Увеличават се с над 50% средства за онколекарства, но НЕОБЯСНИМО

„ Увеличават се с над 50% средства за онколекарства, само че НЕОБЯСНИМО за какво няма платени от НЗОК  и 1% за биомаркерна диагностика?! Законодателно не са обезпечени правата на пациентите в България “, съобщи пред „ 24 часа “ ръководителят на Българската асоциация за протекция на пациентите юрист Пламен Таушанов. От няколко месеца той е член на Надзорния съвет на НЗОК, неотдавна е определен за Председател на Обществения съвет за правата на пациента (ОССП) към Министерство на здравеопазването и взе участие в съвещания на Комисията по опазване на здравето.

Таушанов съобщи, че неналичието на финансиране на биомаркери в онкологията от НЗОК с изключение на всичко друго е „ ПРОТИВ “ правото на пациентите в България на достъп на информация, на свободен избор, на сигурност, нововъведения, отбягване на излишно страдалчество и болежка и самостоятелно лекуване.

„ Към сегашния миг Националната здравноосигурителна каса заплаща за лекуване на онкологични болести 40 лекарствени продукта с 56 индикации , представляващи прицелни или имунотерапии. Те са доста по-ефикасни при лекуване на тумори със характерни генетични разновидности и по тази причина не могат да бъдат предписани и приложени на пациентите без авансово да бъдат осъществени специфични проучвания – така наречен биомаркерна диагностика. НЗОК заплаща единствено 1 тест за рак на гърдата /HER-2/.

НЗОК заплаща таргетни лечения, основани на диагностицирането на 9 разнообразни биомаркера, само че не заплаща диагностиката за тях . Тази диагностика се обезпечава от дарителските стратегии, подкрепящи непълен достъп до единствено 4 от 9-те биомаркерни проучвания за бял дроб, нужни, с цел да се назначи най-подходящата терапия. Останалите са за сметка на пациента и неговите близки. Голяма част от пациентите би трябвало сами да обезпечат и заплатят биомаркерните проби, в противоположен случай няма процедура, по която да получат лекуване. За някои индикации заради потребността да се тестват няколко биомаркера, сумата, която пациентът и неговите близки би трябвало да заплатят от няколко стотин до няколко хиляди лв. “, изясни той.

Между 1000 и 3000 пациента годишно не получават най-подходящото за тях лекуване заради липса на достъп до биомаркерна диагностика.

Друг главен проблем за пациентите при някои локализации е, че нормално взетият при биопсия туморен материал е с доста дребен размер и постоянно свършва преди да са изследвани всички вероятни биомаркери, защото сегашната процедура на разнообразни дарителски стратегии изисква обособен срез (проба/материал) за всеки обособен биомаркер. Подходът, който се употребява в цяла Европа е в случаите, изискващи тестване на повече биомаркери, да се употребява изчерпателно геномно секвениране, което разрешава тестването на всички биомаркери по едно и също време с един и същи туморен материал. От позиция на време, средства и технология на диагностичния развой, е значимо на пациентите да се обезпечават така наречен „ панелни биомаркерни проучвания ”.

„ Поради неналичието на ясна, написана процедура за диагностика или забавената такава, част от пациентите не получават най-подходящата за тях лекарствена терапия в точния момент, което води до риск от компрометиране на лекуването, погрешно разходване на публичния запас и спомагателни разноски свързани с лекуването им. Забавянето на диагностиката и лекуването може да докара и до гибел.

Ако не се реши въпроса до края на 2023 година, от началото на 2024 година България ще остане единствената страна в Европейския съюз, в която биомаркерната диагностика в онкологията не се заплаща с публични средства .

С този проблем съм срещнал Министъра на опазването на здравето и Надзорния Съвет на НЗОК. Въпросът, на който нямам отговор е по какъв начин може в допълнение да се обезпечи за бюджета на НЗОК над 300 млн. лева (повече от 50% увеличение), а да „ няма “ сред 5-10 млн. лева за биомаркери, което ще подсигурява „ панелни биомаркерни проучвания “, а не единични.

Председателят на Българската асоциация за протекция на пациентите беше безапелационен, че на никое място в Европа частните лечебни заведения не вършат публични поръчки.  

„ Дори НЗОК като най-големия ползвател на публичен запас в страната за медикаменти и консумативи не организира публични поръчки. Приемането на една такава корекция в Закон за обществените поръчки би имало голям отрицателен резултат върху лечебните заведения, само че най-много ще затрудни опцията българските жители, както и здравноосигурените жители на други страни-членки на Европейски Съюз, да упражняват своите здравноосигурителни права в България “, изясни Таушанов.