В България бъдещето явно минава през оптичен кабел… до най-близката

Баба с 5G, но без влак: държавата върви към цифрово село и транспортен колапс

В България бъдещето очевидно минава през оптичен кабел … до най-близката открита гара . Или най-малко по този начин излиза от последните дейности на и. От една страна – близо половин милиард лв. се наливат в построяването на високоскоростен интернет в отдалечени региони . От друга – се приготвя ликвидация на най-доходоносните железопътни линии, които поддържат връзката сред огромните градове и дават късмет за живот на периферията.

„ Цифров поход към едва обитаеми места “ – по този начин дефинира интернет вложенията министър председателят Росен Желязков. Думи, които звучат добре на фона на цифровизацията , само че внезапно контрастират със ориста на, на които следва да бъдат отнети линиите София–Пловдив, София–Варна и София–Бургас.

Цифрова съгласуваност – физическа изолираност
На доктрина, планът за интернет в селата звучи като късмет – бабата в Крушевец ще може да гледа внучето си в Zoom , ученикът в Ягода ще има достъп до онлайн уроци , а някой бизнесмен ще отвори офис… сред нивите . Но действителността издава нещо друго: цифрова съгласуваност без физическа подвижност е единствено заблуда за развиване. Без превоз няма работна мощ, няма достъп до лечебни заведения, няма стопанска система.

Продажба на „ сметаната “ – БДЖ остава с трохите
Най-печелившите жп коридори са на път да бъдат трансферирани към частни оператори. За държавния БДЖ остава всичко друго – отдалечени, губещи и неприятно поддържани трасета . Същевременно няма визия за това по какъв начин ще се подсигурява обслужването на хората в регионите без конкуренция, където към този момент автобусните линии са орязани до най-малко.

Транспортният проблем се задълбочава от години. Въпросните автобусни линии са орязани до най-малко, тъй като пътищата са неподдържани, а пътуващите – броени на пръсти . Това ще бъде ориста и на влаковете – нещо, което към този момент докара до съществени митинги в Северна България. Но очевидно гласът на народа…отново няма да бъде чут.

Ситуацията припомня фиаското с енергоразпределителните сдружения – когато страната се „ отдръпна “ с заричане за по-добри услуги, а получихме безценен ток, слаба поддръжка и непрозрачни вложения.

Интернет има – път няма
Представете си село с 150 поданици, в което няма аптека, няма поща, няма постоянен превоз, само че има гигабитова връзка с интернет. Каква е изгодата, в случай че хората в него не могат да стигнат до болничното заведение в града или да се качат на трен за работа?

Министрите приказват за „ благоприятни условия за нови бизнеси “, само че никой не дава отговор по какъв начин ще стигне този бизнес до селото – или ще изпраща колета с дрон ?

Либерализация или абдикация?
Реалният въпрос пред обществото не е дали цифровизацията е нужна – тя е. Въпросът е за какво тя върви ръка за ръка с ремонт на транспортната инфраструктура . Защо страната не търси синергия сред свързаността и подвижността? И за какво още веднъж „ промените “ се вършат по познатия модел: облагите – за частника, загубите – за страната.

Докато други европейски страни – Италия, Австрия, Франция, Швейцария – развиват сполучливи държавни жп оператори, България изоставя своите. Вместо да модернизираме БДЖ и да съвместим цифровия преход с транспортна резистентност, ние сътворяваме една нова действителност:

Свързано село, откъснато от света.

Има ли визия Националната транспортна и енергийна политика или просто поставяхме пиеси, играни от непознати режисьори?

Министрите – непринудено ли отхвърлят държавен надзор, или са просто още по-неефективни, в сравнение с “некадърният държавен мениджмънт ”, против който сякаш се борят?

Ако сме подготвени да дадем най-ценните си линии на частници, без гаранции за поддръжка на периферията, това ли е „ промяна “ – или признание на политическата уязвимост?

И щом не можем да създадем БДЖ и енергийната мрежа конкурентни, за какво на процедура ги подаряваме на непознати компании, под предлог за рационализация и чисто стопански ползи?

Присъединете се към нашия