Западните Балкани ударно инвестират в нови ВЕИ
В Албания се планува нов слънчев парк на мястото на петролна рафинерия. Босна и Херцеговина приготвя вятърен парк на границата с Хърватия. Северна Македония и Сърбия се чака да прибавят към 800 мВт нови ВЕИ мощности тази година.
Докато България е напът да се откаже от милиарди европейско финансиране за зеления преход, с цел да отсрочи с няколко години ограничението на въглищните Топлоелектрическа централа, преходът към енергийна самостоятелност на Балканите продължава с висока скорост. И до момента в който водачи в това отношение до момента бяха Гърция и Румъния, към този момент и западните елементи на Балканите - Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Албания, също се включват в процеса. Сумарно тези страни имат съответни планове в ход за прибавяне на нови мощности към 2 гВт през идващите няколко години.
На доктрина в България също има ВЕИ взрив - единствено за миналата 2022 година е, само че от тях ще се осъществят действително под 500 мегавата.
От недрата до небесата
Една от положителните практики за трансформиране на районите, които до неотдавна са били обвързани с производството на сила от изкопаеми горива в такива с ВЕИ да вземем за пример, се случва в Албания. Доскоро дейната петролна рафинерия в Балш, Южна Албания, към този момент е в развой на демонтиране, а върху освободената повърхност е планувано да се осъществя слънчев парк с мощ 100 мВт. Одобрение за тази промяна е било обещано от страна на държавното управление. Сегашният притежател, частната Shijaku, е употребила рафинерията в последните години само за производството на битум, като предприятието не е имало облага. Интересното е, че една от фирмите, която ще има опция да построи новия слънчев парк, е дъщерното на Shijaku сдружение Greennat Solar Park Ballsh.
Реклама
Одобрението за построяването на слънчевия парк не идва и без условия от страна на албанското държавно управление. Едно от тях е той да бъде построен в границите на идващите 60 месеца и да е с експлоатационен интервал в продължение на 49 години. При състояние че спечелилата компания желае да трансферира правата на трета страна, това деяние ще би трябвало да бъде утвърдено от албанското министерство на инфраструктурата и енергетиката, като новата компания ще би трябвало да даде сума в еквивалент 5% от препоръчаната инвестиция, преди да се подпише контракт. Управляващото сдружение ще би трябвало да дава тримесечно отчети за неговото положение пред Националната организация по естествени запаси, а 2% от годишното произвеждане ще би трябвало да се дават непосредствено на страната или еквивалентната за това сума.
Паркът ще би трябвало да бъде построен и без дотации от страната. Други образци за нови ВЕИ са плановете на Aurous Energy, 5GX Energy, BADDelta Plano Studio и Argo Sun Energy, и EU Green Energy и Winpharma за общо 125 мВт вятърни и слънчеви съоръжения.
Щастливото 13
В непосредственост до Ливно на рид Камешница, територия на Босна и Херцеговина до границата с Хърватия, след почти 13-годишен интервал на обмисляне и промени най-сетне е утвърден план за вятърна сила с мощ от 125 мВт. Именуван " Широка Драга ", енергийният план включва и Водноелектрическа централа към вятърните мощности, като за реализатор за първата част от плана е включвана и турската Enprode.
Макар да е получила утвърждение от държавното управление на Федерация Босна и Херцеговина, " Широка Драга " би трябвало да получи и удостоверение от Народното събрание, преди да стартира публично каквито и да е дейности по построяването на вятърния парк. Ако получи тези, което е доста евентуално, вятърният парк ще се състои от 19 обособени турбини с мощ 6.6 мВт всяка.
Реклама Всеки ден по едно
За миналата 2022 година Комисията за контролиране на енергийните и водните услуги на Северна Македония е издала 267 лиценза за произвеждане на електрическа сила от възобновими източници за мощности над 150 мВт, което е и съвсем по едно на работен ден. От тях максимален е броят за слънчеви съоръжения - 106.5 мВт, следван от 36 мВт за вятърна сила, 7.2 мВт за дребни ВЕЦ-ове и 2.5 мВт от биогаз.
Очакванията от страна на северномакедонското държавно управление е да има двойно или съвсем тройно повече мощности, добавени към енергийната мрежа от ВЕИ през 2023 година, или сред 300 и 400 мВт, от които 200 - 300 мВт да са от слънчеви паркове. Един от огромните планове, който към момента се разисква, е с частната Akuo Energy за построяването на слънчев парк 400 мВт в Щип.
Три по три
В момента съгласно изявление на министъра по енергетика на Сърбия Дубравка Джедович западната ни съседка разполага с към 550 мВт новоинсталирани ВЕИ мощности, всички от които са от вятърна сила. Желанието на сръбското държавно управление е да реализира 2 гВт мощности от разнообразни ВЕИ източници през идващите три години. През тази година се чака да бъде пуснат първият стадий от този тригодишен проект, като в него търговете ще бъдат за към 400 мВт.
Според Джедович министерството на енергетика е и в развой на възстановяване на своите регулационни ограничения, като желае да отдаде част от отговорностите за създаване и свързване на нови ВЕИ мощности към мрежата от държавните комунални услуги Elektromreža Srbije (EMS) и Elektroprivreda Srbije (EPS) на вложителите.
Докато България е напът да се откаже от милиарди европейско финансиране за зеления преход, с цел да отсрочи с няколко години ограничението на въглищните Топлоелектрическа централа, преходът към енергийна самостоятелност на Балканите продължава с висока скорост. И до момента в който водачи в това отношение до момента бяха Гърция и Румъния, към този момент и западните елементи на Балканите - Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Албания, също се включват в процеса. Сумарно тези страни имат съответни планове в ход за прибавяне на нови мощности към 2 гВт през идващите няколко години.
На доктрина в България също има ВЕИ взрив - единствено за миналата 2022 година е, само че от тях ще се осъществят действително под 500 мегавата.
От недрата до небесата
Една от положителните практики за трансформиране на районите, които до неотдавна са били обвързани с производството на сила от изкопаеми горива в такива с ВЕИ да вземем за пример, се случва в Албания. Доскоро дейната петролна рафинерия в Балш, Южна Албания, към този момент е в развой на демонтиране, а върху освободената повърхност е планувано да се осъществя слънчев парк с мощ 100 мВт. Одобрение за тази промяна е било обещано от страна на държавното управление. Сегашният притежател, частната Shijaku, е употребила рафинерията в последните години само за производството на битум, като предприятието не е имало облага. Интересното е, че една от фирмите, която ще има опция да построи новия слънчев парк, е дъщерното на Shijaku сдружение Greennat Solar Park Ballsh.
Реклама
Одобрението за построяването на слънчевия парк не идва и без условия от страна на албанското държавно управление. Едно от тях е той да бъде построен в границите на идващите 60 месеца и да е с експлоатационен интервал в продължение на 49 години. При състояние че спечелилата компания желае да трансферира правата на трета страна, това деяние ще би трябвало да бъде утвърдено от албанското министерство на инфраструктурата и енергетиката, като новата компания ще би трябвало да даде сума в еквивалент 5% от препоръчаната инвестиция, преди да се подпише контракт. Управляващото сдружение ще би трябвало да дава тримесечно отчети за неговото положение пред Националната организация по естествени запаси, а 2% от годишното произвеждане ще би трябвало да се дават непосредствено на страната или еквивалентната за това сума.
Паркът ще би трябвало да бъде построен и без дотации от страната. Други образци за нови ВЕИ са плановете на Aurous Energy, 5GX Energy, BADDelta Plano Studio и Argo Sun Energy, и EU Green Energy и Winpharma за общо 125 мВт вятърни и слънчеви съоръжения.
Щастливото 13
В непосредственост до Ливно на рид Камешница, територия на Босна и Херцеговина до границата с Хърватия, след почти 13-годишен интервал на обмисляне и промени най-сетне е утвърден план за вятърна сила с мощ от 125 мВт. Именуван " Широка Драга ", енергийният план включва и Водноелектрическа централа към вятърните мощности, като за реализатор за първата част от плана е включвана и турската Enprode.
Макар да е получила утвърждение от държавното управление на Федерация Босна и Херцеговина, " Широка Драга " би трябвало да получи и удостоверение от Народното събрание, преди да стартира публично каквито и да е дейности по построяването на вятърния парк. Ако получи тези, което е доста евентуално, вятърният парк ще се състои от 19 обособени турбини с мощ 6.6 мВт всяка.
Реклама Всеки ден по едно
За миналата 2022 година Комисията за контролиране на енергийните и водните услуги на Северна Македония е издала 267 лиценза за произвеждане на електрическа сила от възобновими източници за мощности над 150 мВт, което е и съвсем по едно на работен ден. От тях максимален е броят за слънчеви съоръжения - 106.5 мВт, следван от 36 мВт за вятърна сила, 7.2 мВт за дребни ВЕЦ-ове и 2.5 мВт от биогаз.
Очакванията от страна на северномакедонското държавно управление е да има двойно или съвсем тройно повече мощности, добавени към енергийната мрежа от ВЕИ през 2023 година, или сред 300 и 400 мВт, от които 200 - 300 мВт да са от слънчеви паркове. Един от огромните планове, който към момента се разисква, е с частната Akuo Energy за построяването на слънчев парк 400 мВт в Щип.
Три по три
В момента съгласно изявление на министъра по енергетика на Сърбия Дубравка Джедович западната ни съседка разполага с към 550 мВт новоинсталирани ВЕИ мощности, всички от които са от вятърна сила. Желанието на сръбското държавно управление е да реализира 2 гВт мощности от разнообразни ВЕИ източници през идващите три години. През тази година се чака да бъде пуснат първият стадий от този тригодишен проект, като в него търговете ще бъдат за към 400 мВт.
Според Джедович министерството на енергетика е и в развой на възстановяване на своите регулационни ограничения, като желае да отдаде част от отговорностите за създаване и свързване на нови ВЕИ мощности към мрежата от държавните комунални услуги Elektromreža Srbije (EMS) и Elektroprivreda Srbije (EPS) на вложителите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ