В България 15 септември е определен за първи учебен ден

В България 15 септември е избран за първи образователен ден през 1921 година по предложение на Стоян Омарчевски - министър на националното просвещение в държавното управление на Александър Стамболийски.

Стоян Омарчевски е роден на 23 декември 1885 година в Нова Загора. Завършва философия в Софийския университет през 1912 година и право през 1917 г.  Член на Български земеделски народен съюз от 1905 година В интервала 1920 – 1923 г.  е министър на просвещението, като заменя на поста Цанко Церковски от своята партия, описват от Регионална библиотека " Любен Каравелов " - Русе.

Омарчевски прави серия промени: вкарва наложителното главно обучение, строи 1115 нови учебни заведения в дребните селища, освобождава от налози детската литература. Негов е и законопроектът за слагане на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Откриват се Медицинският, Ветеринарният, Агрономическият и Богословският факултет на Софийския университет.

През 1921 година Стоян Омарчевски прокарва препоръчаната от учен Александър Теодоров-Балан правописна промяна на българския език. Правописът остава в действие до Деветоюнския прелом от 1923 година Новият правопис не е общопризнат от огромна част от българските учени, като против него се изричат лингвисти като Любомир Милетич и Стефан Младенов. Издателите на някои вестници и списания не престават да употребяват остарелия Иванчевски правопис. Освен от земеделците, новият правопис е употребен и от комунистите.

През 1922 година Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на националните будители. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на настойника на българите св. Иван Рилски – 19 октомври (стар стил). Според някои източници концепцията му била подсказана от елементарен селяндур, който му написал в писмо, че би трябвало да отдаваме респект на " огромните българи “ – Левски, Ботев, Каравелов.