В края на ІV и началото на V век римските погранични земи

В края на ІV и началото на V век римските погранични земи (лимесът, т. е. границата, минавал по реките Рейн и Дунав) били непрекъснато нападани от безчовечен племена.

През 363 година аламаните пробили границата и разграбили Галия (дн. Франция) единствено, тъй като там нямало имперски войски – те били на поход в Персия отпред с императора Юлиан Отстъпник. Лентиензите нахлули в римските провинции през 378 година Година по-късно аламаните още веднъж пробили кордона, а през 388 година франките подхванали масирано настъпление също в Галия.

Но когато армията си била на мястото, варварските отряди били разгромявани от стоманените римски легиони. Освен непрекъснатите патрули по суша, речният флот също следил границите. Тогава племената се стараели да съблюдават федеративните съюзнически контракти с Рим.

Времената обаче се променяли. „ Варваризацията “ на римското общество достигнала своя връх: прекалено много немски племена били позволени да живеят в границите на империята. Или трябвало да бъдат изгонени – или да бъдат изцяло унищожени.

Най-неотстъпчиви били готите: откакто през 378 година разгромили при Адрианопол римската войска и умъртвили император Валент, те сключили федеративен контракт през 382 година с император Теодосий I и значително попълнили армията на Рим. Готските вождове станали генерали на Римската империя. Но през 395 година Теодосий I умрял и станало едно от най-решаващите събития в международната история: единната в миналото империя била разграничена на две половини – Западна и Източна.

От този момент нататък въоръжените сили на Западната империя били подчинени на пълководеца Флавий Стилихон (вандал по баща), който изпратил по-слаби войски за защита на източната граница.

Това било груба неточност. На изток по това време нещата били в ръцете на вожда на вестготите Аларих. Под претекст, че заплатите били забавени, Аларих се разбунтувал и започнал да ограбва балканските провинции. В началото на 395 година вестготите направили поредност от нападения в Мизия и Тракия, като стигнали чак до Константинопол.

След като официално му лишили командването, Аларих не се стреснал изключително. Той събрал всички налични сили и тръгнал на поход срещу провинциите Македония и Тесалия, като по пътя си опустошавал всичко живо. През 396-397 година готите разграбили Гърция и се озовали в Пелопонес. За да укроти готския водач, владетелят на източната половина на империята му дал купата магистрат на провинция Илирик, която заемала елементи от днешните Албания и Хърватия. Аларих обаче сложил изискване на Стилихон – да му отстъпи западната половина на провинцията. След като получил отвод, варварският водач почнал война за завземане на Италия. Готите обсадили Медиолан (Милано), само че били разгромени от римската войска.

Така италианският поход се провалил, само че през 403 година Стилихон отстъпил на Аларих  западната част на Илирик. Това бил елегантно обмислен стратегически ход: римският военачалник желал с помощта на готите да присъедини цялата балканска провинция към западната половина на империята.

Аларих I, крал на вестготите, от Лудвиг Тирш, 1894. Уикипедия

Три години по-късно Рим имал огромни главоболия с разнообразни безчовечен племена – алани, вандали и гигантска орда остготи под предводителството на вожда Радагайс. Стилихон отсрочил взаимната акция с Аларих на изток. Готският водач обаче си желал обещаната премия. Под натиска на Стилихон сенатът на Рим дал на Аларих 288 хиляди солида (около 2 тона злато). Това обаче коствало на Стилихон както кариерата, по този начин и живота му. Британия и Галия се разбунтували против императора Хонорий и Стилихон, като обвинили последния в изменничество. При това състояние, с цел да си измие ръцете, императорът заповядал да убият Стилихон – което и станало на 22 август 408 година

През октомври 408 година готите подхванали атака в Италия, а месец по-късно армията им била пред стените на Вечния град. Всички политически решения по това време към този момент били вземани в новата административна столица Равена, но император Хонорий не обичал да се занимава с държавни каузи. Само голям откуп спрял Аларих.

В това време от Панония му пристигнал на помощ с армията си вождът Атаулф – брат на брачната половинка му. Готският водач в тази обстановка без колебание заповядал офанзива против Рим. На 24 август 410 година Вечният град паднал. Това не се било случвало в никакъв случай в над 1000-годишната му история и шокирало всички съвременници.

Три дни по-късно готите тръгнали към Южна Италия, с цел да прекосят Средиземно море и да завладеят богатите африкански провинции, но внезапната гибел на Аларих променила плановете им. Като по-сговорчив, Атаулф подписал съглашение с Хонорий и обещал да се опълчи както на варварите, които опустошавали Испания, по този начин и на узурпатора Константин, който настъпвал откъм Британия.

Около 416 година готите получили формален статут на съюзници-федерати, както и една трета от провинция Аквитания, с център в Тулуза.

Така през 418 година на територията на Западната Римска империя се появила първата варварска държава – Тулузкото кралство на вестготите. Готите станали първото немско племе, което съумяло да сътвори самостоятелна държавна единица в границите на Римската империя.

Наближавал изгревът на европейското Средновековие, който изгрев почнал през 476 година с гибелта на Западната римска империя.

–