В Аулата на Софийския университет Свети Климент Охридски“ студенти българисти

В Аулата на Софийския университет " Свети Климент Охридски “ студенти българисти и техни преподаватели от Катедрата по български език обобщиха резултатите от наблюденията си върху журналистическата тирада и отличиха български публицисти за проявено отношение към настоящите проблеми на българския език.

Инициативата, която бе извършена под надпис " Филология и публицистика – дружно за езика “, има своя дългогодишна история и е част от поредност, които провеждат студентите и преподавателите им от Факултета по славянски филологии. Преди три месеца беше извършена кръгла маса на тематика " Лингвистиката и медицината – дружно за индивида “, оповестяват на уеб страницата на университета.

На събитието участваха ректорът на Софийския университет проф. доктор Георги Вълчев, ръководителят на Народното събрание доцент Наталия Киселова, деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева, деканът на Историческия факултет проф. доктор Мира Маркова, публицисти, преподаватели и студенти.

Доц. доктор Владислав Миланов от Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии откри събитието и акцентира, че през днешния ден за следващ път в представителната зала на Софийския университет ни събира обичта към българския език. " Тук сме, тъй като Софийският университет остава едно от най-красивите места в България, съхранили уважението към културата, историята, литературата и към човека; запазили непреходната любов към езика, предадена в тези пространства на духа от няколко генерации огромни български езиковеди, сложили крепко темелите на науката за актуалния български език. Неслучайно тук – в храма на науката и на духа; в едно от най-хубавите места в България; в лоното на словото, където думите градят световете на хармонията. Думите се раждат от индивида, с цел да доближават до другите и да (до)изграждат и у тях един спретнат, логичен и споделен свят “, сподели доцент Миланов.

Той означи, че повече от двадесет години със студентите българисти и със студенти от Историческия факултет следят динамичността на българската тирада. Не тъй като са длъжни, а тъй като обичат езика си и през него вършат младежите, учещи лингвистика и история, съпричастни към най-голямата мощ в света – словото.

" Не сме ловци на неточности, а обичаме езика си “, подчерта доцент Миланов и означи, че тази година са спазили още веднъж своята традиция и са следили журналистическата тирада. " Защото постоянно ще подчертаваме, че публицистите са посланици на езика ни във всеки български дом “, уточни още той.

Днес сме дружно, тъй като публицистите и българистите сме общественост. Защото границите на индивида и на неговата мисъл са и границите на неговата тирада, означи доцент Миланов. Той акцентира, че въпросите са доста и през днешния ден няма да бъде открит отговор. Но няма да спрат да го търсят.

В своето слово той сложи няколко основни въпроса:

Защо приказваме на български език, а не се разбираме и постоянно би трябвало да се превеждаме – от родния си език на родния си език?

Защо постоянно приказваме и разбираме българския език като непознат и би трябвало да го преподаваме по този начин като че ли не е нашият роден език? Защо елементарно предадохме високата езикова просвета, а книжовноезиковите правила се трансфораха по-скоро в изключение в формалната тирада на обществено говорещите хора?

Защо немалка част от младежите през днешния ден постоянно се показват и пишат по-добре на британски език, в сравнение с родния си български език?

Обръщайки се към аудиторията, доцент Миланов съобщи, че награди за езика не може да има, тъй като всеки притежател на езика би трябвало го да пази и да го обича по този начин, както почита и обича себе си, и това е същинската премия за речта ни. " Езикът е отражение на публичните промени и на развиването на обществото. За всичко друго можем да присъждаме награди, само че уважението към езика е грижа на всеки един от нас – всеки ден и всеки час и това не трябва да намира израз в търсенето на пиар акции, тъй като езикът е над всичко това “, подчертава в словото си доцент Миланов, само че акцентира, че не можем да затваряме очите си пред тези, които всекидневно демонстрират отношение към езика, посвещават му излъчвания или са добър образец за висока езикова просвета в ефир.

" Затова сме тук. От разнообразни малките екрани, с разнообразни рейтинги, с формати, които имат своя политика, само че обединени от уважението към българския език. И показваме своето самопризнание към вас. И сме длъжни да бъдем дружно. Защото човечеството се придвижва все по-бързо напред, само че индивидът приказва все по-трудно; Защото изпадаме в изтощение, когато би трябвало да изразим себе си пред другите през силата на мисълта и през силата на думите “, каза още доцент Миланов.

В края на своето слово той обърна внимание, че презентацията, която е декор на събитието, обобщава доста дребна част от наблюденията на екипа за допусканите езикови неточности. " Вече имаме корпус от над 700 образеца, които взаимно с сътрудници от Секцията по етнолингвистика на Института за български език сме обобщили в бюлетин “, уточни доцент Миланов и в навечерието на светлите празници прикани да си пожелаем здраве и мотиви за ползотворни срещи в името на българската тирада.

Проф. Надежда Сталянова приветства всички с " Добре пристигнали! “ и съобщи, че във време, в което обществената тирада ни носи най-вече тъга, във време, в което експанзията и езиковата експанзия стават норма и не учудват никого, има и в Аулата са събрани освен обособени персони, само че и гилдии, които имат вяра в библейската максима, че в думите има живот.

Като учител по лексикология – просвета за смисъла на думите, проф. Сталянова изрази мощната си убеденост в тяхната дарба те да съграждат света ни. " Ние всички тук, събрани в Аулата през днешния ден, познаваме тази мощ. И в случай че по-голямата част от хората в обществото ни също я познаваха, съм твърдо уверена, че в света нямаше да се водят войни с оръдия “, акцентира проф. Сталянова.

Тя посочи, че срещата в Аулата е резултат от дългогодишни научни проучвания, които са институционално подкрепени. Проф. Сталянова изрази благодарността си към Софийския университет, който поддържа плана " Текст и реалност, реалност и текст “, и на Министерството на образованието и науката, подкрепящо плана " Кризи на общуването и общуването по време на рецесии “.

Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев се обърна с привет към присъстващите в Аулата и съобщи, че всичко това, което прави Софийският университет в полето на словото, е извънредно значимо. В своето послание той напомни, че в словото си във връзка 24 май съобщи, че борбата за езика е борбата за бъдещето на България, за бъдещето на културата ни. " Трябва да я водим всекидневно. Трябва да я водим стимулирано. Трябва да я водим правилно, в случай че желаеме обществото да се промени “, посочи още ректорът. Той акцентира още, че езикът има тази магическа дарба да разпада цялостната слятост на света, обозначавайки обособените негови детайли. И по-късно още веднъж да го свързва в целостта на обособения субект, на обособените общества, на обособените култури. Никой различен детайл от публичния живот не има в такава мощ тези качества. " Ето за какво работата на нашите сътрудници, подкрепена от студентите, е извънредно значима. Тя е плод на една самобитна сложна езикова дисекция, въз основа на която се водят изводите, констатациите на действителността, която ни заобикаля “, сподели още проф. Вълчев и се обърна с признателност и с зов към представителите на българските медии. Публичното говорене е комплициран и извънредно виновен развой. " Българските медии и българските публицисти имат привилегията да се възползват първи от магичните послания на езика и тяхното държание е извънредно отговорно. Не е време за заклеймяване, задоволително разграничени сме като общество, само че е време да напипаме главните проблеми, които са свързани с езиковото ни държание, с езиковата просвета, която ни заобикаля, да насърчаваме положителните образци, тъй като няма по какъв начин да вървим напред, в случай че не се опитваме да дефинираме посоките, в които би трябвало да продължим да се развиваме, и да браним езика си, тъй като това е значително част от нашата същина “, посочи още ректорът.

Проф. Вълчев изрази благодарността си към публицистите, които са трансформирали борбата за езика в своя идея. Накрая той прикани всички да работим дружно, с цел да превърнем езика в средство за другарство, а не в средство за ненавист и разделяне.

Председателят на Народното събрание на Република България доцент Наталия Киселова напомни в приветствието си, че преди повече от 20 години се е родила концепцията да се прави разбор на политическата и журналистическата тирада. " Колегите от Факултета по славянски филологии възпламениха освен мен, само че и редица други, както се вижда над 200 студенти през последната година, които да следят с изключение на журналистическата, само че и политическата тирада “, сподели доцент Киселова и благодари за упоритостта. Председателят на Народното събрание на Република България уточни, че езикът е оръжие, което може да бъде употребявано във всяка една обстановка и да наранява доста повече от огнестрелни или хладни оръжия. Езикът е най-нежното средство, посредством което можем да изразим толкоз прелестни и хубави пожелания. Езикът на публицистите е езикът, който стига до всеки дом, без значение дали през електронна или печатна медия. Езикът е главният инструмент на обществените мрежи. " Без език не можем и това е едно от нещата, които ни отличава от всички други същества “, уточни още доцент Киселова.

Тя акцентира, че езикът на Софийския университет би трябвало да бъде мерило и добави, че когато преди 20 години са си говорили сред сътрудниците, че е време да се сложи стандарт, тъй като им се е коствало, че езикът почнал да залита в направления, които не им харесвали, уви, през днешния ден 20 години по-късно, се вижда, че тази наклонност не е спряла.

" Това не трябва да ни обезнадеждава и ние би трябвало да продължим се борим за общоупотребимия български език, на който всички сме длъжници. Да пишем и повече да четем “, добави доцент Киселова. Тя пожела доста сили на студентите и да бъдат сериозни. С пожеланието за светли празници доцент Киселова прикани да си обещаем, че тези дни, които предстоят, ще бъдат отдадени на повече четене, на повече слушане, с цел да си дадем сметка за едно – езикът е нещото, което ни свързва и не би трябвало да бъде това, което ни разделя.

Проф. дфн Амелия Личева – декан на Факултета по славянски филологии, уточни, че живеем във време, което откривателите дефинират като " време на новата скорост “ – едно в действителност доста ускорено съществуване, в което ние фрагментираме света си, избираме късите форми и в което борбата е за вниманието на феновете, на читателите, на слушателите, на студентите.  " Мисля, че тази самодейност съумява тъкмо в това – да направи стоп-кадър, да накара студентите в тяхното извънредно забързано всекидневие да се спрат, да ви слушат, да ви проучват, да ви четат и да посветят време за това да формулират значимите проблеми, които излизат през езика. Вие сте спечелили тяхното внимание – чухте – над 200 студенти са посветили доста време за това да работят върху разбор “, уточни деканът и добави, че съгласно нея това е извънредно достижение, а огромната заслуга е на доцент Миланов и проф. Сталянова, които съумяват да стимулират. Цялата наша колегия, било от страната на преподавателите, било от страната на публицистите, имаме задачата да пазим езика, не просто тъй като би трябвало да приказваме добре, а тъй като това е метод да подчертаваме върху професионализма във всяка една сфера, което е един от огромните дефицити на българското общество, и да се опитваме през езика да влизаме в света на другия, да тушираме езика на омразата, сподели проф. Личева и пожела триумф на самодейността.

В своето слово деканът на Историческия факултет проф. доктор Мира Маркова акцентира, че работата, която прави Факултетът по славянски филологии е голяма и благодари на доцент Миланов и на проф. Сталянова за тяхната безрезервност и за това, че са съумели да ангажират студентите на няколко факултета, само че преобладаващо от Факултета по славянски филологии и от Историческия факултет. " Бидейки хуманитаристи, те са разнообразни, само че са обединени от битката за езика. Радвам се, че нашият конгрес тук е в наличието на водещи публицисти, тъй като те ни демонстрират отговорността пред всички нас. Отговорността за езика, за публичното мнение “.

Проф. Маркова пожела да има нови сходни срещи и да няма тирада на омразата.

Първокурсниците от компетентност " Българска лингвистика “ Мариела Радева и Анастасия Власева, оглавили студентския екип, следил журналистическата тирада, показаха своята визия за ролята на слово и показаха в резюме своята работа.

Събитието продължи с връчване на оценките на представителите на медиите за отношението им към българския език.

Българската телеграфна организация, Българското национално радио и вестник " Аз-буки “ бяха отличени за изцяло отношение към проблемите на българския език и за високия стандарт, който отстояват. Награди получиха и публицистите Симеон Иванов, Христина Христова, Бойко Василев, Аделина Радева, Надя Обретенова, Ани Салич, Ани Балджиян, Мирослава Иванова, Дияна Радева, Дияна Янкулова, Венета Гаврилова, Виктор Николаев, Виктор Дремсизов, Мария Константинова, Златимир Йочев, Мария Цънцарова, Мария Ванкова, Невена Василева.

Идеите на младите откриватели са подкрепени от план КП 06-Н-80/11 на тематика " Българският език в държавните институции и в общественото пространство: рецесии на общуването и общуването по време на рецесия “, финансиран от ФНИ на Министерството на образованието и науката.