Претакането на 4 млрд. лв. през ББР е сериозен счетоводен проблем
Увеличението на капитала на Българска банка за развиване (ББР) с 4 милиарда лева е най-сериозния проблем в бюджетирането на България, защото става въпрос за максимален финансов резултат. Това е предизвестието на Института на дипломираните специалист счетоводители – ИДЕС.
Решението беше взето в края на август от Министерски съвет, само че към средата на ноември то към момента не е вписано в Търговския указател.
Според позицията на финансовото министерство, тази финансова вноска няма да се регистрира като бюджетен разход, а като финансиране на бюджетното салдо, и по подобен метод няма да повлияе на бюджетния недостиг за 2025 година.
При отчитане на начислена основа обаче би трябвало да се следват подробните правила на
Европейската система от национални и районни сметки (The European System of National and Regional Accounts) – (ESA 2010), в които се прави разграничаване сред (а) случаите, в които финансова инжекция в държавно сдружение е в действителност финансова инвестиция и не въздейства върху бюджетния недостиг и (б) случаите, в които това е бюджетен разход и усилва бюджетния недостиг. Това написа в мнение на българските инспектори.
Те изясняват, че разграничението е обусловено от кардиналната разлика сред, от една страна, оперативни и финансови (инвестиционни) разноски, формиращи разходната част на бюджета по обособени стратегии и действия и, въпреки това, финансови транзакции (основно задължения и финансови инвестиции), формиращи бюджетното салдо. Смесването на двата вида транзакции може да докара до деформиране на регистрирания бюджетен недостиг, предизвестяват от ИДЕС.
(Точно това – скриване на бюджетен недостиг, са опасенията на известни български финансисти и опозиционни аналитици).
Капиталовата вноска в ББР може да се регистрира като финансова инвестиция без въздействие върху бюджетния недостиг, в случай че страната (Министерството на финансите като принципал) има обосновани упования за бъдещи дивидентни доходи от тази инвестиция. Средствата би трябвало да са разполагаем на банката и тя да има огромна степен на независимост какви планове да финансира с тях.
Следва да са налице задоволителни доказателства за рентабилността на банката и способността ѝ да изплаща дивиденти. Очакваните дивиденти следва да обезпечават задоволително висока норма на възвръщаемост за страната, да вземем за пример доходността да покрива най-малко лихвените разноски по изтегления държавен дълг за финансиране на финансовата вноска. Колкото до финансови вноски за покриване на загуби или с оглед провеждането на обществени политики, те се регистрират като финансови прехвърляния, т.е. като разноски, увеличаващи бюджетния недостиг.
Но! ББР не е разпределяла дивиденти от 2019 година. Впрочем през 2023-та бе осъществено понижение на капитала й за покриване на насъбрани загуби. С други думи, ББР няма настояща история на добра доходност. Според обществено налични данни, предоставените средства като повишен капитал би трябвало да се употребяват от ББР за финансиране на тъкмо избрани от страната планове (напр. общински планове, ВиК).
По създание банката не разполага свободно с получените средства, а ги употребява за
провеждането на избрани държавни политики. Ако това са рентабилни планове с
допустим риск за финансиращата банка (добра платежоспособност на кредитополучателите и добра финансова обосновка), то би се очаквало, че освен ББР, само че и другите търговски банки биха показали интерес към финансиране на такива планове. Освен това не би имало потребност от такова огромно нарастване на капитала на ББР, защото и понастоящем тя има доста добра финансова адекватност (въпреки насъбраните оперативни загуби) в подтекста на банкирането с частични запаси, проучват счетоводителите.
По подобен метод при взимане под внимание на наличните обществени данни, наличните
индикации са напълно в посока на подредба като финансов трансфер, т.е. бюджетен разход, водещ до нарастване на бюджетния недостиг на начислена основа. Нещо повече, дефиницията за финансиране на бюджетното салдо прави уточнението, че придобиването на финансови активи не би трябвало да е обвързвано с бюджетни разноски.
Следователно нарастването на капитала на ББР би трябвало да се регистрира като бюджетен разход, надлежно повишен бюджетен недостиг, също и при отчитане на касова основа. Фискалният резултат би бил почти 2% от Брутният вътрешен продукт.
Тъй като нарастването на капитала на ББР към момента не е вписано в Търговския указател, посочените резултати могат да се избегнат за 2025 година, в случай че се преразгледа методът или в случай че нарастването се отсрочи до 2026 година и надлежно засегне бюджетните данни за 2026-та, пишат в умозаключение от ИДЕС.
Счетоводителите акцентират, че счетоводната отчетност е високо профилирана
професионална активност, основана на ясни правила и подробни правила, ориентирана към правдиво отразяване на обективната реалност. Спазването на разпоредбите за счетоводна отчетност води до бистрота и доверие измежду обществото в данните за
плануваните държавни бюджети и тяхното осъществяване. Затова ИДЕС приканва за цялостно и
правилно използване на разпоредбите на ESA 2010.
В умозаключение, бихме желали да споделим и нашите съществени опасения, че едно доста разминаване (потенциално в пъти!) сред в началото калкулации бюджетен недостиг на касова основа за 2025 година и преизчисления от Евростат недостиг на начислена основа може да докара до срив в доверието на вложителите в български държавен дълг, пишат счетоводителите. Според тях неналичието на надеждни бюджетни данни може да докара до скок в рисковите награди по българските ДЦК, което дружно с ускореното повишаване на държавния дълг би довело до внезапно повишаване на бюджетните разноски за лихви и слагане на страната в възможна взаимозависимост от избавителни ограничения на Европейската централна банка.
