Иван Михалев: В 101 отбивки. Вино и храна искахме да покажем подценяваната страна на българското вино, живописни лозя и красиви места
В " 101 отбивки. Вино и храна " доста искахме да покажем тази подценявана страна на българското вино, какъв брой живописни лозя и красиви места има. Можеш да опиташ хубаво вино и да ядеш хубава храна и с всичките си сетива да се пренесеш на едно вълшебно място. Това сподели Иван Михалев – един от създателите на поредицата " 101 отбивки ", в предаването " Утрото на фокус " на Радио " Фокус " с водещ Ася Александрова.
Проектът " Отбивки “ е въодушевен от едноименния филм за винени пътешествия, показа той. " През годините първо създадохме блог, след това обиколихме десетина пъти България, по един път за всяка от книгите ни. Нашата пристрастеност към пътешествията ни води и до много винарни. България е огромен производител на вино и много положително място за винен туризъм “, описа Михалев.
Книгата " 101 отбивки. Вино и храна “ по думите му е логически свършек на цялата поредност " Отбивки “. " Тя ни връща към началото, към вдъхновението ни. Книгата не стана елементарно, не се чувствахме подготвени да я създадем. Да напишеш книга за винен туризъм, би трябвало да имаш много познания, да си много навлязъл в тематиката, защото има доста специфичност и значими елементи, които човек би трябвало да познава. Тя просто отлежа като едно хубаво вино “, показа съавторът.
Най-доброто място за винен туризъм в България съгласно Иван Михалев се намира по долината на Струма – така наречен " Българска Тоскана “. Всеки район на страната има обичайни, само че и доста характерни локални сортове. В Тракийската равнина да вземем за пример " Маврудът “ е преобладаващ вид, само че там има и локални сортове. Сакар е прочут с алените си виновност, само че има и винарни, които отглеждат бели сортове. " Тамянката “ е един извънредно добре развиван вид. В региона на Видин и Враца се среща сортът " Дунавски лазур “, който е хибриден. В региона на Шумен отглеждат сорта " Гергана “ – остарял български вид, който не се отглежда и не може да бъде опитан на никое място другаде “, уточни той.
През последните години вложенията във вино, винопроизводство и винен туризъм са доста огромни. " Не е пресилено да се каже, че това е най-устойчиво развиваният сегмент на туризма в България сега. Всяка година излизат най-малко два огромни плана. Всъщност това ни окрили да създадем такава книга, тъй като ползата към този тип туризъм пораства в международен проект, в България – също. Има огромна общественост от хора, които обичат да пътуват и да се любуват на живота без мотив “, добави гостът.
По думите му в България има доста положителни условия за развиването както на винен, по този начин и на кулинарен туризъм. Книгата предлага и 50 локални кулинарни дестинации. " Всяка храна, за която приказваме в книгата, има своята точка на предложение и ти можеш да отидеш да я опиташ, което е доста скъпо. Има в действителност доста неповторими храни, за които човек не знае. Нафпавок да вземем за пример е сурово сушен месен деликатес, който е обичаен за региона на Разлог и Банско, само че сега се създава от един единствен човек в България. Известен е като " българското прошуто “, въпреки че технологията на произвеждане няма нищо общо. Прави го една вълшебна жена – Дешка Кротева от село Долно Драглище, която е страж на тези обичаи. Освен този нафпавок, тя подготвя и доста други локални храни и специалитети, които може да опитате единствено там “, описа Михалев.
В Банско може да се опита локалния специалитет бохча, а в Хисаря – Старожелезарски дъртак.
В Тракийската равнина се отглеждат и екзотични зеленчуци, като чайот да вземем за пример, или така наречен мексиканска краставица. " Това е зарзават, който всеобщо се отглежда в региона на Тракийската равнина и Хисаря. Той е доста забавен, с усет на тиквичка “, разясни Михалев.
Проектът " Отбивки “ е въодушевен от едноименния филм за винени пътешествия, показа той. " През годините първо създадохме блог, след това обиколихме десетина пъти България, по един път за всяка от книгите ни. Нашата пристрастеност към пътешествията ни води и до много винарни. България е огромен производител на вино и много положително място за винен туризъм “, описа Михалев.
Книгата " 101 отбивки. Вино и храна “ по думите му е логически свършек на цялата поредност " Отбивки “. " Тя ни връща към началото, към вдъхновението ни. Книгата не стана елементарно, не се чувствахме подготвени да я създадем. Да напишеш книга за винен туризъм, би трябвало да имаш много познания, да си много навлязъл в тематиката, защото има доста специфичност и значими елементи, които човек би трябвало да познава. Тя просто отлежа като едно хубаво вино “, показа съавторът.
Най-доброто място за винен туризъм в България съгласно Иван Михалев се намира по долината на Струма – така наречен " Българска Тоскана “. Всеки район на страната има обичайни, само че и доста характерни локални сортове. В Тракийската равнина да вземем за пример " Маврудът “ е преобладаващ вид, само че там има и локални сортове. Сакар е прочут с алените си виновност, само че има и винарни, които отглеждат бели сортове. " Тамянката “ е един извънредно добре развиван вид. В региона на Видин и Враца се среща сортът " Дунавски лазур “, който е хибриден. В региона на Шумен отглеждат сорта " Гергана “ – остарял български вид, който не се отглежда и не може да бъде опитан на никое място другаде “, уточни той.
През последните години вложенията във вино, винопроизводство и винен туризъм са доста огромни. " Не е пресилено да се каже, че това е най-устойчиво развиваният сегмент на туризма в България сега. Всяка година излизат най-малко два огромни плана. Всъщност това ни окрили да създадем такава книга, тъй като ползата към този тип туризъм пораства в международен проект, в България – също. Има огромна общественост от хора, които обичат да пътуват и да се любуват на живота без мотив “, добави гостът.
По думите му в България има доста положителни условия за развиването както на винен, по този начин и на кулинарен туризъм. Книгата предлага и 50 локални кулинарни дестинации. " Всяка храна, за която приказваме в книгата, има своята точка на предложение и ти можеш да отидеш да я опиташ, което е доста скъпо. Има в действителност доста неповторими храни, за които човек не знае. Нафпавок да вземем за пример е сурово сушен месен деликатес, който е обичаен за региона на Разлог и Банско, само че сега се създава от един единствен човек в България. Известен е като " българското прошуто “, въпреки че технологията на произвеждане няма нищо общо. Прави го една вълшебна жена – Дешка Кротева от село Долно Драглище, която е страж на тези обичаи. Освен този нафпавок, тя подготвя и доста други локални храни и специалитети, които може да опитате единствено там “, описа Михалев.
В Банско може да се опита локалния специалитет бохча, а в Хисаря – Старожелезарски дъртак.
В Тракийската равнина се отглеждат и екзотични зеленчуци, като чайот да вземем за пример, или така наречен мексиканска краставица. " Това е зарзават, който всеобщо се отглежда в региона на Тракийската равнина и Хисаря. Той е доста забавен, с усет на тиквичка “, разясни Михалев.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ