Скоро Русия ще диша праха на Китай в оръжейната индустрия
В атрактивно видео, оповестено от Военновъздушните сили на китайската Народна освободителна войска предходната седмица, се вижда по какъв начин четири изтребителя J-20 летят из мрачните висини, маневрирайки всред светкавици,
В него не се вижда един значим подробност: за първи път в историята китайските изтребители употребяват създадени в страната мотори, а не съветски, написа Nikkei Asia.
Решението на Пекин да размени моторите на J-20, маркирано от официоза Global Times, е следващият знак, че Китай бързо изтрива разликата в оръжейната промишленост със северната си съседка.
В продължение на десетилетия Поднебесната империя разчиташе тежко на съветските оръжия, с цел да модернизира военните си сили. Но това стартира да се трансформира и Китай построява лична мощна отбранителна промишленост и към този момент се изправя против Москва на международния пазар.
В някои области Китай дори към този момент има преимущество — смяна, която евентуално ще промени динамичността на връзките сред двете страни.
По данни на Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI) от декември Китай към този момент е вторият максимален производител на оръжия за интервала сред 2015 и 2019 година Съединени американски щати остават на първа позиция.
Изследването демонстрира, че четирите от най-големите 25 производители през 2019 година са китайски компании — а три от тях са измежду първите 10.
Четирите дават отговор за 16% от общите продажби на оръжия и получават доходи от $56,7 милиарда За съпоставяне единствено две съветски компании влизат измежду първите 25, отговаряйки за едвам 4% от общите продажби и $13,9 милиарда доходи.
Представители на съветската оръжейна промишленост оспорват данните, като настояват, че е невероятно да се пресметна с акуратност размера продажби, осъществен от китайските компании, защото Пекин пази информацията в загадка.
Но това не значи, че в Москва не виждат бързия напредък на Китай — освен в количеството, само че и в качеството на производството.
Вадим Козюлин, шеф на Asian Security Project в PIR Center, московски тинк танк, споделя, че Китай към този момент е изпреварила Русия в създаването на дронове, на някои военни плавателни съдове и евентуално на хиперзвукови ракети — с каквито Кремъл се гордее.
"Китай създава нови модели доста бързо и пуска всяко последващо потомство в границите на 10 години — както в миналото Съюз на съветските социалистически републики правеше. Трудно е за Русия да се състезава, защото бюджетът е по-малък и продължава да се свива ", споделя той.
През огромната част на интервала след Студената война Русия бе главният снабдител на оръжия за Китай. Двете прилежащи страни започнаха да си сътрудничат при започване на 90-те години на предишния век.
Пекин първо гледаше на Запад за евентуален източник на модерни технологии, само че очакванията помръкнаха след наложеното от Съединени американски щати и Европа ембарго като отговор на събитията на площада Тиенанмън от 1989 година
Така Китай бързо откри очакване в Китай. Колапсът на Съветския съюз през 1991 година унищожи производителите на оръжия в Русия. Старите източници на доходи като локалния голям бюджет за защита и печеливши контракти със сателитните страни пресъхнаха бързо.
Появата на Китай даде по този начин нужната помощ на западащата съветска промишленост.
От 1992 до 2007 година Китай внасяше 84% от оръжията от Русия. Но Пекин използваше опцията и да научи по какъв начин работят те — и да стартира сама произвеждане.
Някои от най-новите артикули на китайската отбранителна промишленост като изтребителите J-11 и ракетите HQ-9 наподобяват идентични с тези, закупени от Русия.
През декември 2019 година съветската Ростек упрекна Китай в нелегално прекопирване на редица технологии в продължение на две десетилетия.
Въпреки това търговията продължи.
Сега обаче не е ясно още какъв брой време Китай ще се нуждае от Русия. Поднебесната империя не просто към този момент може да задоволява личните си потребности, само че и стартира да изнася оръжия за клиенти от Пакистан до Сърбия.
Растежът бе подхранен от бързо увеличение на военния бюджет на страната. Според SIPRI той пораства с 85% през последното десетилетие и доближава $261 милиарда през 2019 година
От значение е и надигането на Китай като софтуерен колос. Страната е дом на 1,87 млн. учени и възходящ брой на софтуерни компании като Huawei, Tencent и ZTE.
Въпреки последните старания на Кремъл да подтиква локалния софтуерен бранш, Русия е надалеч от триумф. Експерти предизвестяват, че Русия изостава в основни технологии като изкуствения разсъдък и в случай че това не се промени, отбранителната ѝ промишленост няма да успее да се конкурира с тази на Съединени американски щати и Китай.
"В Русия няма софтуерни колоси като Microsoft и Huawei, които да създават технологии с двойна приложимост ", споделя Козюлин. "Вместо това държавното управление би трябвало да прави всичко единствено, което се оказва извънредно скъпо ".
Русия към този момент обмисля опцията да създава нови оръжия дружно с Китай. През 2014 година двете страни взаимно сътвориха и създадоха идващото потомство тежкотоварни хеликоптери за китайската войска. През август бе обявено, че те ще работят дружно и по последващо потомство подводници.
Скоро обаче Китай може да няма потребност от Русия. Експертите на SIPRI считат, че в идващите пет до 10 години Пекин ще загърби напълно съветските производители. Нещо повече, в дълготраен проект е допустимо Китай да изтласка Русия от обичайните ѝ пазари като Африка, Близкия Изток и Латинска Америка.
В него не се вижда един значим подробност: за първи път в историята китайските изтребители употребяват създадени в страната мотори, а не съветски, написа Nikkei Asia.
Решението на Пекин да размени моторите на J-20, маркирано от официоза Global Times, е следващият знак, че Китай бързо изтрива разликата в оръжейната промишленост със северната си съседка.
В продължение на десетилетия Поднебесната империя разчиташе тежко на съветските оръжия, с цел да модернизира военните си сили. Но това стартира да се трансформира и Китай построява лична мощна отбранителна промишленост и към този момент се изправя против Москва на международния пазар.
В някои области Китай дори към този момент има преимущество — смяна, която евентуално ще промени динамичността на връзките сред двете страни.
По данни на Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI) от декември Китай към този момент е вторият максимален производител на оръжия за интервала сред 2015 и 2019 година Съединени американски щати остават на първа позиция.
Изследването демонстрира, че четирите от най-големите 25 производители през 2019 година са китайски компании — а три от тях са измежду първите 10.
Четирите дават отговор за 16% от общите продажби на оръжия и получават доходи от $56,7 милиарда За съпоставяне единствено две съветски компании влизат измежду първите 25, отговаряйки за едвам 4% от общите продажби и $13,9 милиарда доходи.
Представители на съветската оръжейна промишленост оспорват данните, като настояват, че е невероятно да се пресметна с акуратност размера продажби, осъществен от китайските компании, защото Пекин пази информацията в загадка.
Но това не значи, че в Москва не виждат бързия напредък на Китай — освен в количеството, само че и в качеството на производството.
Вадим Козюлин, шеф на Asian Security Project в PIR Center, московски тинк танк, споделя, че Китай към този момент е изпреварила Русия в създаването на дронове, на някои военни плавателни съдове и евентуално на хиперзвукови ракети — с каквито Кремъл се гордее.
"Китай създава нови модели доста бързо и пуска всяко последващо потомство в границите на 10 години — както в миналото Съюз на съветските социалистически републики правеше. Трудно е за Русия да се състезава, защото бюджетът е по-малък и продължава да се свива ", споделя той.
През огромната част на интервала след Студената война Русия бе главният снабдител на оръжия за Китай. Двете прилежащи страни започнаха да си сътрудничат при започване на 90-те години на предишния век.
Пекин първо гледаше на Запад за евентуален източник на модерни технологии, само че очакванията помръкнаха след наложеното от Съединени американски щати и Европа ембарго като отговор на събитията на площада Тиенанмън от 1989 година
Така Китай бързо откри очакване в Китай. Колапсът на Съветския съюз през 1991 година унищожи производителите на оръжия в Русия. Старите източници на доходи като локалния голям бюджет за защита и печеливши контракти със сателитните страни пресъхнаха бързо.
Появата на Китай даде по този начин нужната помощ на западащата съветска промишленост.
От 1992 до 2007 година Китай внасяше 84% от оръжията от Русия. Но Пекин използваше опцията и да научи по какъв начин работят те — и да стартира сама произвеждане.
Някои от най-новите артикули на китайската отбранителна промишленост като изтребителите J-11 и ракетите HQ-9 наподобяват идентични с тези, закупени от Русия.
През декември 2019 година съветската Ростек упрекна Китай в нелегално прекопирване на редица технологии в продължение на две десетилетия.
Въпреки това търговията продължи.
Сега обаче не е ясно още какъв брой време Китай ще се нуждае от Русия. Поднебесната империя не просто към този момент може да задоволява личните си потребности, само че и стартира да изнася оръжия за клиенти от Пакистан до Сърбия.
Растежът бе подхранен от бързо увеличение на военния бюджет на страната. Според SIPRI той пораства с 85% през последното десетилетие и доближава $261 милиарда през 2019 година
От значение е и надигането на Китай като софтуерен колос. Страната е дом на 1,87 млн. учени и възходящ брой на софтуерни компании като Huawei, Tencent и ZTE.
Въпреки последните старания на Кремъл да подтиква локалния софтуерен бранш, Русия е надалеч от триумф. Експерти предизвестяват, че Русия изостава в основни технологии като изкуствения разсъдък и в случай че това не се промени, отбранителната ѝ промишленост няма да успее да се конкурира с тази на Съединени американски щати и Китай.
"В Русия няма софтуерни колоси като Microsoft и Huawei, които да създават технологии с двойна приложимост ", споделя Козюлин. "Вместо това държавното управление би трябвало да прави всичко единствено, което се оказва извънредно скъпо ".
Русия към този момент обмисля опцията да създава нови оръжия дружно с Китай. През 2014 година двете страни взаимно сътвориха и създадоха идващото потомство тежкотоварни хеликоптери за китайската войска. През август бе обявено, че те ще работят дружно и по последващо потомство подводници.
Скоро обаче Китай може да няма потребност от Русия. Експертите на SIPRI считат, че в идващите пет до 10 години Пекин ще загърби напълно съветските производители. Нещо повече, в дълготраен проект е допустимо Китай да изтласка Русия от обичайните ѝ пазари като Африка, Близкия Изток и Латинска Америка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ