Учениците у нас започват да пробват наркотици от 14-годишни: първо с трева и райски газ
В България 14.7% от учениците са употребявали в миналото в живота си някакво наркотично вещество съгласно изследване от предходната година измежду 4109 възпитаници. Това сочат данни на Националната пациентска организация, получени от разбор на отчети за използването на опиати у нас.
Най-голям дял от тях са употребявали марихуана (11.9%), също амфетамини (5.5%), кокаин (4.9%), хашиш (4.8%), екстази (3.9%), метамфетамини (3.4%), халюциногени (2.0%). Употреба на композиция на две и повече наркотични субстанции е присъща за 2,6% от интервюираните, демонстрират данни от отчет на Националния фокусен център за опиати и наркомании.
Най-ранна междинна възраст на първа приложимост измежду учениците в страната е 14 година с инхаланти (райски газ, ацетон, лепила). 15-годишните възпитаници стартират с канабис , синтетични канабиноиди и халюциногени.
Първата приложимост на стимуланти (кокаин, амфетамини, метамфетамини и екстази) стартира приблизително на 16 години .
По отношение на използването на нови, така наречен “дизайнерски” опиати, 2.8% от учениците показват, че в миналото в живота си са употребявали синтетични канабиноиди. Учениците използват нови опиати под формата на растителна примес за пушене, като най-често се доставят с тях от дилър, другар или съученик.
Според 11.2% от учениците в България постоянното пушене на канабис не съставлява риск за здравето. 16,9% считат, че няма риск за здравето и когато пушат постоянно наргиле. 3.4% от учениците дефинират постоянната приложимост на кокаин като нерискова. Всеки четвърти възпитаник (25.2%) утвърждава пушенето на канабис , като при 4.7% това се отнася без значение от количеството.
Основен извод откроен в отчета за опиатите през 2022 година на Европейския център за мониторинг на опиатите и наркоманиите, е, че в този момент сме изправени пред по-сложна обстановка с опиатите, характеризираща се с огромна досегаемост и по-голямо многообразие в моделите на използването им.
Данните демонстрират, че за съвсем всичко с психоактивен капацитет в този момент съществува заплаха да се появи на пазара.
Особено притеснителна е появяването на фалшифицирани артикули на канабис със синтетични канабиноиди. Друг проблем е възходящото произвеждане на синтетични опиати в Европа и изключително увеличеното произвеждане на метамфетамин. Отбелязана е също по този начин продължаващата нужда в доста страни да се разширят услугите за лекуване и понижаване на вредите за хората с проблеми с опиатите.
Въпреки отчитаното всеобщо понижаване на използването на опиоиди в Европа, в България те остават водеща причина за търсенето на лекуване, която се отнася към 72.6% от всички търсещи лекуване по отношение на използването на опиати, при междинна стойност 25.7% за Европейския съюз. Висок в България е и процентът на хората, които използват опиоиди инжекционно – близо 64% при 30.8% приблизително за Европейски Съюз.
В същото време, по данни от 2020 година, България е една от страните с минимален брой на публикувани чисти спринцовки посредством профилирани стратегии – 56 457 , като след нас са единствено Унгария с 43 244 и Кипър със 7920. През 2021 и 2022 цифрата за България евентуално е още по-ниска, защото не са функционирали профилирани стратегии за продан на игли и спринцовки.
В България се регистрира малко по-висок дял на новодиагностицираните ХИВ инфекции, свързани с инжекционна приложимост на опиати – 2 случая на милион души от популацията, при приблизително 1,3 на милион в Европейския съюз. Данните са за 2020 година, когато се осъществяваха последните държавно финансирани стратегии за предварителна защита на ХИВ и проучване измежду инжекционно употребяващи опиати, след което разпространяването на ХИВ измежду тази уязвима група остана без профилирано следене.
През 2020 година 24 души у нас са изгубили живота си при приложимост на опиати . Това прави 5 индивида на милион души от популацията. Средната големина за Европейския съюз по този индикатор е 16.7 души на милион население.
По отношение на използването на другите типове наркотични субстанции, като цяло в България тя е по-ниска от междинните стойности за Европейски Съюз. Употребата на кокаин в миналото през живота измежду българското население на възраст 15-64 години е 2%, а измежду европейското – 5%. За амфетамините тези стойности са надлежно 2.1% и 3.1%; за канабиса 8.7% и 27.3%.
Най-голям дял от тях са употребявали марихуана (11.9%), също амфетамини (5.5%), кокаин (4.9%), хашиш (4.8%), екстази (3.9%), метамфетамини (3.4%), халюциногени (2.0%). Употреба на композиция на две и повече наркотични субстанции е присъща за 2,6% от интервюираните, демонстрират данни от отчет на Националния фокусен център за опиати и наркомании.
Най-ранна междинна възраст на първа приложимост измежду учениците в страната е 14 година с инхаланти (райски газ, ацетон, лепила). 15-годишните възпитаници стартират с канабис , синтетични канабиноиди и халюциногени.
Първата приложимост на стимуланти (кокаин, амфетамини, метамфетамини и екстази) стартира приблизително на 16 години .
По отношение на използването на нови, така наречен “дизайнерски” опиати, 2.8% от учениците показват, че в миналото в живота си са употребявали синтетични канабиноиди. Учениците използват нови опиати под формата на растителна примес за пушене, като най-често се доставят с тях от дилър, другар или съученик.
Според 11.2% от учениците в България постоянното пушене на канабис не съставлява риск за здравето. 16,9% считат, че няма риск за здравето и когато пушат постоянно наргиле. 3.4% от учениците дефинират постоянната приложимост на кокаин като нерискова. Всеки четвърти възпитаник (25.2%) утвърждава пушенето на канабис , като при 4.7% това се отнася без значение от количеството.
Основен извод откроен в отчета за опиатите през 2022 година на Европейския център за мониторинг на опиатите и наркоманиите, е, че в този момент сме изправени пред по-сложна обстановка с опиатите, характеризираща се с огромна досегаемост и по-голямо многообразие в моделите на използването им.
Данните демонстрират, че за съвсем всичко с психоактивен капацитет в този момент съществува заплаха да се появи на пазара.
Особено притеснителна е появяването на фалшифицирани артикули на канабис със синтетични канабиноиди. Друг проблем е възходящото произвеждане на синтетични опиати в Европа и изключително увеличеното произвеждане на метамфетамин. Отбелязана е също по този начин продължаващата нужда в доста страни да се разширят услугите за лекуване и понижаване на вредите за хората с проблеми с опиатите.
Въпреки отчитаното всеобщо понижаване на използването на опиоиди в Европа, в България те остават водеща причина за търсенето на лекуване, която се отнася към 72.6% от всички търсещи лекуване по отношение на използването на опиати, при междинна стойност 25.7% за Европейския съюз. Висок в България е и процентът на хората, които използват опиоиди инжекционно – близо 64% при 30.8% приблизително за Европейски Съюз.
В същото време, по данни от 2020 година, България е една от страните с минимален брой на публикувани чисти спринцовки посредством профилирани стратегии – 56 457 , като след нас са единствено Унгария с 43 244 и Кипър със 7920. През 2021 и 2022 цифрата за България евентуално е още по-ниска, защото не са функционирали профилирани стратегии за продан на игли и спринцовки.
В България се регистрира малко по-висок дял на новодиагностицираните ХИВ инфекции, свързани с инжекционна приложимост на опиати – 2 случая на милион души от популацията, при приблизително 1,3 на милион в Европейския съюз. Данните са за 2020 година, когато се осъществяваха последните държавно финансирани стратегии за предварителна защита на ХИВ и проучване измежду инжекционно употребяващи опиати, след което разпространяването на ХИВ измежду тази уязвима група остана без профилирано следене.
През 2020 година 24 души у нас са изгубили живота си при приложимост на опиати . Това прави 5 индивида на милион души от популацията. Средната големина за Европейския съюз по този индикатор е 16.7 души на милион население.
По отношение на използването на другите типове наркотични субстанции, като цяло в България тя е по-ниска от междинните стойности за Европейски Съюз. Употребата на кокаин в миналото през живота измежду българското население на възраст 15-64 години е 2%, а измежду европейското – 5%. За амфетамините тези стойности са надлежно 2.1% и 3.1%; за канабиса 8.7% и 27.3%.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ