Малките и средни предприятия успяха до голяма степен да се

Малките и междинни предприятия съумяха значително да се преструктурират и да устоят на провокациите на пандемията и трите години на политическа неустойчивост. Някои не съумяха като или затвориха изцяло, или работят сезонно. Това коментира Елеонора Негулова, ръководител на Национално съдружие на дребния и междинен бизнес по телевизия Bloomberg TV.

В коментар за проектобюджета за 2025 година, Негулова сподели, че е по-смислено да се вършат стъпки в помощ на бизнеса да създава и печели повече, с цел да заплаща и по-големи налози.

" Въпросът с налозите е ключов; добре е, че се резервира огромна част от данъчната система. "

В Закона за Данък добавена стойност е планувано от 1 януари 2025 година минималният предел за регистрация по Данък добавена стойност да се усили от 100 000 на 166 000 лева Това беше признато от Народното събрание още в края на 2023 година и решението беше обнародвано в " Държавен вестник “. Преди дни обаче служебното държавно управление утвърди и внесе в Народното събрание законопроекта за държавния бюджет за 2025 година Там се оферират текстове, с които прагът за регистрация по Данък добавена стойност ще бъде " замразен “ на 100 000 лева

Една добра стъпка би била да се усили прага за регистрация по Данък добавена стойност, което ще размрази огромен запас за над 100 хиляди предприятия. Бюджетът ще загуби директни доходи, само че ще получи повече посредством косвени налози, сподели Негулова и добави, че това ще помогне на бизнеса да възнамерява по-дългосрочно.

" Тези, които са на пазара, съумяха да схванат по какъв начин да продължат напред, да диверсифицират портфолиото си от услуги или артикули... Проблемът беше във компании, в които 50+ са мениджерите, които не съумяха да се оправят с въздействието на няколко фактора - пост-ковид средата, политическата рецесия в композиция с неналичието на цифрови умения и концепция по какъв начин да се трансформират, с цел да се приспособяват към бързо изменящата се среда. Междугенерационният проблем в дребните бизнеси е един от най-големите проблеми, който скоро ще ни залее като лавина - преходът е 35 години и тези които стартирахме би трябвало да предадем бизнеса на някой. Няма пазар на компании - в случай че не го създадем към нашите деца, към този момент има проблем. "

Работим с учебните заведения и се опитваме да представим предриемачеството като житейска тактика пред младите, сподели Негулова. Децата учат теорията в учебно заведение, само че срещата с съответни бизнеси от техния регион им дава доста по-голям късмет да се ориентират. Трябва доста добра връзка и доста положителни образци, и тези образци би трябвало да са локални, добави тя.

" Виждаме, че доста от тях имат интерес. Младите са много по-социално виновни и демонстрират емпатия към локалните компании, тъй като локалните компании ги поддържат в техните начинания. Това дава вяра, че има късмет посредством дребния бизнес по места да се съберат локалните общности. "

Логистичният бранш пострада изключително съществено, само че доста от дребните компании са създали неофициални сдружения, в които обменят товари, и са обновили парка си. Този развой към този момент мина, само че сходна наклонност тече в селското стопанство, сподели Негулова.

" Много сътрудници в уязвими браншове като отглеждане на животни, зеленчукопроизводсто също страдат от този развой на неспособност да продават... Най-големият проблем на дребния бизнес е достъпът до пазари, даже до вътрешния пазар. "

Макар да се провеждат пазари и борси, връзката сред локалната власт и бизнеса продължава да е слаба, а не се употребява и опита от близки страни като Турция и Сърбия за по-добра интеграция.