Euronews Bulgaria с разказ за последствията в Украйна след една година война
В 365-ия ден на войната по какъв начин наподобяват някои от най засегнатите места от първите дни на офанзивата. Предават нашите специфични пратеници там – Анастасия Димитрова и Александър Шопов.
" Тук беше антрето. Тук беше котелно помещение, ето там кухня и тук имахме две общи стаи. Имах си даже и езеро с червени рибки. Имахме четири спали на втория етаж, басейн, сауна. Имаше и камина, която към момента стои ", споделя Юрий.
Така наподобява през днешния ден домът на Юрий, в който е прекарал целия си умишлен живот. В Ирпин тази панорама е постоянно срещана. Разрушенията идват в дома на Юрий с отдръпването на съветската войска от региона на Киев при започване на април. За благополучие тогава той не е у дома, само че и с очите си е виждал ужаса на обстрела.
„ На 4-ти още бяхме тук. Първият снаряд падна у съседите, порази гаража и дома им. Имаше голям пожар, пристигнаха още хора да ни оказват помощ и го потушихме. Вторият снаряд падна при съседите от другата страна, а третият - единствено на няколко метра от нас “, продължава той.
Година след началото на войната Юрий към момента не може да разчисти разрушенията. Живее тук - във краткотрайна построй, предоставена от управляващите в града. И всеки ден със личните си ръце лека-полека възвръща дома си АТМ работи на някаква строителна машина В дома си са останали единствено Юрий и 82-годишният му татко Виталий. Техните внуци и правнуци са разпръснати в Европа, завлечени от голямата бежанска вълна от Украйна. Двамата се чуват с тях всеки ден и мечтаят скоро да ги видят още веднъж. Докато беседваме с тях, чуваме следващия сигнал за въздушна паника. Баща и наследник споделят, че към този момент от дълго време не ги е боязън
„ Свикнахме към този момент. И с неприятното се привиква, освен към хубавото “, споделя Виталий.
„ И когато падаха снарядите, бяхме тук. От паниката ли да ни е боязън “, пита се Юрий.
„ Тук няма и къде да се скрием. Трябва да бяхме, а не желаеме “, продължава Виталий.
Преди съвсем година и Юрий, и Виталий бягат, когато съветските танкове са на метри от тях. Само за няколко седмици се връщат вкъщи, само че постоянно ще помнят с признателност.
„ В паметта ми се запечатаха всички тези хора, които ни съчувстваха (плаче). Разбираха, че се намираме в неволя и помагаха, както могат “, споделя Виталий.
И през днешния ден Виталий и Юрий имат потребност от помощ, с цел да могат да построят още веднъж дома, който още веднъж да събере цялото им семейство дружно. Молят хората, които са съпричастни с бедата им, да им оказват помощ със средства, с цел да купят всичко належащо и да трансфорат руините още веднъж в дом.
" Тук беше антрето. Тук беше котелно помещение, ето там кухня и тук имахме две общи стаи. Имах си даже и езеро с червени рибки. Имахме четири спали на втория етаж, басейн, сауна. Имаше и камина, която към момента стои ", споделя Юрий.
Така наподобява през днешния ден домът на Юрий, в който е прекарал целия си умишлен живот. В Ирпин тази панорама е постоянно срещана. Разрушенията идват в дома на Юрий с отдръпването на съветската войска от региона на Киев при започване на април. За благополучие тогава той не е у дома, само че и с очите си е виждал ужаса на обстрела.
„ На 4-ти още бяхме тук. Първият снаряд падна у съседите, порази гаража и дома им. Имаше голям пожар, пристигнаха още хора да ни оказват помощ и го потушихме. Вторият снаряд падна при съседите от другата страна, а третият - единствено на няколко метра от нас “, продължава той.
Година след началото на войната Юрий към момента не може да разчисти разрушенията. Живее тук - във краткотрайна построй, предоставена от управляващите в града. И всеки ден със личните си ръце лека-полека възвръща дома си АТМ работи на някаква строителна машина В дома си са останали единствено Юрий и 82-годишният му татко Виталий. Техните внуци и правнуци са разпръснати в Европа, завлечени от голямата бежанска вълна от Украйна. Двамата се чуват с тях всеки ден и мечтаят скоро да ги видят още веднъж. Докато беседваме с тях, чуваме следващия сигнал за въздушна паника. Баща и наследник споделят, че към този момент от дълго време не ги е боязън
„ Свикнахме към този момент. И с неприятното се привиква, освен към хубавото “, споделя Виталий.
„ И когато падаха снарядите, бяхме тук. От паниката ли да ни е боязън “, пита се Юрий.
„ Тук няма и къде да се скрием. Трябва да бяхме, а не желаеме “, продължава Виталий.
Преди съвсем година и Юрий, и Виталий бягат, когато съветските танкове са на метри от тях. Само за няколко седмици се връщат вкъщи, само че постоянно ще помнят с признателност.
„ В паметта ми се запечатаха всички тези хора, които ни съчувстваха (плаче). Разбираха, че се намираме в неволя и помагаха, както могат “, споделя Виталий.
И през днешния ден Виталий и Юрий имат потребност от помощ, с цел да могат да построят още веднъж дома, който още веднъж да събере цялото им семейство дружно. Молят хората, които са съпричастни с бедата им, да им оказват помощ със средства, с цел да купят всичко належащо и да трансфорат руините още веднъж в дом.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ