Персийският залив, или учим ли се от чужди грешки?
В разбора си за инж. Николай Друмев слага неуместни въпроси за националната ни сигурност. Авторът проучва ескалацията в Персийския залив и предизвестява, че непознатите военни бази у нас могат автоматизирано да ни създадат страна в непознат спор, в случай че липсва строга законова и конституционна възбрана.
Нека стартираме със остарялата сентенция, че умният се учи от непознатите неточности, посредственият – от личните, а простакът в никакъв случай не се научава.
Спешно би трябвало да си извлечем поучения от ставащото в Близкия изток(не инцидентно се споделя непосредствен!) и по-специално в страните от Персийския залив. Онези, които сходно на публицисти търсят абсурда и „ екшъна ” и наблюдават развиването на конфликта като чисто военни дейности, с право биха споделили, че е рано за заключения откакто тези дейности не престават. Не е ясно по кое време и по какъв начин ще завършат, кой ще е спечелилият и в какво ще се показва успеха. Не е ясно и кой, или кои ще са губещите и каква ще е загубата. Военните сигурно ще изчакат преди да си създадат изводите. Националната сигурност, обаче, зависи най-много от политическите решения, а на политиците би трябвало към този момент да им е ясно какво се случи, в случай че не са били задоволително готови и способни да го плануват.
Ще оставим настрани оценката за това кой е крив и кой е прав в конфликта сред Иран и Израел/САЩ, стартират от последните. Политиците ни евентуално още веднъж ще са разграничени в мненията си, съгласно това дали мислят независимо, или избират да им бъде подсказано по какъв начин да мислят. Да се съсредоточим върху случилото се, което е неоспоримо. Неоспоримо е, че страните от Персийския залив – ОАЕ, Катар, Бахрейн, Кувейт, Саудитска арбия, Йордания – преглеждат Съединени американски щати като съдружник и поръчител за сигурността си, против съответното изисквано от тях уместно държание. Никоя от тях не е имала нито желание, нито предпочитание да води война с Иран. Някои от тях даже в допълнение стоплиха връзките си с Иран напоследък. Във свсяка една от тях съществуват военни бази на Съединени американски щати на двустранна договорна основа.
Иран публично предизвести, че при военно нахлуване против страната от Израел и/или Съединени американски щати, тогава Иран ще смята за законни цели всички военни уреди и военнен персонален състав на Съединени американски щати и Израел в Близкия изток. Така и стана – след ударите на Израел/САЩ против Иран последваха удари на Иран против военните бази на Съединени американски щати в изброените страни от Персийския залив и освен. Последните дни даже военната база на Великобритания/САЩ „ Диего Гарсия ” в архипелага Чагос стана цел на ирански ракетен удар – сполучлив или несполучлив в тази ситуация няма значение. Чагос е на към 4000 км от Иран. Само като съпоставяне, въздушното разстояние сред България и Иран е почти 2994 – 3250 км. Резултат е, че страните от Персийския залив се оказаха въвлечени във военни дейности, които те не са почнали и не са желаели, а са били въвлечени в тях заради дейности на трета страна-САЩ, която те са считали за съдружник и поръчител за сигурността им, заради което са му дали своя територия за негови, или взаимни военни бази.
Ако от изложеното дотук на някои от българските политици не им е станало ясно каква е поуката за националната ни сигурност от непознатите неточности, ще поясня. Грешка, от позиция на националната сигурност, която е най-висшата грижа на политиците, е да се допусне опцията съюзна страна, която разполага с военни бази на територията на Република България да употребява разположените в тези бази средства за военни дейности по отношение на трета страна, които автоматизирано вършат страната ни участник във военни дейности, без да са спазени условията на Конституцията на Република България. Такава неточност не е позволена, даже и тази съюзна страна да е била въвлечена в непредизвикани от нея военни дейности на нейна територия, които недвусмислено да попадат в обсега на прословутия член 5 от контракта за НАТО.
Спешно е належащо законово да бъде закрепена твърдата възбрана непознати военни сили да подхващат каквито и да било военни дейности по отношение на трети страни от техни, или взаимни военни бази ситуирани на територията на Република България, без да са спазени изикванията на законите и най-много на Конституцията на страната ни. Това по никакъв метод не опонира на добросъвестното ни отношение към отговорностите ни по контракта за НАТО. В противоположен случай има освен опция, само че и огромна възможност да се окажем в ситуацията на страните от Персийския залив – т.е. да повторим тяхната неточност, вместо да се поучим от нея. И най-малката възможност за опасност за националната ни сигурност следва да бъде изключена. Това е задълженние на политиците, за което те дават отговор освен политически.
Нека и да приключим със остарялата сентенция, че умният се учи от непознатите неточности, посредственият – от личните, а простакът в никакъв случай не се научава. Какви ще се окажат политиците ни?
Среща онлайн с проф. Румен Гечев
Информационен бюлетин
На 1 април 2026 година, сряда, от 19:00 часа в студиото на „ “ ще се организира среща онлайн с проф. Румен Гечев – икономист, академични учител и един от най-разпознаваемите анализатори на икономическите процеси в България.
В една открита полемика ще приказваме за най-важните въпроси, които вълнуват българското общество:
– накъде върви българската стопанска система
– инфлацията и действителните приходи
– еврозоната и България
– икономическите решения, които ще дефинират идващите години
Това няма да бъде телевизионно изявление, а жива среща с аудитория , в която феновете ще могат да задават въпроси и да вземат участие в диалога.
Очаква ви пряк диалог, сериозен разбор и същински разговор без монтаж и без цензура .
Местата са лимитирани.
С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/1514842531
Ако желаете да чуете разбор отвън телевизионните клишета – заповядайте в студиото .
Източник:
Източник: pogled.info
Нека стартираме със остарялата сентенция, че умният се учи от непознатите неточности, посредственият – от личните, а простакът в никакъв случай не се научава.
Спешно би трябвало да си извлечем поучения от ставащото в Близкия изток(не инцидентно се споделя непосредствен!) и по-специално в страните от Персийския залив. Онези, които сходно на публицисти търсят абсурда и „ екшъна ” и наблюдават развиването на конфликта като чисто военни дейности, с право биха споделили, че е рано за заключения откакто тези дейности не престават. Не е ясно по кое време и по какъв начин ще завършат, кой ще е спечелилият и в какво ще се показва успеха. Не е ясно и кой, или кои ще са губещите и каква ще е загубата. Военните сигурно ще изчакат преди да си създадат изводите. Националната сигурност, обаче, зависи най-много от политическите решения, а на политиците би трябвало към този момент да им е ясно какво се случи, в случай че не са били задоволително готови и способни да го плануват.
Ще оставим настрани оценката за това кой е крив и кой е прав в конфликта сред Иран и Израел/САЩ, стартират от последните. Политиците ни евентуално още веднъж ще са разграничени в мненията си, съгласно това дали мислят независимо, или избират да им бъде подсказано по какъв начин да мислят. Да се съсредоточим върху случилото се, което е неоспоримо. Неоспоримо е, че страните от Персийския залив – ОАЕ, Катар, Бахрейн, Кувейт, Саудитска арбия, Йордания – преглеждат Съединени американски щати като съдружник и поръчител за сигурността си, против съответното изисквано от тях уместно държание. Никоя от тях не е имала нито желание, нито предпочитание да води война с Иран. Някои от тях даже в допълнение стоплиха връзките си с Иран напоследък. Във свсяка една от тях съществуват военни бази на Съединени американски щати на двустранна договорна основа.
Иран публично предизвести, че при военно нахлуване против страната от Израел и/или Съединени американски щати, тогава Иран ще смята за законни цели всички военни уреди и военнен персонален състав на Съединени американски щати и Израел в Близкия изток. Така и стана – след ударите на Израел/САЩ против Иран последваха удари на Иран против военните бази на Съединени американски щати в изброените страни от Персийския залив и освен. Последните дни даже военната база на Великобритания/САЩ „ Диего Гарсия ” в архипелага Чагос стана цел на ирански ракетен удар – сполучлив или несполучлив в тази ситуация няма значение. Чагос е на към 4000 км от Иран. Само като съпоставяне, въздушното разстояние сред България и Иран е почти 2994 – 3250 км. Резултат е, че страните от Персийския залив се оказаха въвлечени във военни дейности, които те не са почнали и не са желаели, а са били въвлечени в тях заради дейности на трета страна-САЩ, която те са считали за съдружник и поръчител за сигурността им, заради което са му дали своя територия за негови, или взаимни военни бази.
Ако от изложеното дотук на някои от българските политици не им е станало ясно каква е поуката за националната ни сигурност от непознатите неточности, ще поясня. Грешка, от позиция на националната сигурност, която е най-висшата грижа на политиците, е да се допусне опцията съюзна страна, която разполага с военни бази на територията на Република България да употребява разположените в тези бази средства за военни дейности по отношение на трета страна, които автоматизирано вършат страната ни участник във военни дейности, без да са спазени условията на Конституцията на Република България. Такава неточност не е позволена, даже и тази съюзна страна да е била въвлечена в непредизвикани от нея военни дейности на нейна територия, които недвусмислено да попадат в обсега на прословутия член 5 от контракта за НАТО.
Спешно е належащо законово да бъде закрепена твърдата възбрана непознати военни сили да подхващат каквито и да било военни дейности по отношение на трети страни от техни, или взаимни военни бази ситуирани на територията на Република България, без да са спазени изикванията на законите и най-много на Конституцията на страната ни. Това по никакъв метод не опонира на добросъвестното ни отношение към отговорностите ни по контракта за НАТО. В противоположен случай има освен опция, само че и огромна възможност да се окажем в ситуацията на страните от Персийския залив – т.е. да повторим тяхната неточност, вместо да се поучим от нея. И най-малката възможност за опасност за националната ни сигурност следва да бъде изключена. Това е задълженние на политиците, за което те дават отговор освен политически.
Нека и да приключим със остарялата сентенция, че умният се учи от непознатите неточности, посредственият – от личните, а простакът в никакъв случай не се научава. Какви ще се окажат политиците ни?
Среща онлайн с проф. Румен Гечев
Информационен бюлетин
На 1 април 2026 година, сряда, от 19:00 часа в студиото на „ “ ще се организира среща онлайн с проф. Румен Гечев – икономист, академични учител и един от най-разпознаваемите анализатори на икономическите процеси в България.
В една открита полемика ще приказваме за най-важните въпроси, които вълнуват българското общество:
– накъде върви българската стопанска система
– инфлацията и действителните приходи
– еврозоната и България
– икономическите решения, които ще дефинират идващите години
Това няма да бъде телевизионно изявление, а жива среща с аудитория , в която феновете ще могат да задават въпроси и да вземат участие в диалога.
Очаква ви пряк диалог, сериозен разбор и същински разговор без монтаж и без цензура .
Местата са лимитирани.
С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/1514842531
Ако желаете да чуете разбор отвън телевизионните клишета – заповядайте в студиото .
Източник:
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ