Какво щеше да прави Германия без тези източноевропейци?
В бъдеще огромните месопреработвателни предприятия в Германия ще би трябвало да назначават на трудов контракт хората, които колят и разфасоват животните и обработват месото. Това може и да не звучи сензационно, само че в действителност става дума за сериозен пробив в сектора. Защото до момента всеобщата процедура изглеждаше по различен метод: служащите в кланиците, които са най-вече от Източна Европа, бяха назначавани от подизпълнители и имаха прекомерно малко права. Или по-скоро: съвсем никакви.
Новият закон за надзор на трудовата отбрана не разрешава отсега нататък потреблението на личен състав на непознати компании в огромните месопреработвателни предприятия. Това би трябвало да постави завършек на практиките, които при започване на лятото трансфораха някои от немските кланици в огнища на Ковид-19. Стига компаниите да не намерят метод да заобиколят закона.
Всъщност би трябвало да се срамим от протичащото се. От години е известно в какви мизерни условия са принудени да работят и живеят служащите в кланиците, които съвсем без изключение идват от Източна Европа. Едва когато въпросните огнища на болест се трансфораха в опасност и за локалните поданици, внезапно се появи политическа воля за промени, които да подобрят ситуацията на чуждестранците служащи.
Цяла Германия се възползва от употребата
Кланиците напълно не са изолиран случай. И доста други служащи са принудени да се помиряват с мизерно възнаграждение и неприятни условия на труд - строителни служащи, берачи на аспержи или ягоди, болногледачи, обслужващи възрастни хора в домовете им, куриери. И те работят до изнемога. И те са най-вече източноевропейци. Само че за тях към този момент не се трансформира нищо.
След разширението на Европейски Съюз по-високото възнаграждение на запад накара доста източноевропейци да заминат за Германия. Тук пристигнаха доста поляци, унгарци, румънци, българи. Няколко месеца работа в Германия, по-късно няколко месеца в родината, а след това отново назад - по този начин живеят така наречен " мобилни служащи ". Междувременно в Германия се наложи цяла една система за привличането на такава работна ръка. Тази система обаче не обезпечава на източноевропейците такива трудови права, каквито имат и локалните служащи. Тази система просто се въползва от тях.
Междувременно цели сектори в Германия зависят от тези " мобилни служащи " от Източна Европа. Когато напролет поради пандемията от ковид границите в Европа бяха затворени, аграрни производители в Германия останаха без служащи по полетата. Реколтата беше застрашена. Наложи се 80 000 румънци да бъдат превозени до Германия, с цел да се включат в брането на аспержи. И болногледачките в Германия са най-вече от Източна Европа. За към 300 000 възрастни хора в Германия се грижат най-вече гледачки от Полша, Румъния, България и други страни от района. При това по 24 часа в денонощието, въпреки в договорите им да попада 40-часова работна седмица. Без тези нископлатени фрагменти системата щеше да колабира.
Посреднически организации печелят добре
Всички тези наемни служащи имат един и същи проблем: съвсем в никакъв случай те не биват назначавани директно от немски шеф. По този метод германците си икономисват разноски и в същото време не поемат никаква отговорност. Големите печеливши от това са посредническите организации, които употребяват пропуски в законодателството, обвързвано със свободното напредване в границите на Европейски Съюз. Много постоянно непознатите служащи са принуждавани да заплащат толкоз високи посреднически такси, че на процедура работят за под минималната работна заплата. И едвам в Германия тези хора откриват, че организациите въобще не им внасят здравни осигуровки вкъщи. Без значение за кой отрасъл приказваме, всички " мобилни служащи " споделят едно и също: че не са вярвали, че такива неща може да се случват в правова страна като Германия. А ръководещите дълго време си затваряха очите пред тези практики.
Наблюдатели даже приказват за държание на " безмълвното утвърждение " от политиците. Те са били наясно с проблемите, само че не са предприемали нищо до момента в който схемата е работела добре. Политиците от родните страни на " мобилните служащи " също са си затваряли очите. Те са се радвали на намаляващата безработица и на парите, които тези хора изпращат в родината - на своите деца, родители, другари. А правораздаването? То показва своята увереност, стига да се стигне до съд - както в един случай с болногледачка от България, на която беше присъдено в допълнение възнаграждение за положения от нея труд в дома на стара жена в Германия. Една от съдийките даже изрази неразбиране за какво няма повече сходни искове от други пострадали. Факт е, че малко на брой източноевропейци си търсят правата в съда.
Нужни са национални и общоевропейски решения
Хора, които идват единствено за няколко месеца в Германия, които не познават никого и не приказват задоволително добре немски език, са склонни да търпят мизерията. Много рядко те съумяват да се провеждат и да се борят за по-добри условия.
Затова посредническите контракти би трябвало да бъдат неразрешени и в доста други сектори. А непознатите служащи би трябвало да бъдат съответно осведомени за правата им. На европейско равнище би трябвало да бъде основан указател, който в действително време да регистрира дали служащите са обществено обезпечени.
В месопреработвателната промишленост пандемията от ковид взриви системата и провокира трайни промени. А в другите сектори? Кога ще настъпят промени и там? Дано не се наложи да чакаме идната пандемия.
Новият закон за надзор на трудовата отбрана не разрешава отсега нататък потреблението на личен състав на непознати компании в огромните месопреработвателни предприятия. Това би трябвало да постави завършек на практиките, които при започване на лятото трансфораха някои от немските кланици в огнища на Ковид-19. Стига компаниите да не намерят метод да заобиколят закона.
Всъщност би трябвало да се срамим от протичащото се. От години е известно в какви мизерни условия са принудени да работят и живеят служащите в кланиците, които съвсем без изключение идват от Източна Европа. Едва когато въпросните огнища на болест се трансфораха в опасност и за локалните поданици, внезапно се появи политическа воля за промени, които да подобрят ситуацията на чуждестранците служащи.
Цяла Германия се възползва от употребата
Кланиците напълно не са изолиран случай. И доста други служащи са принудени да се помиряват с мизерно възнаграждение и неприятни условия на труд - строителни служащи, берачи на аспержи или ягоди, болногледачи, обслужващи възрастни хора в домовете им, куриери. И те работят до изнемога. И те са най-вече източноевропейци. Само че за тях към този момент не се трансформира нищо.
След разширението на Европейски Съюз по-високото възнаграждение на запад накара доста източноевропейци да заминат за Германия. Тук пристигнаха доста поляци, унгарци, румънци, българи. Няколко месеца работа в Германия, по-късно няколко месеца в родината, а след това отново назад - по този начин живеят така наречен " мобилни служащи ". Междувременно в Германия се наложи цяла една система за привличането на такава работна ръка. Тази система обаче не обезпечава на източноевропейците такива трудови права, каквито имат и локалните служащи. Тази система просто се въползва от тях.
Междувременно цели сектори в Германия зависят от тези " мобилни служащи " от Източна Европа. Когато напролет поради пандемията от ковид границите в Европа бяха затворени, аграрни производители в Германия останаха без служащи по полетата. Реколтата беше застрашена. Наложи се 80 000 румънци да бъдат превозени до Германия, с цел да се включат в брането на аспержи. И болногледачките в Германия са най-вече от Източна Европа. За към 300 000 възрастни хора в Германия се грижат най-вече гледачки от Полша, Румъния, България и други страни от района. При това по 24 часа в денонощието, въпреки в договорите им да попада 40-часова работна седмица. Без тези нископлатени фрагменти системата щеше да колабира.
Посреднически организации печелят добре
Всички тези наемни служащи имат един и същи проблем: съвсем в никакъв случай те не биват назначавани директно от немски шеф. По този метод германците си икономисват разноски и в същото време не поемат никаква отговорност. Големите печеливши от това са посредническите организации, които употребяват пропуски в законодателството, обвързвано със свободното напредване в границите на Европейски Съюз. Много постоянно непознатите служащи са принуждавани да заплащат толкоз високи посреднически такси, че на процедура работят за под минималната работна заплата. И едвам в Германия тези хора откриват, че организациите въобще не им внасят здравни осигуровки вкъщи. Без значение за кой отрасъл приказваме, всички " мобилни служащи " споделят едно и също: че не са вярвали, че такива неща може да се случват в правова страна като Германия. А ръководещите дълго време си затваряха очите пред тези практики.
Наблюдатели даже приказват за държание на " безмълвното утвърждение " от политиците. Те са били наясно с проблемите, само че не са предприемали нищо до момента в който схемата е работела добре. Политиците от родните страни на " мобилните служащи " също са си затваряли очите. Те са се радвали на намаляващата безработица и на парите, които тези хора изпращат в родината - на своите деца, родители, другари. А правораздаването? То показва своята увереност, стига да се стигне до съд - както в един случай с болногледачка от България, на която беше присъдено в допълнение възнаграждение за положения от нея труд в дома на стара жена в Германия. Една от съдийките даже изрази неразбиране за какво няма повече сходни искове от други пострадали. Факт е, че малко на брой източноевропейци си търсят правата в съда.
Нужни са национални и общоевропейски решения
Хора, които идват единствено за няколко месеца в Германия, които не познават никого и не приказват задоволително добре немски език, са склонни да търпят мизерията. Много рядко те съумяват да се провеждат и да се борят за по-добри условия.
Затова посредническите контракти би трябвало да бъдат неразрешени и в доста други сектори. А непознатите служащи би трябвало да бъдат съответно осведомени за правата им. На европейско равнище би трябвало да бъде основан указател, който в действително време да регистрира дали служащите са обществено обезпечени.
В месопреработвателната промишленост пандемията от ковид взриви системата и провокира трайни промени. А в другите сектори? Кога ще настъпят промени и там? Дано не се наложи да чакаме идната пандемия.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ