Експерт: Ако продължаваме да трупаме дълг, ще стигнем до отрязване на пенсии и вдигане на данъци
Увеличаването на дълга, през каквито и резултати да го въртим, е извънредно неверна политика. Тя обаче е функционалност от дефицитите и до момента в който не се върнем в руслото на естествените дефицити, ние ще вървим постепенно и несъмнено по една предизвестена серпантина. Това съобщи ръководителят на направление " Държавни облигации и дълг " в DeltaStock Мартин Търпанов.
По думите му фактически последната емисия е с най-ниските постигани досега рискови награди при максимален интерес. Важният въпрос обаче е за какво ни е необходим този дълг, в случай, че до момента издаденият е изцяло задоволителен за покриването на заложените дефицити и идните падежи - а никой не дава отговора.
" Има няколко хипотези. Увеличаване на капитала на ББР и на БЕХ, само че това са извънбюджетни разноски и би трябвало да минат през Европейската комисия като държавна помощ. Вариант е pre-funding за потребности от последващи интервали и подсилване на фискалния запас - без последните две излъчвания размерът му щеше да е под минимума. Параметрите на бюджета бяха оптимистични, приходите много са пренатегнати - макар положителното осъществяване, не могат да доближат заложените равнища. Ако разноските продължат с този ритъм и стартират да се усилват, прекомерно допустимо е да се наложи актуализация в един миг ", уточни пред money.bg Търпанов.
По думите му рисковете от трупането на дълг са доста забележими в прилежаща Румъния: " Тръгнаха от равнища дълг към Брутният вътрешен продукт, на каквито сме ние сега. Сега дългът им е два пъти по-висок - виждате какви ограничения се постанова да вземат. Осъзнават какво са създали и стартират с тях - повдигане на налози, орязване на пенсии: неща, които ще ни се наложи на нас да вършим след някоя и друга година, в случай че продължаваме да харчим по този безотговорен метод ".
На ниво " Еврозона " обстановката също е любопитна. По думите на специалиста южните страни като Гърция и Италия, които обичайно са били проблематични, в този момент се пробват да съблюдават фискална дисциплинираност и реализират по-висок растеж от междинното след стягане на фискалната политика.
От друга страна, Франция е източник на все по-голяма паника: " Там дефицитите от 5-6-7% са извънредно устойчиви. Те са 115% (дълг към Брутният вътрешен продукт - б.р.), растежът е непрекъснат. В политическа рецесия са, държавното управление виси на косъм непрекъснато. Франция е една от най-големите стопански системи в Европа - в случай че там няма предвидима политическа среда и стягане на коланите, Франция е евентуален проблем за фискалната непоклатимост ".
Затова и Търпанов прикани за съществено преразглеждане на публичния контракт: " Политиците би трябвало доста добре да обяснят на обществото, че обществените системи не могат да бъдат това, което бяха досега. Как обясняваш това на общество, което счита теб за непрестанно подкупен - това е извънредно мъчно ".
По думите му фактически последната емисия е с най-ниските постигани досега рискови награди при максимален интерес. Важният въпрос обаче е за какво ни е необходим този дълг, в случай, че до момента издаденият е изцяло задоволителен за покриването на заложените дефицити и идните падежи - а никой не дава отговора.
" Има няколко хипотези. Увеличаване на капитала на ББР и на БЕХ, само че това са извънбюджетни разноски и би трябвало да минат през Европейската комисия като държавна помощ. Вариант е pre-funding за потребности от последващи интервали и подсилване на фискалния запас - без последните две излъчвания размерът му щеше да е под минимума. Параметрите на бюджета бяха оптимистични, приходите много са пренатегнати - макар положителното осъществяване, не могат да доближат заложените равнища. Ако разноските продължат с този ритъм и стартират да се усилват, прекомерно допустимо е да се наложи актуализация в един миг ", уточни пред money.bg Търпанов.
По думите му рисковете от трупането на дълг са доста забележими в прилежаща Румъния: " Тръгнаха от равнища дълг към Брутният вътрешен продукт, на каквито сме ние сега. Сега дългът им е два пъти по-висок - виждате какви ограничения се постанова да вземат. Осъзнават какво са създали и стартират с тях - повдигане на налози, орязване на пенсии: неща, които ще ни се наложи на нас да вършим след някоя и друга година, в случай че продължаваме да харчим по този безотговорен метод ".
На ниво " Еврозона " обстановката също е любопитна. По думите на специалиста южните страни като Гърция и Италия, които обичайно са били проблематични, в този момент се пробват да съблюдават фискална дисциплинираност и реализират по-висок растеж от междинното след стягане на фискалната политика.
От друга страна, Франция е източник на все по-голяма паника: " Там дефицитите от 5-6-7% са извънредно устойчиви. Те са 115% (дълг към Брутният вътрешен продукт - б.р.), растежът е непрекъснат. В политическа рецесия са, държавното управление виси на косъм непрекъснато. Франция е една от най-големите стопански системи в Европа - в случай че там няма предвидима политическа среда и стягане на коланите, Франция е евентуален проблем за фискалната непоклатимост ".
Затова и Търпанов прикани за съществено преразглеждане на публичния контракт: " Политиците би трябвало доста добре да обяснят на обществото, че обществените системи не могат да бъдат това, което бяха досега. Как обясняваш това на общество, което счита теб за непрестанно подкупен - това е извънредно мъчно ".
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ