Децата на света: Рискове и приключения по пътя към знанието
В България 15 септември е повече от просто начало на образователната година; той е ден, изпълнен с празнично въодушевление и вяра. Всяко учебно заведение отваря порти, с цел да посрещне учениците с усмивки на лицата си. Денят стартира с тържествени церемонии, включващи речи, песни и обещания за триумфи. Родителите се събират, с цел да изпратят децата си в новото премеждие, а учителите се приготвят за новите провокации, които ще донесе образователната година. Специално внимание се обръща на първокласниците, които вършат своето първо ходило към знанието с горделивост и възторг.
Докато в някои елементи на света децата се качват на учебния рейс с нищожен риск, в други кътчета на планетата пътуването до учебно заведение е същинско премеждие и тестване. Според ЮНЕСКО, до момента в който в единия завършек на света има 57 милиона деца, които не вървят на учебно заведение, то в другия има стотици деца, които живеят в най-отдалечените кътчета на планетата, рискувайки живота си всеки ден, с цел да стигнат до учебно заведение. В Суматр, Колумбия, децата " летят " 800 метра върху железен кабел над реката Рио. Други пътуват със сал до учебно заведение. Трети преодоляват планини по кози пътеки, пълзят по скали, плуват през буйни реки, минават по висящи мостове или се спускат по железни въжета. На мнозина това може да се коства необикновено, само че е реалност. Това са същинските истории на деца, чието предпочитание за обучение е по-силно даже от страха от гибелта, споделя National Geographic.
Снимки: National Geographic
В някои елементи на Индонезия деца карат колела върху аквадукта, който разделя две села. Мостът се намира на стотици метри над земята и е планиран за превозване на вода и храна, само че не и за хора. Мостът е издигнат в холандската колониална ера и е именуван още “моста на гибелта ”. Въпреки неприятните транспортни условия, децата употребяват моста за тяхното пътешестване до учебно заведение, макар че не е обезопасен. Те поемат всекидневно риск за живота си, с цел да стигнат до учебно заведение. „ Някои другари са прекосявали с велосипед. Те би трябвало да се държат за парапета на моста, до момента в който въртят педалите ”, показа едно от децата, което рискува живота си всеки ден по пътя до учебно заведение.
В Колумбия, децата, които живеят в тропическите гори, на 40 благи югоизточно от столицата Богота, пътуват посредством стоманени кабели, които свързват едната страна на долината с другата. Това е единственият метод да се доближи до учебно заведение. Учениците от Колумбия са принудени всеки ден да " летят " 800 метра върху железен кабел, който е обтегнат на височина 400 метра над река Рио Негро. Потокът е приток на Амазонка, и името й значи Черната река - водите й са толкоз подли и бързи, че в никакъв случай не може да й се види дъното.
Учениците в Хималаите всеки ден вършат походи по пътя за учебно заведение. Опасността на тяхното пътешестване се крие в това, че пластовете лед, по които вървят, са доста тънки и има огромен риск, децата да пропаднат в ледовете, ставайки жертва на студената вода долу. И в случай че това се случи, рискът от хипотермия е доста огромен. Въпреки това желанието за обучение на децата в Занскар е огромно.
За да стигнат до планинското село Гулу в провинция Съчуан, учениците са принудени да вървят часове наред по извънредно тесни и стръмни планински пътеки, чиято ширина тук-там не е повече от 50 сантиметра. Който не се движи компактно до скалата, рискува да падне в пропастта. В обособени стадии от маршрута децата могат да разчитат и на възрастните. Начално учебно заведение се намира на половината път нагоре в планината и всеки ден възпитаници от близкото село Генгуан би трябвало да се изкачват по тесни и криволичещи пешеходни пътеки. Началното учебно заведение е, може би, най-отдалеченото в света.
Тези неповторими и от време на време невероятни истории от целия свят демонстрират, че желанието за обучение е универсално и не познава граници. Независимо от компликациите и заплахите, с които се сблъскват, децата от тези отдалечени кътчета на планетата показват невиждана увереност и храброст. Те ни припомнят, че образованието е привилегия и опция, за която си коства да се борим, без значение от трудностите. Съвременният свят може и да се развива бързо, само че тези истории ни връщат към главните човешки полезности на устрема към познание и персонален прогрес, който надвишава даже най-трудните условия.
Децата във Филипините употребяват напомпана гума, с цел да пресекат реката по пътя им към учебно заведение в отдалечено село в провинция Ризал, източно от столицата Манила. Учениците би трябвало да вървят в продължение на най-малко един час дневно, с цел да стигнат до учебно заведение, а от време на време са принудени да пропуснат занятия или са приютени в домовете на родственици, в случай че равнището на реката е нараснало поради дъжда. Във Филипините образованието е много сериозен проблем, тъй като единствено 60% от 5-годишните деца имат достъп до предучилищно обучение.
Едва ли има по-опасен път до учебно заведение от този: децата от едно планинско село в китайската провинция Съчуан са принудени да преодоляват височина от 800 метра. На път за учебно заведение слизат надолу по спонтанна стълба, а на връщане рискуват още един път живота си, изкачвайки се нагоре. Учителят Ли Гуилин оказва помощ на децата да се катерят по една от петте паянтови дървени стълби, с цел да доближат до учебното заведение. Стълбата от бамбук е единственото средство за достъп до селото. В него живеят 15 деца на възраст 6 до 15 години. Общото население е от 72 фамилии, които се устоят главно от производството на картофи, орехи и люти чушки.
Тези неповторими и от време на време невероятни истории от целия свят демонстрират, че желанието за обучение е универсално и не познава граници. Независимо от компликациите и заплахите, с които се сблъскват, децата от тези отдалечени кътчета на планетата показват невиждана увереност и храброст. Те ни припомнят, че образованието е привилегия и опция, за която си коства да се борим, без значение от трудностите. Съвременният свят може и да се развива бързо, само че тези истории ни връщат към главните човешки полезности на устрема към познание и персонален прогрес, който надвишава даже най-трудните условия.
По публикацията работи: Бояна Маркова
Превод и редакция, източник: National Geographic
Докато в някои елементи на света децата се качват на учебния рейс с нищожен риск, в други кътчета на планетата пътуването до учебно заведение е същинско премеждие и тестване. Според ЮНЕСКО, до момента в който в единия завършек на света има 57 милиона деца, които не вървят на учебно заведение, то в другия има стотици деца, които живеят в най-отдалечените кътчета на планетата, рискувайки живота си всеки ден, с цел да стигнат до учебно заведение. В Суматр, Колумбия, децата " летят " 800 метра върху железен кабел над реката Рио. Други пътуват със сал до учебно заведение. Трети преодоляват планини по кози пътеки, пълзят по скали, плуват през буйни реки, минават по висящи мостове или се спускат по железни въжета. На мнозина това може да се коства необикновено, само че е реалност. Това са същинските истории на деца, чието предпочитание за обучение е по-силно даже от страха от гибелта, споделя National Geographic.
Снимки: National Geographic
В някои елементи на Индонезия деца карат колела върху аквадукта, който разделя две села. Мостът се намира на стотици метри над земята и е планиран за превозване на вода и храна, само че не и за хора. Мостът е издигнат в холандската колониална ера и е именуван още “моста на гибелта ”. Въпреки неприятните транспортни условия, децата употребяват моста за тяхното пътешестване до учебно заведение, макар че не е обезопасен. Те поемат всекидневно риск за живота си, с цел да стигнат до учебно заведение. „ Някои другари са прекосявали с велосипед. Те би трябвало да се държат за парапета на моста, до момента в който въртят педалите ”, показа едно от децата, което рискува живота си всеки ден по пътя до учебно заведение.
В Колумбия, децата, които живеят в тропическите гори, на 40 благи югоизточно от столицата Богота, пътуват посредством стоманени кабели, които свързват едната страна на долината с другата. Това е единственият метод да се доближи до учебно заведение. Учениците от Колумбия са принудени всеки ден да " летят " 800 метра върху железен кабел, който е обтегнат на височина 400 метра над река Рио Негро. Потокът е приток на Амазонка, и името й значи Черната река - водите й са толкоз подли и бързи, че в никакъв случай не може да й се види дъното.
Учениците в Хималаите всеки ден вършат походи по пътя за учебно заведение. Опасността на тяхното пътешестване се крие в това, че пластовете лед, по които вървят, са доста тънки и има огромен риск, децата да пропаднат в ледовете, ставайки жертва на студената вода долу. И в случай че това се случи, рискът от хипотермия е доста огромен. Въпреки това желанието за обучение на децата в Занскар е огромно.
За да стигнат до планинското село Гулу в провинция Съчуан, учениците са принудени да вървят часове наред по извънредно тесни и стръмни планински пътеки, чиято ширина тук-там не е повече от 50 сантиметра. Който не се движи компактно до скалата, рискува да падне в пропастта. В обособени стадии от маршрута децата могат да разчитат и на възрастните. Начално учебно заведение се намира на половината път нагоре в планината и всеки ден възпитаници от близкото село Генгуан би трябвало да се изкачват по тесни и криволичещи пешеходни пътеки. Началното учебно заведение е, може би, най-отдалеченото в света.
Тези неповторими и от време на време невероятни истории от целия свят демонстрират, че желанието за обучение е универсално и не познава граници. Независимо от компликациите и заплахите, с които се сблъскват, децата от тези отдалечени кътчета на планетата показват невиждана увереност и храброст. Те ни припомнят, че образованието е привилегия и опция, за която си коства да се борим, без значение от трудностите. Съвременният свят може и да се развива бързо, само че тези истории ни връщат към главните човешки полезности на устрема към познание и персонален прогрес, който надвишава даже най-трудните условия.
Децата във Филипините употребяват напомпана гума, с цел да пресекат реката по пътя им към учебно заведение в отдалечено село в провинция Ризал, източно от столицата Манила. Учениците би трябвало да вървят в продължение на най-малко един час дневно, с цел да стигнат до учебно заведение, а от време на време са принудени да пропуснат занятия или са приютени в домовете на родственици, в случай че равнището на реката е нараснало поради дъжда. Във Филипините образованието е много сериозен проблем, тъй като единствено 60% от 5-годишните деца имат достъп до предучилищно обучение.
Едва ли има по-опасен път до учебно заведение от този: децата от едно планинско село в китайската провинция Съчуан са принудени да преодоляват височина от 800 метра. На път за учебно заведение слизат надолу по спонтанна стълба, а на връщане рискуват още един път живота си, изкачвайки се нагоре. Учителят Ли Гуилин оказва помощ на децата да се катерят по една от петте паянтови дървени стълби, с цел да доближат до учебното заведение. Стълбата от бамбук е единственото средство за достъп до селото. В него живеят 15 деца на възраст 6 до 15 години. Общото население е от 72 фамилии, които се устоят главно от производството на картофи, орехи и люти чушки.
Тези неповторими и от време на време невероятни истории от целия свят демонстрират, че желанието за обучение е универсално и не познава граници. Независимо от компликациите и заплахите, с които се сблъскват, децата от тези отдалечени кътчета на планетата показват невиждана увереност и храброст. Те ни припомнят, че образованието е привилегия и опция, за която си коства да се борим, без значение от трудностите. Съвременният свят може и да се развива бързо, само че тези истории ни връщат към главните човешки полезности на устрема към познание и персонален прогрес, който надвишава даже най-трудните условия.
По публикацията работи: Бояна Маркова
Превод и редакция, източник: National Geographic
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ