Камбанен звън напомни за априлските съзаклятници в Дедево
В 11 часа на 2 май 2023 година тържественият двугласов звън от камбанарията на 185-годишния храм „ Свети Атанасий “ в Дедево подсети, че преди 147 години дедите му са въстанали в името на свободата. Напомни, че са живи клетвените им слова: „ Ще сме правилни на Отечеството си! “.
Прочетете още
С едноминутно безмълвие – ден преди този момент – днешните дедевчани уважиха паметта на поборниците от Априлската епопея.
„ ЗАПИСКИ “ Пожарна охрана АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В ДЕДОВО/ДЕДЕВО
ПРИЗНАНИЕТО: Когато се празнува 100-годишнината на Априлската епопея, Дедово/Дедево е удостоено с Юбилеен орден „ 100 години от Априлското въстание 1876 – 1976 година “. Тогава, на 2 май 1976-а, на бившето килийно учебно заведение е сложена и тържествено открита паметна плоча – знак на респект към дедевските съзаклятници от март 1876 година (В. Отечествен глас, год. ХХХІІІ, бр.9666, 3 май 1976 г.)
Сега плочата е на входа в двора на църквата „ Свети Атанасий “.
ВРЕМЕТО: Годината – 1876, денят – 15 март, по остарял жанр.
МЯСТОТО: Село Дедево, учебното заведение.
ХОРАТА: Даскал Димо, дядо Тодор Ганчев, поп Иван Тунев, Гечо Ташев, Кръстан Динчев, Кръстан Палавурски, Атанас Терзиев – към 20 индивида (според спомените на Григор Аргиров – брат на Даскал Димо, оповестени в книгата „ Малко история, етнография и още нещо за село Дедово “ на Лилия Михайлова).
ГЛАВНИТЕ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА: Захари Стоянов, Григор Аргиров, Даскал Димо, поп Иван Тунев…
АКТЪТ: „ Събранието беше съвсем пълно…въоръжени с пъстри кърджалийки, 60-годишни старци и 20-годишни момчета отпред с дяда попа чакаха моето наличие. Тук хората бяха по-свободни, тъй като в селото им нямаше турци… После малко всичките събравши се бяха подредени гологлави, отпред със свещеника Иван, който държеше в ръцете си евангелието, а аз застанах измежду с револвера в ръка и произнесох клетвата. Всяка моя дума се повтаряше от новите съзаклятници. От сърце и душа произнасяха те думите: „ Ще бъда правилен на отечеството си и нищо няма да открия на християнските душмани “. След свършването на клетвата съзаклятниците се изреждаха да целуват устата на моя револвер и св. Евангелие. “ (Захари Стоянов, Записки по българските въстания, 1975, с. 264-265)
КУЛМИНАЦИЯТА: „ На 22 април даскал Димо отишъл в Пловдив за препоръки и директиви. Тукашният комитет обаче му пошепнал: „ Панагюрище е в пламъци, дръжте гората! “. Това уведомление стреснало Даскала и той бързо се върнал в селото. Разказал всичко на селския комитет и на 23 април дедевци, бойковци и сотирци с пушки в ръце се отдръпнали от Дедево, дружно с дамите и децата си, подготвени за битка на живот или гибел. На 25 април в Дедево идва и революционерът Отон Иванов, който от близко е трябвало да следи дейностите на комитета и въоръжените селяни. Но къса била насладата им. Откъм Бойково, след изпепеляване на селото и изтребване на част от популацията му, като облак се спуснали към Дедево башибозушките орди на Ахмед ага Тъмръшлията, предвождани от неговите братя - Смаил и Адил. Но дедевци им се опрели твърдо. („ Димо Аргиров Димов (Даскал Димо) “, Георги Казалиев – Смолян, Държавен списък, Известия „ Среднородопско краезнание “, Том първи. 1997)
ПОЖАРИЩЕТО: „ Дядово – къщи изгорени – 20. Семейства с 15, 20 и даже с 39 души. Част от башибозуците, откакто оставили Перущица, отишли в село Дедево в Родопите (около 100 къщи). Неговите поданици били побягнали всички, оплячкосано и изгорено от брата на Ахмед ага. “ (Из „ Предварителен отчет на Юджийн Скайлер за събитията в България; Пловдив, 10 август 1876 – вж. „ Миналото на село Дедово “, Живко Гешев, с. 197)
ЖЕРТВИТЕ: „ …В селото (турците) откриха престарялата баба Смарайда Папазовска, убиха я и й отрязаха ръцете, а под селото, в местността Дългица, настигнаха дядо Тодор Ганчев, убиха и него, с цел да му вземат пушката. Тогава беше огромна врява сред дамите и децата, които бягаха към Равнища нагоре… “ (от спомените на Григор Аргиров, дядо Горчо, вж. в книгата на Лилия Михайлова „ Малко история, етнография и още нещо за село Дедово “ – с. 29)
Прочетете още
С едноминутно безмълвие – ден преди този момент – днешните дедевчани уважиха паметта на поборниците от Априлската епопея.
„ ЗАПИСКИ “ Пожарна охрана АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В ДЕДОВО/ДЕДЕВО
ПРИЗНАНИЕТО: Когато се празнува 100-годишнината на Априлската епопея, Дедово/Дедево е удостоено с Юбилеен орден „ 100 години от Априлското въстание 1876 – 1976 година “. Тогава, на 2 май 1976-а, на бившето килийно учебно заведение е сложена и тържествено открита паметна плоча – знак на респект към дедевските съзаклятници от март 1876 година (В. Отечествен глас, год. ХХХІІІ, бр.9666, 3 май 1976 г.)
Сега плочата е на входа в двора на църквата „ Свети Атанасий “.
ВРЕМЕТО: Годината – 1876, денят – 15 март, по остарял жанр.
МЯСТОТО: Село Дедево, учебното заведение.
ХОРАТА: Даскал Димо, дядо Тодор Ганчев, поп Иван Тунев, Гечо Ташев, Кръстан Динчев, Кръстан Палавурски, Атанас Терзиев – към 20 индивида (според спомените на Григор Аргиров – брат на Даскал Димо, оповестени в книгата „ Малко история, етнография и още нещо за село Дедово “ на Лилия Михайлова).
ГЛАВНИТЕ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА: Захари Стоянов, Григор Аргиров, Даскал Димо, поп Иван Тунев…
АКТЪТ: „ Събранието беше съвсем пълно…въоръжени с пъстри кърджалийки, 60-годишни старци и 20-годишни момчета отпред с дяда попа чакаха моето наличие. Тук хората бяха по-свободни, тъй като в селото им нямаше турци… После малко всичките събравши се бяха подредени гологлави, отпред със свещеника Иван, който държеше в ръцете си евангелието, а аз застанах измежду с револвера в ръка и произнесох клетвата. Всяка моя дума се повтаряше от новите съзаклятници. От сърце и душа произнасяха те думите: „ Ще бъда правилен на отечеството си и нищо няма да открия на християнските душмани “. След свършването на клетвата съзаклятниците се изреждаха да целуват устата на моя револвер и св. Евангелие. “ (Захари Стоянов, Записки по българските въстания, 1975, с. 264-265)
КУЛМИНАЦИЯТА: „ На 22 април даскал Димо отишъл в Пловдив за препоръки и директиви. Тукашният комитет обаче му пошепнал: „ Панагюрище е в пламъци, дръжте гората! “. Това уведомление стреснало Даскала и той бързо се върнал в селото. Разказал всичко на селския комитет и на 23 април дедевци, бойковци и сотирци с пушки в ръце се отдръпнали от Дедево, дружно с дамите и децата си, подготвени за битка на живот или гибел. На 25 април в Дедево идва и революционерът Отон Иванов, който от близко е трябвало да следи дейностите на комитета и въоръжените селяни. Но къса била насладата им. Откъм Бойково, след изпепеляване на селото и изтребване на част от популацията му, като облак се спуснали към Дедево башибозушките орди на Ахмед ага Тъмръшлията, предвождани от неговите братя - Смаил и Адил. Но дедевци им се опрели твърдо. („ Димо Аргиров Димов (Даскал Димо) “, Георги Казалиев – Смолян, Държавен списък, Известия „ Среднородопско краезнание “, Том първи. 1997)
ПОЖАРИЩЕТО: „ Дядово – къщи изгорени – 20. Семейства с 15, 20 и даже с 39 души. Част от башибозуците, откакто оставили Перущица, отишли в село Дедево в Родопите (около 100 къщи). Неговите поданици били побягнали всички, оплячкосано и изгорено от брата на Ахмед ага. “ (Из „ Предварителен отчет на Юджийн Скайлер за събитията в България; Пловдив, 10 август 1876 – вж. „ Миналото на село Дедово “, Живко Гешев, с. 197)
ЖЕРТВИТЕ: „ …В селото (турците) откриха престарялата баба Смарайда Папазовска, убиха я и й отрязаха ръцете, а под селото, в местността Дългица, настигнаха дядо Тодор Ганчев, убиха и него, с цел да му вземат пушката. Тогава беше огромна врява сред дамите и децата, които бягаха към Равнища нагоре… “ (от спомените на Григор Аргиров, дядо Горчо, вж. в книгата на Лилия Михайлова „ Малко история, етнография и още нещо за село Дедово “ – с. 29)
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ