България без право на вот в Съвета за мир преди ратификация
България ще взе участие в съвещанията на Съвета за мир, само че без право на избор. Това е по този начин, до момента в който страната ни не ратифицира неговата Харта. Разпоредбата е записана в Глава 11 на документа, описваща краткотрайното му използване.
Хартата може да бъде подписана от президент, министър председател, външен министър или публично лице. С подписа си страната се задължава да съблюдава клаузите на Хартата. Изключение е допустимо единствено при съобщение до ръководителя на Съвета, Доналд Тръмп, че спазването е невероятно.
Официалната покана до България бе изпратена на президента Румен Радев. Той обаче отхвърли българско присъединяване до съставяне на постоянен кабинет. ГЕРБ отхвърли ратификацията на Хартата на Съвета за мир на 26 януари 2026 година. Документът няма да бъде импортиран за утвърждение в Народното събрание. Въпреки това, ДПС-Ново начало упорстват ратификацията да не се отсрочва.
Политологът доцент Искрен Иванов акцентира, че Сенатът на Съединени американски щати към момента не е утвърдил самодейността. Това значи, че България не е публично страна по интернационално съглашение. Доц. Боряна Мусева от СУ подлага на критика Хартата. Според нея тя опонира на Конституцията, интернационалното обществено право и правото на Европейски Съюз. Процедурата по сключване е била загадка, а формален превод на български към момента липсва.
България и Унгария са единствените членки на Европейски Съюз, присъединяващи се към новата организация. Норвегия, Швеция и Франция са отхвърлили поканите. Според Хартата, всяка страна членка има тригодишен мандат. Опозицията остро подлага на критика подписването.
Външният министър Георг Георгиев посочи, че присъединяване не води до финансов ангажимент, макар условието за 1 милиард $ през първата година. Евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ) вижда в присъединяване стратегическа видимост. То обезпечава и достъп до пряк разговор на най-високо равнище. Отлагането на ратификацията следва за идващия парламент.
