Затворени врати, заключени съвести: дете замръзна на автогарата в София
В 4:30 сутринта на Централна автогара в София — мястото, което би трябвало да бъде леговище за пътуващите, се разиграва сцена, почтена не за столица на европейска страна, а за леден обществен парадокс. Сред зъзнещите хора пред заключените порти стои майка с малко дете, сгушено в нея, с премръзнали крака и взор, който моли за благосклонност. От защитата – нито дума, нито жест на съпричастност. Отговорните институции – мълчание.
Чакали са от 4 часа. Детето съвсем не помръдвало от студа, а в постройката, на метри от тях, е било топло, ярко и празно. Но вратите – заключени. Не поради някакви особени ограничения за сигурност, а просто тъй като по този начин е „ по график “.
Само един пасажер, различен заледен човек, само че с спомагателен суитшърт в раницата си, демонстрира човещина – предлага дрехата си, с цел да бъде завито детето. И в случай че това не е контрастът сред институционалното безсърдечие и човешката доброта, какво тогава е?
Постът на Цветан Цвятков за случилото се бързо провокира прочувствени реакции в обществените мрежи. Повечето хора показаха отвращение от бездушието на институциите. Но имаше и противоположни отзиви.
Ето какво написа консуматор с името Мила Людмилова Илкова:
„ Да забележим, Вие сте мъж и си носите яке, само че майката с детето, не се е сетила да вземе връхна дреха? Колкото и да обвинявате институциите, безотговорното отношение на майката няма опрощение. Постът Ви е безусловно неправилен и ненужен! “
Така, още веднъж, фокусът се измествa от отговорността на институциите към родителската отговорност, и всеки взема решение самичък къде да търси виновността. Но каквото и да е било обяснението – нито студът, нито вратата са избрали кого да санкционират.
Истината е елементарна: в обстановка, в която има замръзващо дете, няма потребност от обвинявания, а от дейности. Нито суитшъртът на един пасажер е задоволителен, нито закъснялото отключване. И сигурно, никоя институция няма право да заключи състраданието в график. Докога ще сме по-строги към бедстващите, в сравнение с към тези, които могат да оказват помощ, само че не го вършат?
Малко преди 5:00 часа вратите въпреки всичко се отварят. Детето към този момент трепери, а хората към него са ядосани и измръзнали. Вътре – уют. Вън – цялостно равнодушие.
Не се желае доста – някой просто да огледа през прозореца и да отвори вратата. Не с процедурен жест, а с човешки. Не с цел да спазим график, а да спасим достолепието си като общество.
Докога студът на институциите ще бъде по-силен от този на открито? И какъв брой още деца би трябвало да премръзнат пред вратите на бездушието, с цел да се стоплим не телом, а сърцем?
Ако вие сте били очевидец на сходни обстановки – пишете ни. Защото публичната съвест не би трябвало да стои заключена до 05:00.
Чакали са от 4 часа. Детето съвсем не помръдвало от студа, а в постройката, на метри от тях, е било топло, ярко и празно. Но вратите – заключени. Не поради някакви особени ограничения за сигурност, а просто тъй като по този начин е „ по график “.
Само един пасажер, различен заледен човек, само че с спомагателен суитшърт в раницата си, демонстрира човещина – предлага дрехата си, с цел да бъде завито детето. И в случай че това не е контрастът сред институционалното безсърдечие и човешката доброта, какво тогава е?
Постът на Цветан Цвятков за случилото се бързо провокира прочувствени реакции в обществените мрежи. Повечето хора показаха отвращение от бездушието на институциите. Но имаше и противоположни отзиви.
Ето какво написа консуматор с името Мила Людмилова Илкова:
„ Да забележим, Вие сте мъж и си носите яке, само че майката с детето, не се е сетила да вземе връхна дреха? Колкото и да обвинявате институциите, безотговорното отношение на майката няма опрощение. Постът Ви е безусловно неправилен и ненужен! “
Така, още веднъж, фокусът се измествa от отговорността на институциите към родителската отговорност, и всеки взема решение самичък къде да търси виновността. Но каквото и да е било обяснението – нито студът, нито вратата са избрали кого да санкционират.
Истината е елементарна: в обстановка, в която има замръзващо дете, няма потребност от обвинявания, а от дейности. Нито суитшъртът на един пасажер е задоволителен, нито закъснялото отключване. И сигурно, никоя институция няма право да заключи състраданието в график. Докога ще сме по-строги към бедстващите, в сравнение с към тези, които могат да оказват помощ, само че не го вършат?
Малко преди 5:00 часа вратите въпреки всичко се отварят. Детето към този момент трепери, а хората към него са ядосани и измръзнали. Вътре – уют. Вън – цялостно равнодушие.
Не се желае доста – някой просто да огледа през прозореца и да отвори вратата. Не с процедурен жест, а с човешки. Не с цел да спазим график, а да спасим достолепието си като общество.
Докога студът на институциите ще бъде по-силен от този на открито? И какъв брой още деца би трябвало да премръзнат пред вратите на бездушието, с цел да се стоплим не телом, а сърцем?
Ако вие сте били очевидец на сходни обстановки – пишете ни. Защото публичната съвест не би трябвало да стои заключена до 05:00.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ