В 07:00 сутринта сядам да довърша презентацията за днешната си

Експерт: Потреблението на фосилни горива продължава да расте

„ В 07:00 сутринта сядам да довърша презентацията за днешната си лекция в Пета зимна школа „ Енергетика и климат “ на Стопанския факултет на Софийския университет по обичаната ми тематика „ Докъде стигна светът с Енергийния преход? “ Както постоянно ми би трябвало ток – за светлина, отопление (термпомпата), преносимия компютър, интернета и кафето. Както постоянно се случва, той идва посредством главно на работата на Топлоелектрическа централа и АЕЦ, които съответно през днешния ден изцяло преобладават мрежата – дават общо над 97% от електроенергийното произвеждане в този час. Очевидно мога да стартира и завърша с този единствен факт и ще имам явен отговор на въпроса в заглавието – лекцията ще е къса. Обаче аз обичам теорията, по тази причина се впускам в творчество. “

Това стартира обява на специалиста Боян Рашев , която продължава по следния метод:

„ Енергетиката има извънредно ясна пирамида на потребностите, учредена на законите на физиката и стопанската система. Фундаментална нужда на актуалната цивилизация е силата да бъде налична непрестанно – в режим 24/7/365. Само по този начин да вземем за пример мога да си разреша да върша тази презентация преди изгрева.

Това условие има две последици. Първо, електроенергийната система би трябвало да поддържа непрестанно напрежение и да е в положение да задоволи промените на потреблението във всяка една секунда. Това дефинира потребността от базови, балансиращи и пикови мощности. Второ, това прави изкопаемите горива извънредно скъпи. Те складират големи количества сила, която може единствено да си стои някъде (туба с нафта, газохранилище, купчина въглища) и да чака да бъде употребена тъкмо, когато имаме потребност от нея – както за ток, по този начин и непосредствено за отопление, придвижване, индустриални процеси и други Затова електричеството си остава единствено 20% от крайното ползване на сила на световно равнище.

Второто равнище на нужда се заема от качествата досегаемост и сигурност. Първото значи да можем да си я позволим, т.е. силата да бъде релативно евтина. Ако човек не може да заплати за нещо, той няма по какъв начин да го употребява – то не е налично за него. Енергийната беднотия е в основата на бедността изобщо. Ако не можеш да платиш, оставаш на мрачно, студено, без опция да се движиш или да получаваш информация – не си част от актуалното общество и не ползваш богатствата на цивилизацията.

Понятието сигурност е на същото равнище. То значи да имаме достъп до доставки на енергийни запаси във всяка секунда и сантиметър от живота си. Затова е добре те да са налични или да се добиват на територията, която направляваме – България. Ако се постанова импорт – а това е действителността за множеството дребни страни – източниците му би трябвало да са оптимално разнородни и самостоятелни един от различен. Една страна може да бъде световен водач единствено в случай че има достъп до големи количества лична сила и има надзор върху източниците си на импорт. Само Съединени американски щати е в такава позиция към днешна дата. Някога и Англия.

Чак на трета позиция можем да мислим за екологичните въздействия на добива и потреблението на сила. Първи приоритет измежду тях са чистотата на въздуха, водите и почвите. Причината е елементарна – те имат директно влияние върху здравето и качеството ни на живот. Важно е да се знае, че съществуването на изобилна, надеждна и евтина сила (приоритети 1 и 2) е в основата на способността ни да пречистваме както въздуха, по този начин и водите и почвите.

Чак откакто сме обезпечили личното си здраве можем да мислим за съществуването и опазването на други типове и цели екосистеми. Неслучайно, всеобщото придвижване за запазване на околната среда поражда чак в края на 60-те години на предишния век в Съединени американски щати и Западна Европа – в богатите общества. Природозащитата е разкош.

Нисковъглеродната сила идва на пето място. Логиката за това е малко по-комплексна. Изисква да вярвате, че излъчванията на парникови газове (от изгаряне на фосилни горива) водят до стопляне на планетата, то променя климата доста бързо, а това има доста тежки последици за живота на планетата и най-после върху нас самите. Трябва да си в действителност измежду световния хайлайф, с цел да решаваш и този (потенциален) проблем без да навредиш на предходните потребности на енергетиката.

Политиката през последните години на практика обърна пирамидата на потребностите в енергетиката наопаки – постави върха в основата, ограничи софтуерните решения до модерните ВЕИ и назова процеса „ Енергиен преход “. Последствията са ясно забележими и тежки, а самият преход явно не върви съгласно упованията. Каквито и старания да вършим, потреблението на фосилни горива продължава да пораства, тъй като физиката и стопанската система поддържат пирамидата на потребностите в енергетиката в обикновено състояние. Това е ситуацията. “