Фермерът Ерик Борисов: От изкупната цена до тази в търговската мрежа скокът е 500%
Узаконяването на продажбата на млечни артикули - сирена и кашкавал, е много комплицирано в България. Не мога да продавам свободно – нито мога да имам някаква сергия на пазара, нито да вземам участие във фермерски пазар, нито да ги продам на някоя верига от комерсиалната мрежа. Трябва, който желае да си ги закупи, да пристигна във у дома или във фермата.
Има една Наредба 26, която ти разрешава % от добитото мляко да го преработиш и вероятно да го продадеш. Но въпросът е, че тази разпоредба е правена за фермери, които са с много повече животни, с повече мляко - по-индустриално насочени. Докато такива ферми като моята, с по 100 – 200 овце, или по-малко, не ги устройва, защото не добиват толкоз мляко и просто не си заслужава, чисто от икономическа позиция, даже да аплайваш, защото утвърждението при кандидатстване не е лесна процедура.
Поради тази причина със заместник-министъра на земеделието Георги Събев, с Гергана Кабаиванова и още няколко души, работим по план, целящ да узакони производството, продажбата и търговията на домашни храни.
Това сподели в изявление за БГНЕС младият фермер Ерик Борисов, който отглежда 120 овце в плевенското село Ясен и създава разнообразни млечни артикули.
Ерик Борисов показа, че сега планът е в доста начален етап на договаряния, защото има доста неясноти по какъв начин ще се продават продуктите – дали ще подлежат на инспекция от Българската организация по сигурност на храните (БАБХ), дали производителите ще би трябвало да се записват някъде, дали ще работят със лична суровина, или ще я купуват от други ферми, с цел да създават млечни артикули. „ Въобще, има много незнайни, само че в последна сметка по тази причина сме се събрали, имаме и поддръжка от страната в лицето на зам.-министъра, така че имам вяра, че вървим в една много добра посока нагоре “, съобщи той.
По думите му предвид на нестабилната политическа конюнктура, каквото и да се прави, мисли и приказва, ще пристигна един интервал, в който ще дойдат нови хора и ще застанат отпред на страната и младият фермер не е сигурен дали те ще желаят да оказват помощ за реализирането на плана. Той обаче въпреки всичко е окуражен, че би трябвало идващите генерации министри да не пренебрегват казуса, както се е случвало до момента.
27-годишният мъж споделя, че е израснал с животните, защото дядо му и баба му цялостен живот се занимават с това. В момента, в който Ерик приключва учебно заведение отпътува да учи първо в София, само че по-късно взема решение да запише „ Журналистика “ във Великотърновския университет.
„ Дойде един интервал, в който откакто към този момент бях студент, взех решение, че животът в града не е за мен и малко по малко започнах да се прибирам на село “, описа той, като посочи, че първо стартира да оказва помощ на дядо си през уикендите във фермата, която по това време таман е била записана и била доста по-малка. След като завършва следването си в старопрестолния град стартира да се занимава интензивно с развъждането на овце от породата „ Плевенска черноглава овца “, която е обичайната и е обвързвана с обичаите в плевенския край.
„ Животът на село ми харесва, притегля ме “, споделя още Ерик и добавя, че намира много огромна ниша в този бранш, защото през последните 10 – 15 години освен в Плевенска област, само че и в цяла България, всеобщо фермерите са разпродали животните си, тъй като това е един неатрактивен бизнес от позиция на изкупните цени на млякото и на месото, които са много ниски.
„ От изкупната цена до цената на продукта в комерсиалната мрежа, цифрата скача с 500% несъмнено. И в последна сметка от бизнес позиция взех решение да се върна на село и да запълня бизнес нишата, която за в бъдеще да мога да развия и както се вижда тук, напоследък, сносно се развиват нещата за мен и за моята плантация “, съобщи Ерик.
Въпреки триумфите на младия фермер и до ден-днешен му е мъчно, само че с течение на времето компликациите стават от друго естество. „ Докато науча кое по какъв начин става и по какъв начин се получават нещата, много ми трябваше, с цел да се науча “, акцентира той.
Младият фермер изясни и какви грижи изискват животните. " Овцете се доят, когато са в деен сезон (когато се оагнят), или 180 дни в годината имат мляко. Трябва да им се чисти непрекъснато, както и да се хранят, което е доста значима част от овцевъдството. Овцете от тази порода не са капризни и нямат специфични потребности като задграничните породи, които са много известни у нас ", описа още той.
Стадото на Ерик се храни на пасбище, което се намира на метри от фермата и от пролетта до ноември месец животните са на открито от самото начало. Подобен вид пасища са извънредно потребни за овцете, тъй като не са третирани по никакъв метод с препарати, както да вземем за пример са земеделските земи. Освен това по този метод овцете се хранят свободно, а не по график и принудително.
Стадото се прибира или единствено с цел да бъде издоено, или за медицински грижи като профилактични прегледи и обезпаразитяване.
„ Единствено през зимата, когато е студено, когато вали сняг и дъжд, температурите са минусови, животните не излизат от фермата и се хранят на ясла, така наречен оборно хранене “, показа Ерик и добави, че тогава на овцете се дава царевица, пшеница, сено, люцерна.
От получената суровина по време на дейния сезон на овцете, той прави сирене, кашкавал, кисело мляко и катък. Интересното е, че с изключение на, че обработва цялата суровина, Ерик прави и няколко типа сирене. Техниката за първото сирене е характерна – сега, в който се издоят животните и млякото е към момента топло, стартира процесът за изработката му, млякото се съсирва, получава се сиренина, по-късно се разрязва, завива се в шаблон и се получава така наречен селско сирене. Вторият тип сирене е по БДС, по технология, с пастьоризация и със закваска, а през лятото прави и трети тип – с люти чушки.
От 2 – 3 години Ерик прави и кисело мляко. А тази година е научил по какъв начин да прави и кашкавал от овче мляко, също и катък.
„ При катъкът е забавно, че се получава единствено от овце, които са в края на лактационния си интервал, когато млякото им е най-мазно и най-маслено и сирене към този момент не може да стане, защото тъй като е доста мазно млякото не може да се съсирва “, изясни той.
Всеки един от продуктите се вършат по занаятчийски метод – няма скъпи уреди като пастьоризатор или промишлени роботи, всичко се прави на огън, на водна риза, с подръчни материали.
По думите на Ерик, макар че изработката на млечните артикули е трудоемка и лишава време, всичко в последна сметка си заслужава, тъй като клиентите го правят оценка.
" Повечето мандри не изобщо не употребяват суровината. Доколкото знам, овчето мляко, което се добива в България от множеството ферми, без значение дали са индустриални или по домакински вид като моята, се изкупува на цена от 2 лв. и изобщо не отива в български мандри, а се изнася за чужбина ", описа фермерът.
Той изясни, че за изработката на един кг зряло овче сирене са нужни сред 4 и 6 литра мляко, а при изкупна цена от 2 лв., както и пастьоризацията, закваската, сирищната квас и солта, също и интервалът на ферментация от най-малко 40 дни, в който сиренето би трябвало да зрее в хладилна камера, доста оскъпяват крайния артикул.
„ В последна сметка в комерсиалната мрежа и с надценка от търговеца, имаме една цена на сиренето от към 25 лв. за кг. И всеобщо хората като видят такава цена в магазина, още повече от някоя мандра, която да вземем за пример не са чували и нямат някакви усещания от нея, по-скоро не желаят да рискуват с тази цена и избират късите доставки, т.е. непосредствено от фермер да си купят “, сподели Ерик.
Проблемът е, че такива фермери напоследък не се намират доста. „ Броим се на пръсти тези хора, които непосредствено от фермата си използваме суровина и я преработваме “, акцентира той.
Младият фермер означи, че поради инфлацията през 2023 година цената на продукцията му ще се усили. Към момента обаче селското сирене, което е с минимална топлинна обработка, коства 14 лв. за кг, сиренето вид БДС – 17 лв., а сиренето с люти чушки – 22 лв.. Овчият кашкавал се продава на цена от 30 лв. за кг. Киселото мляко е 5 лв. за 800 грама, а прясното – 3,50 лв. за литър. 800 грама катък коства 10 лв..
„ Цените с една дума са допустими, само че въпросът е, че суровината си е моя “, посочи Ерик.
Плановете на фермера от село Ясен са да направи още една постройка - по-голяма и по-модерна, в която да могат да се съберат най-малко 200 – 250 овце. Инфлацията обаче оказва въздействие и върху разрастването на фермата.
На въпроса дали взима дотация за развъждането на 120 овце, Ерик отговори, че получава така наречен директни ставки. „ По принцип директните ставки са два типа. Аз взимам от този, които са по-ниските. Субсидията, която се дава на овца майка, е 39 лв. на животно, като се субсидират единствено овце, които са навършили една година “, изясни той и разясни, че млади овце, така наречен агнета, шилета, както и мъжките животни не се субсидират.
Ерик показа, че и до ден-днешен има хора, които не схващат желанието му да се върне да живее на село и да се занимава с развъждането на животни, в никакъв случай обаче не е обръщал внимание на това. „ Винаги съм знаел накъде отивам и постоянно последвам пътя, по който съм поел “, безапелационен е той.
Има една Наредба 26, която ти разрешава % от добитото мляко да го преработиш и вероятно да го продадеш. Но въпросът е, че тази разпоредба е правена за фермери, които са с много повече животни, с повече мляко - по-индустриално насочени. Докато такива ферми като моята, с по 100 – 200 овце, или по-малко, не ги устройва, защото не добиват толкоз мляко и просто не си заслужава, чисто от икономическа позиция, даже да аплайваш, защото утвърждението при кандидатстване не е лесна процедура.
Поради тази причина със заместник-министъра на земеделието Георги Събев, с Гергана Кабаиванова и още няколко души, работим по план, целящ да узакони производството, продажбата и търговията на домашни храни.
Това сподели в изявление за БГНЕС младият фермер Ерик Борисов, който отглежда 120 овце в плевенското село Ясен и създава разнообразни млечни артикули.
Ерик Борисов показа, че сега планът е в доста начален етап на договаряния, защото има доста неясноти по какъв начин ще се продават продуктите – дали ще подлежат на инспекция от Българската организация по сигурност на храните (БАБХ), дали производителите ще би трябвало да се записват някъде, дали ще работят със лична суровина, или ще я купуват от други ферми, с цел да създават млечни артикули. „ Въобще, има много незнайни, само че в последна сметка по тази причина сме се събрали, имаме и поддръжка от страната в лицето на зам.-министъра, така че имам вяра, че вървим в една много добра посока нагоре “, съобщи той.
По думите му предвид на нестабилната политическа конюнктура, каквото и да се прави, мисли и приказва, ще пристигна един интервал, в който ще дойдат нови хора и ще застанат отпред на страната и младият фермер не е сигурен дали те ще желаят да оказват помощ за реализирането на плана. Той обаче въпреки всичко е окуражен, че би трябвало идващите генерации министри да не пренебрегват казуса, както се е случвало до момента.
27-годишният мъж споделя, че е израснал с животните, защото дядо му и баба му цялостен живот се занимават с това. В момента, в който Ерик приключва учебно заведение отпътува да учи първо в София, само че по-късно взема решение да запише „ Журналистика “ във Великотърновския университет.
„ Дойде един интервал, в който откакто към този момент бях студент, взех решение, че животът в града не е за мен и малко по малко започнах да се прибирам на село “, описа той, като посочи, че първо стартира да оказва помощ на дядо си през уикендите във фермата, която по това време таман е била записана и била доста по-малка. След като завършва следването си в старопрестолния град стартира да се занимава интензивно с развъждането на овце от породата „ Плевенска черноглава овца “, която е обичайната и е обвързвана с обичаите в плевенския край.
„ Животът на село ми харесва, притегля ме “, споделя още Ерик и добавя, че намира много огромна ниша в този бранш, защото през последните 10 – 15 години освен в Плевенска област, само че и в цяла България, всеобщо фермерите са разпродали животните си, тъй като това е един неатрактивен бизнес от позиция на изкупните цени на млякото и на месото, които са много ниски.
„ От изкупната цена до цената на продукта в комерсиалната мрежа, цифрата скача с 500% несъмнено. И в последна сметка от бизнес позиция взех решение да се върна на село и да запълня бизнес нишата, която за в бъдеще да мога да развия и както се вижда тук, напоследък, сносно се развиват нещата за мен и за моята плантация “, съобщи Ерик.
Въпреки триумфите на младия фермер и до ден-днешен му е мъчно, само че с течение на времето компликациите стават от друго естество. „ Докато науча кое по какъв начин става и по какъв начин се получават нещата, много ми трябваше, с цел да се науча “, акцентира той.
Младият фермер изясни и какви грижи изискват животните. " Овцете се доят, когато са в деен сезон (когато се оагнят), или 180 дни в годината имат мляко. Трябва да им се чисти непрекъснато, както и да се хранят, което е доста значима част от овцевъдството. Овцете от тази порода не са капризни и нямат специфични потребности като задграничните породи, които са много известни у нас ", описа още той.
Стадото на Ерик се храни на пасбище, което се намира на метри от фермата и от пролетта до ноември месец животните са на открито от самото начало. Подобен вид пасища са извънредно потребни за овцете, тъй като не са третирани по никакъв метод с препарати, както да вземем за пример са земеделските земи. Освен това по този метод овцете се хранят свободно, а не по график и принудително.
Стадото се прибира или единствено с цел да бъде издоено, или за медицински грижи като профилактични прегледи и обезпаразитяване.
„ Единствено през зимата, когато е студено, когато вали сняг и дъжд, температурите са минусови, животните не излизат от фермата и се хранят на ясла, така наречен оборно хранене “, показа Ерик и добави, че тогава на овцете се дава царевица, пшеница, сено, люцерна.
От получената суровина по време на дейния сезон на овцете, той прави сирене, кашкавал, кисело мляко и катък. Интересното е, че с изключение на, че обработва цялата суровина, Ерик прави и няколко типа сирене. Техниката за първото сирене е характерна – сега, в който се издоят животните и млякото е към момента топло, стартира процесът за изработката му, млякото се съсирва, получава се сиренина, по-късно се разрязва, завива се в шаблон и се получава така наречен селско сирене. Вторият тип сирене е по БДС, по технология, с пастьоризация и със закваска, а през лятото прави и трети тип – с люти чушки.
От 2 – 3 години Ерик прави и кисело мляко. А тази година е научил по какъв начин да прави и кашкавал от овче мляко, също и катък.
„ При катъкът е забавно, че се получава единствено от овце, които са в края на лактационния си интервал, когато млякото им е най-мазно и най-маслено и сирене към този момент не може да стане, защото тъй като е доста мазно млякото не може да се съсирва “, изясни той.
Всеки един от продуктите се вършат по занаятчийски метод – няма скъпи уреди като пастьоризатор или промишлени роботи, всичко се прави на огън, на водна риза, с подръчни материали.
По думите на Ерик, макар че изработката на млечните артикули е трудоемка и лишава време, всичко в последна сметка си заслужава, тъй като клиентите го правят оценка.
" Повечето мандри не изобщо не употребяват суровината. Доколкото знам, овчето мляко, което се добива в България от множеството ферми, без значение дали са индустриални или по домакински вид като моята, се изкупува на цена от 2 лв. и изобщо не отива в български мандри, а се изнася за чужбина ", описа фермерът.
Той изясни, че за изработката на един кг зряло овче сирене са нужни сред 4 и 6 литра мляко, а при изкупна цена от 2 лв., както и пастьоризацията, закваската, сирищната квас и солта, също и интервалът на ферментация от най-малко 40 дни, в който сиренето би трябвало да зрее в хладилна камера, доста оскъпяват крайния артикул.
„ В последна сметка в комерсиалната мрежа и с надценка от търговеца, имаме една цена на сиренето от към 25 лв. за кг. И всеобщо хората като видят такава цена в магазина, още повече от някоя мандра, която да вземем за пример не са чували и нямат някакви усещания от нея, по-скоро не желаят да рискуват с тази цена и избират късите доставки, т.е. непосредствено от фермер да си купят “, сподели Ерик.
Проблемът е, че такива фермери напоследък не се намират доста. „ Броим се на пръсти тези хора, които непосредствено от фермата си използваме суровина и я преработваме “, акцентира той.
Младият фермер означи, че поради инфлацията през 2023 година цената на продукцията му ще се усили. Към момента обаче селското сирене, което е с минимална топлинна обработка, коства 14 лв. за кг, сиренето вид БДС – 17 лв., а сиренето с люти чушки – 22 лв.. Овчият кашкавал се продава на цена от 30 лв. за кг. Киселото мляко е 5 лв. за 800 грама, а прясното – 3,50 лв. за литър. 800 грама катък коства 10 лв..
„ Цените с една дума са допустими, само че въпросът е, че суровината си е моя “, посочи Ерик.
Плановете на фермера от село Ясен са да направи още една постройка - по-голяма и по-модерна, в която да могат да се съберат най-малко 200 – 250 овце. Инфлацията обаче оказва въздействие и върху разрастването на фермата.
На въпроса дали взима дотация за развъждането на 120 овце, Ерик отговори, че получава така наречен директни ставки. „ По принцип директните ставки са два типа. Аз взимам от този, които са по-ниските. Субсидията, която се дава на овца майка, е 39 лв. на животно, като се субсидират единствено овце, които са навършили една година “, изясни той и разясни, че млади овце, така наречен агнета, шилета, както и мъжките животни не се субсидират.
Ерик показа, че и до ден-днешен има хора, които не схващат желанието му да се върне да живее на село и да се занимава с развъждането на животни, в никакъв случай обаче не е обръщал внимание на това. „ Винаги съм знаел накъде отивам и постоянно последвам пътя, по който съм поел “, безапелационен е той.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ