Най-малкото такова огромно финансиране, което ще се случи по линия на Гаранцията, ще бъде, естествено, проследявано и от Европейската комисия, само че в последна сметка изгодата е за децата на България. Трябва да има политически консенсус и без значение какъв брой нестабилна е политическата обстановка, е извънредно значимо, отново наблягам, Гаранцията да бъде изпълнявана съответно и да се резервира нейният главен смисъл да дава в действителност ефикасни услуги, а не просто някакви услуги.

Има ли нещо, което не е включено в този План за деяние, а би трябвало?

Винаги може да мисли във връзка с това по какъв начин да се разшири Гаранцията, само че, отново споделям, в действителност първо - нейната съществена цел е премахване на детската беднотия и фокус върху тези най-уязвими групи, и второ - не можем да чакаме тя изцяло да замести националните тактики, националните политики.

Така че и да има нещо, нашето мнение е, че би могло да се направи още във връзка с разбирането за деинституционализация, за неразделянето на децата от фамилиите, за поддръжката на фамилиите, живеещи в беднотия, да си гледат децата и така нататък Има доста благоприятни условия за това, само че то не е въпрос единствено на Гаранцията. Тоест тя дава едни благоприятни условия, които обаче би трябвало да бъдат признати от страната като национална политика.

Вече споменахте по какви критерии ще се дефинира уязвимостта на децата. Знае ли се обаче какъв брой са фамилиите, които ще обзет тези ограничения?

Няма някакво несъмнено число, просто има съответни индикатори и знаци, заложени в Националния проект. За страдание, групите постоянно се препокриват. Тоест групите на деца, които живеят в извънредно неприятни жилищни условия и групата на децата от ромски генезис, както и доста постоянно групите на децата, които нямат достъп до здравословно хранене, и да речем децата с увреждания - доста постоянно се препокриват. И в действителност ние в някакъв смисъл приказваме за препокриващи се групи деца, въпреки това - Гаранцията пък дава задоволително необятни благоприятни условия, поради че опазването на здравето и образованието би трябвало да бъдат обезпечени за безусловно всички деца, без значение от тяхното състояние. Не може да се каже, че тя се изчерпва строго с тези уязвими групи, тъй като от основаването на услуги в действителност следва да има опция всички фамилии да се възпозват от тях, когато те имат потребност, тъй като общественото състояние на фамилията, за жалост, се трансформира и това, че едно дете сега не е в съответен риск, не значи, че не може да попадне в подобен.

В този смисъл аз бих споделила, че това е една цел за възстановяване на живота на всички деца в България.

Какво може да направи гражданското общество, всеки от нас, с цел да помогне на децата, живеещи в беднотия?

Основното, което може да направи, е в действителност да извършва своята гражданска функционалност, да следи дали институциите, политиците и въобще всички виновни за отбраната на децата и за основаването на подобаваща среда за живот си правят работата. Наистина, в случай че успеем да реализираме това, несъмнено, всеки може в персонално качество да оказва помощ и това е отлично, само че в последна сметка огромните проблеми се вземат решение национално равнище - на политическо равнище, на стратегическо равнище - и по тази причина би трябвало да има безусловно следене и цивилен надзор по какъв начин те се осъществят.

Национална мрежа за децата познава из съществени проблемите на децата в България, кои съгласно вас са най-належащите измежду тя и пречи ли политическата обстановка сега за незабавното им разрешаване?

Да, сигурно политическата обстановка и политическата неустойчивост основават извънредно огромен проблем за детските политики. Те в естествена обстановка не са добре разпознати и не са нещо, което е политически приоритет, още повече когато ние нямаме небосвод, устойчиво ръководство и действително политици, пред които да се застъпваме за някакви трайни и дълготрайни проблеми. Това е изключително проблематично за политиките за деца, само че ние търсим способи от Националната мрежа за децата във всеки един миг да придвижваме напред избрани тематики като тематиката за Националната детска болница, тематиката за това, че България е единствената страна в Европа, освен в Европейски Съюз, в която храните за медицински потребности за деца не са покрити от Здравната каса, тематиката за ранното детско развиване. Абсурдно е даже, че има деца, живеещи в такива крайни форми на беднотия в страна, която е част от Европейски Съюз.