Beat върна духа на King Crimson в София
Две години откакто концепцията за Beat се трансформира в действителност, супергрупата, събрала едни от най-емблематичните музиканти на прогресив рока, гостува за първи път в България, на 9 юли, по покана на Fest Team.
В продължение на два часа и половина, с 15-минутен антракт, Ейдриан Бълю, Тони Левин, Стив Вай и Дани Кери поведоха публиката на музикално странствуване през една от най-иновативните столетия в историята на King Crimson – албумите Discipline (1981), Beat (1982) и Three of a Perfect Pair (1984). Това не беше концерт на трибют група, а деликатно построено честване на музика, оставила трайна диря в развиването на прогресив рока, разясниха пред Българска телеграфна агенция почитатели.
По думите им планът има и алегорична тежест. Той е публично подсилен от съоснователя на King Crimson – Робърт Фрип и от именития барабанист Бил Бруфорд. Именно Фрип избира името Beat – знак за последователност към албума от 1982 година и самопризнание, че тази музика заслужава нов живот на концертната сцена.
За българската аудитория в зала 1 на НДК това беше опция да види дружно четирима музиканти, всеки от които е оставил своя отпечатък в историята на актуалната рок музика.
Ейдриан Бълю е гласът и китаристът, белязал един от най-смелите интервали на King Crimson. Неговите присъщи пробни китарни текстури, необикновени звукови резултати и характерен вокален жанр трансформират албумите от началото на 80-те в едни от най-разпознаваемите в дискографията на групата.
До него на сцената беше Тони Левин – музикант, чието име от дълго време е синоним на виртуозност. Басистът и занаятчия на Chapman Stick е измежду най-дългогодишните съратници на King Crimson, а кариерата му включва десетилетия работа с Питър Гейбриъл, Джон Ленън, Pink Floyd и доста други.
Стив Вай поема задачата да интерпретира партиите на Робърт Фрип. Един от най-влиятелните китаристи в света е прочут както със соловата си кариера, по този начин и с работата си с Франк Запа, Дейвид Лий Рот и Whitesnake. Според мнозина това е най-любопитният избор в плана, тъй като малко на брой китаристи биха се осмелили да застанат на мястото на Фрип – не тъй като техниката е непостижима, а тъй като философията зад нея е толкоз характерна. Вместо да имитира, Вай избира уважението към оригинала, без да се отхвърля от личната си характерност. И съгласно почитателите резултатът е впечатляващ – китарни партии, които звучат познато, само че дишат със личен живот.
Ритмичната основа е поверена на Дани Кери от Tool, определян от мнозина като един от най-влиятелните модерни рок барабанисти. Самият той не крие вълнението си от присъединяване в плана, наименуван
„ Да се върна към тази музика в такава компания е чест и предизвикателство. Това са трима от артистите, които са ме вдъхновявали още при започване на пътя ми. Сега имам шанса да беседвам с тях посредством музика. Няма по-добър метод да напуснеш зоната си на комфорт “, споделя Кери. Не по-малко показателни са думите на Стив Вай, който дефинира присъединяване си в Beat като „ рядка опция “ да се потопи в музика с „ монументална стойност “ и „ бездънен резонанс “. „ Сигурен съм, че искрите ще хвърчат “, споделя китаристът, отдавайки особено самопризнание на Робърт Фрип , който дефинира като „ исторически талант, чиято характерна и блестяща китарна техника е изучавана и почитана от генерации “.
Neurotica бе откриващото шоуто парче. Последваха Neal and Jack and Me, Sartori in Tangier, Model Man, Dig Me, Man With an Open Heart и Heartbeat. Сред най-силните моменти бяха Waiting Man, The Sheltering Sky, Sleepless, Frame by Frame и Larks Tongues in Aspic (Part III), които съгласно очевидци на събитието показват впечатляващата синхронност сред четиримата музиканти. Финалната част на концерта донесе Matte Kudasai, Elephant Talk, Three of a Perfect Pair, Indiscipline, Red и паметната Thela Hun Ginjeet.
През цялото време музикантите свиреха с очевидно наслаждение, а общуването посред им създаваше чувството, че тази комплицирана музика звучи естествено и без изпитание. Именно това трансформира концерта в освен това от възпроизвеждане на типичен композиции – той беше среща сред генерации виртуози, които подхождат към наследството на King Crimson с почитание, само че и със личен темперамент, съгласно почитателите.
Реакциите в залата споделяха задоволително. „ Една фантазия по-малко “, показа разчувствуван обожател след края на концерта. Други дефинираха музикантите като „ старите кучета са върхът “ и говореха за „ извънземни осъществявания “. Зад Beat стоят четирима музиканти, за които определението „ супергрупа “ не е маркетингов трик, а чиста констатация, разяснява български рок музикант.
В продължение на два часа и половина, с 15-минутен антракт, Ейдриан Бълю, Тони Левин, Стив Вай и Дани Кери поведоха публиката на музикално странствуване през една от най-иновативните столетия в историята на King Crimson – албумите Discipline (1981), Beat (1982) и Three of a Perfect Pair (1984). Това не беше концерт на трибют група, а деликатно построено честване на музика, оставила трайна диря в развиването на прогресив рока, разясниха пред Българска телеграфна агенция почитатели.
По думите им планът има и алегорична тежест. Той е публично подсилен от съоснователя на King Crimson – Робърт Фрип и от именития барабанист Бил Бруфорд. Именно Фрип избира името Beat – знак за последователност към албума от 1982 година и самопризнание, че тази музика заслужава нов живот на концертната сцена.
За българската аудитория в зала 1 на НДК това беше опция да види дружно четирима музиканти, всеки от които е оставил своя отпечатък в историята на актуалната рок музика.
Ейдриан Бълю е гласът и китаристът, белязал един от най-смелите интервали на King Crimson. Неговите присъщи пробни китарни текстури, необикновени звукови резултати и характерен вокален жанр трансформират албумите от началото на 80-те в едни от най-разпознаваемите в дискографията на групата.
До него на сцената беше Тони Левин – музикант, чието име от дълго време е синоним на виртуозност. Басистът и занаятчия на Chapman Stick е измежду най-дългогодишните съратници на King Crimson, а кариерата му включва десетилетия работа с Питър Гейбриъл, Джон Ленън, Pink Floyd и доста други.
Стив Вай поема задачата да интерпретира партиите на Робърт Фрип. Един от най-влиятелните китаристи в света е прочут както със соловата си кариера, по този начин и с работата си с Франк Запа, Дейвид Лий Рот и Whitesnake. Според мнозина това е най-любопитният избор в плана, тъй като малко на брой китаристи биха се осмелили да застанат на мястото на Фрип – не тъй като техниката е непостижима, а тъй като философията зад нея е толкоз характерна. Вместо да имитира, Вай избира уважението към оригинала, без да се отхвърля от личната си характерност. И съгласно почитателите резултатът е впечатляващ – китарни партии, които звучат познато, само че дишат със личен живот.
Ритмичната основа е поверена на Дани Кери от Tool, определян от мнозина като един от най-влиятелните модерни рок барабанисти. Самият той не крие вълнението си от присъединяване в плана, наименуван
„ Да се върна към тази музика в такава компания е чест и предизвикателство. Това са трима от артистите, които са ме вдъхновявали още при започване на пътя ми. Сега имам шанса да беседвам с тях посредством музика. Няма по-добър метод да напуснеш зоната си на комфорт “, споделя Кери. Не по-малко показателни са думите на Стив Вай, който дефинира присъединяване си в Beat като „ рядка опция “ да се потопи в музика с „ монументална стойност “ и „ бездънен резонанс “. „ Сигурен съм, че искрите ще хвърчат “, споделя китаристът, отдавайки особено самопризнание на Робърт Фрип , който дефинира като „ исторически талант, чиято характерна и блестяща китарна техника е изучавана и почитана от генерации “.
Neurotica бе откриващото шоуто парче. Последваха Neal and Jack and Me, Sartori in Tangier, Model Man, Dig Me, Man With an Open Heart и Heartbeat. Сред най-силните моменти бяха Waiting Man, The Sheltering Sky, Sleepless, Frame by Frame и Larks Tongues in Aspic (Part III), които съгласно очевидци на събитието показват впечатляващата синхронност сред четиримата музиканти. Финалната част на концерта донесе Matte Kudasai, Elephant Talk, Three of a Perfect Pair, Indiscipline, Red и паметната Thela Hun Ginjeet.
През цялото време музикантите свиреха с очевидно наслаждение, а общуването посред им създаваше чувството, че тази комплицирана музика звучи естествено и без изпитание. Именно това трансформира концерта в освен това от възпроизвеждане на типичен композиции – той беше среща сред генерации виртуози, които подхождат към наследството на King Crimson с почитание, само че и със личен темперамент, съгласно почитателите.
Реакциите в залата споделяха задоволително. „ Една фантазия по-малко “, показа разчувствуван обожател след края на концерта. Други дефинираха музикантите като „ старите кучета са върхът “ и говореха за „ извънземни осъществявания “. Зад Beat стоят четирима музиканти, за които определението „ супергрупа “ не е маркетингов трик, а чиста констатация, разяснява български рок музикант.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ