В 21-и век медицината се оказва непостижим лукс за жителите

В 21-и век медицината се оказва неосъществим разкош за жителите на близо 4 хиляди български села. Това е броят на местата, в които няма нито един общопрактикуващ доктор, а хората там се усещат като безусловно забравени от Бога.

Разчитат на близки, на отзивчивостта на медици от други обитаеми места, че ще съумеят и тях да вметнат в графика си, или пък на незабавната помощ, че въпреки всичко при потребност ще пристигна, макар селските пътища и отдалечеността. Най-често на помощ обаче се притичват единствено родственици и комшии, а и кметовете, на значително от които им се постанова да носят медикаменти и мерят кръвно. Често и да карат заболели към лечебните заведения, в случай че няма кой различен.

Проучване демонстрира, че от непрекъсната здравна грижа са лишени сред 12 и 15 % от българите или към 850 хиляди души.

 

От Националното съдружие на общините от години сигнализират за сериозната рецесия. Сред техните оферти за краткотрайно справяне с тежката за бранша обстановка е мобилна услуга, т.е. профилирани здравни коли, манипулационни на колела, които да обикалят по график регионите без доктори. Такива частни образци, само че малко, има осъществени по разнообразни планове в няколко общини в страната. Те обаче са краткотрайни и не дават резултат на национално равнище.

Лекарската колегия

 

Според лекарската колегия на първо място би трябвало да се реши главния проблем – неналичието на фрагменти и да се създадат съответна оценка на труда и мотивацията на медицинските служащи, както и деликатен разбор за какво се стига до голямо съсредоточаване на лекари в огромните регионални центрове, в университетските и частни лечебни заведения, за сметка на по-малките общини и села. На този декор изниква и въпросът приоритет ли е въобще публичното опазване на здравето, разясняват и медици, и пациенти.

Липсата на аптеки

 

И показват другата язва за хората от българските села – неналичието на аптеки. Ситуацията е толкоз сериозна, че в страната има цели 20 общини, в които няма нито една аптека. Или в безспорни стойности -над един милион българи нямат директен и пряк достъп до аптека,въпреки че всички изследвания приказват за застаряването на нацията ни и непрекъснато растящия брой на хроничните болести, респективно на потребността от медикаменти. Аптечната мрежа е по този начин построена, че най-задоволени да са пациентите в огромните градове, изключително в София, Пловдив, морските центрове и курортите с засищане на туристи изобщо.

Липсата на пазарен интерес в по-малките общини и отдалечените градчета и села е, че там главно живеят хора, с лимитирани приходи, а и множеството от тях са на медикаменти, отпускани по здравна каса, а от там облага за фармацевтите няма.

Отколешната концепция за автомати за медикаменти също не е работеща, тъй като там се оферират единствено медикаменти за първа помощ, като обезболяващи и прочие, само че не и лекарства за кръвно, диабет или каквито и да е артикули, за които е нужна рецепта от доктор. Отделно вендинг машините за медикаменти не са постоянно срещани и в огромните градове, камо ли по селата. Така хората там са обречени да се избавят поединично – кой както може.

Единственият вид са спомагателни разноски за превоз до по-големите зони с аптеки и назад. Но доста от пенсионерите са трудноподвижни и по този начин топката е още веднъж е в полета на близки и родственици.

Няма аспект за трайно работещо решение.

 

Още повече, че и Националната здравноосигурителна каса не разполага с механизми, с които да задължи лекарите и аптекарите да работят в избрани обитаеми места. Очевидно по селата най-важни си остават кметът, попът и даскалът. Друг е въпросът, че в доста села у нас от дълго време няма и учители и свещеници. А спомен, че в миналото, въпреки и доста от дълго време, и тук е имало медицина, са пустеещите остарели здравни служби.

Родопското село Славейно е известно като селото на медицината – дало над 200 медици на България. Парадоксът е, че през днешния ден там има музей на здравето, само че не и настоящ доктор.

И до момента в който тази драма тече пред очите ни, Тошко Йорданов се чуди по какъв начин да си обезпечи медийна тишина, като праща публицистите в пандизите, а младите лекари – в чужбина да си изкарват прехраната. Вместо да Има Такъв Народ да се заеме с тази благородна задача и да подсигури на хората най-необходимите медикаменти и лекарска грижа по затънтените краища на България. Само се биха в гърдите, че са най-българската партия и цъфнаха по екраните с оная ария „ Нема такава страна “.

Да, благи Тошко, няма такава страна, където най-важното човешкият живот – тъй като той е скъп, да е последна грижа за политиците като теб. А е последна грижа, тъй като властта и парите очевидно са приоритет и на теб, и на Слави, и на останалите политически брокери във властта.

Автор: SafeNews/Над обявата работи -Камелия Павлова

Още вести четете в: България, Здраве, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News