В американската власт има постове, които блестят, и постове, които

В американската власт има постове, които блестят, и постове, които тежат. Държавният секретар – външният министър на Съединените щати – принадлежи и към двата типа по едно и също време. Днес този пост се заема от Марко Рубио, само че деликатният наблюдаващ ще забележи странна асиметрия. Когато Белият дом води сложните диалози с Москва и други основни столици, лицето, което най-често застава под прожекторите, не е той, а „ специфични пратеници “ – бюрократи с по-нисък сан, само че ползващи се с доверието на президента Тръмп.

Това би могло да се пояснява минимум по два метода. Като хладна засегнатост, неуважение, съзнателно маргинализиране. Или като стратегическо отдалечаване, което пази Рубио от неизбежното изхабяване, съпътстващо провалените задачи. Политиката е шах с доста фигури…

Две течения, една партия

Републиканската партия през днешния ден не е монолитна. Тя е сцена, разграничена сред два мощни лагера. От едната страна е МАГА-движението, емблематично обвързвано с сегашния президент и с вицепрезидента Джей Ди Ванс – крило, което гледа на интернационалните връзки през призмата на договорката, а не на идеологията, и упорства за по-прагматичен, даже спогодителен метод към Русия.

От другата страна стои групата на обичайните републикански „ ястреби “, измежду които Рубио е едно от най-разпознаваемите лица. Това са политици, за които геополитиката е въпрос на морална изясненост и стратегическа увереност, а не на тактически маневри. Тук паметта за Студената война не е списък, а жива политическа логичност.

Доналд Тръмп към този момент играе ролята на диригент: държи палката, темпото и, когато се наложи, смесва партитурите. Но времето е фактор, който не може да бъде подценен. 

Мандатът си тече. А когато свърши?

Американската конституционна математика е безмилостна. Вторият мандат на Тръмп е крайна права, а третият – неразрешен разкош. Затова мнозина към този момент допускат, че по някое време следващата година Рубио може самичък да напусне кабинета не заради проваляне, а заради напредък – с цел да влезе в ролята на вътрешна съпротива и да съобщи кандидатурата си за Белия дом.

Ако това се случи, значи се задава забавен дуел: Рубио против Ванс – хардкор идеология против хиперболичен прагматизъм. Един от двамата ще падне през дупките на партийното решето. Другият ще остане, с цел да поведе републиканците към борбата за идващ президентски мандат.

Кой ще застане от другата страна? След изборния неуспех на Камала Харис демократите наподобяват принудени да търсят не просто претендент, а знак – фигура с харизма, център и външна страна по едно и също време. Името към момента не е на афиша, само че билетите ще се продават бързо, когато прожекторите светнат.

Конституцията като последна защитна линия

В политическия фолклор на Вашингтон се прокрадва и по-дръзка догадка: че Тръмп би могъл да търси метод да заобиколи рестриктивните мерки за трети мандат. Но сходна стъпка би се сблъскала освен със съдилищата, само че и с социална опозиция, която от дълго време е вградена в американската политическа просвета. Там Конституцията към момента е свещена крава.

Светът, несъмнено, би затаил мирис при предполагаем двубой сред Доналд Тръмп и Барак Обама, и двамата с по два президентски мандата зад тила си. Но този сюжет наподобява вероятен единствено в някоя паралелна галактика.

Остава въпросът: носи ли Марко Рубио президентски скиптър в раницата си?

Той не е там по дифолт, само че от време на време ориста го пъхва неусетно сред документите…