Харалан Александров: Бракът е на мода заради разпад на институциите
Увеличаването на браковете не е по стопански аргументи. Става дума за обществено оздравяваване. Свързвано е с чувството, че институциите са в разпад. Бракът е институция и желанието за това е подбудено от потребността от някакви устои.
Това сподели пред бТВ общественият антрополог Харалан Александров, който разяснява последните социологически данни, които демонстрират, че броят на разводите е огромен, над 50% от децата са родени в неразбираемата правна област на " съжителството без брак ", само че има растеж в слючването на брак.
По думите му България се демонстрира като средноевропейска страна – у нас човек от междинната класа може да оцелее стопански и без да е минал под венчило. „ В по-бедните общества и в по-традиционните общества институцията на брака подсигурява обществения статус на дамата, която е по-уязвима в тези общности, както и легалният статус на децата”, изясни той.
По думите му „ от позиция на качеството на човешките връзки, които са съдбовно значими за израстването на психическо, обществено и морално здрави човеци, няма разлика” сред това да дали родителите са женени, или не. Александров добави, че в католическите страни, където разводът не е допустим, просто младите стопират да се женят.
С развиването на цивилизацията все по-голям става индивидът и все по-малко значима става неговата фамилна принадлежност – в обичайните общества е съдбовно значимо от кой жанр си.
По думите му у нас през последните години „ има нещо като мода” към ритуала на брака: „ Този интервал, в който се държахме по този начин, като че ли можем да живеем без престижи, без институции и без обществена съгласуваност, за благополучие, отминава”. Напоследък много младежи избират да минат през ритуала на брака. Тази показност - да си център на вниманието, да имаш булченска рокля, наподобява нужно на хората още веднъж.
Ние сме задоволително богати с цел да си позволим да оцеляваме поотделно. Увеличаването на браковете не е по стопански аргументи. Става дума за обществено оздравяваване. Свързване е с чувството, че институциите са в разпад. Бракът е институция и това поражда потребността от някакви устои.
Последните данни на Евростат за Европейски Съюз датират от 2015 година Литва е безспорен водач със 7,5 брака на 1000 души, следвана от Румъния със 7, Германия – с 5 и така нататък Средното за евросъюза са 4,3 брака на 1000 души, като България е малко под това с 4. Зад нас са страни като Испания и Словения.
През 1965 година браковете са били двойно повече – приблизително 7,8 за 1000 индивида. По-новите данни на Национален статистически институт въпреки всичко демонстрират малко по-добра картина – от 21 167 брака в България през 2012 година, към 2017 година към този момент приказваме за 28 593.
В Европейски Съюз пораства броят на разводите – през 2012 година на 2,2 млн. брака са се падали 946 000 развода. Освен това, Евростат отича и съвсем 6-кратен скок на броя на извънбрачните деца у нас за 30 години. Докато през 1986 година процентът на извънбрачните деца у нас е бил към 10%, през 2016 година той доближава 59%. В това отношение ни изпреварва единствено Франция.
Това сподели пред бТВ общественият антрополог Харалан Александров, който разяснява последните социологически данни, които демонстрират, че броят на разводите е огромен, над 50% от децата са родени в неразбираемата правна област на " съжителството без брак ", само че има растеж в слючването на брак.
По думите му България се демонстрира като средноевропейска страна – у нас човек от междинната класа може да оцелее стопански и без да е минал под венчило. „ В по-бедните общества и в по-традиционните общества институцията на брака подсигурява обществения статус на дамата, която е по-уязвима в тези общности, както и легалният статус на децата”, изясни той.
По думите му „ от позиция на качеството на човешките връзки, които са съдбовно значими за израстването на психическо, обществено и морално здрави човеци, няма разлика” сред това да дали родителите са женени, или не. Александров добави, че в католическите страни, където разводът не е допустим, просто младите стопират да се женят.
С развиването на цивилизацията все по-голям става индивидът и все по-малко значима става неговата фамилна принадлежност – в обичайните общества е съдбовно значимо от кой жанр си.
По думите му у нас през последните години „ има нещо като мода” към ритуала на брака: „ Този интервал, в който се държахме по този начин, като че ли можем да живеем без престижи, без институции и без обществена съгласуваност, за благополучие, отминава”. Напоследък много младежи избират да минат през ритуала на брака. Тази показност - да си център на вниманието, да имаш булченска рокля, наподобява нужно на хората още веднъж.
Ние сме задоволително богати с цел да си позволим да оцеляваме поотделно. Увеличаването на браковете не е по стопански аргументи. Става дума за обществено оздравяваване. Свързване е с чувството, че институциите са в разпад. Бракът е институция и това поражда потребността от някакви устои.
Последните данни на Евростат за Европейски Съюз датират от 2015 година Литва е безспорен водач със 7,5 брака на 1000 души, следвана от Румъния със 7, Германия – с 5 и така нататък Средното за евросъюза са 4,3 брака на 1000 души, като България е малко под това с 4. Зад нас са страни като Испания и Словения.
През 1965 година браковете са били двойно повече – приблизително 7,8 за 1000 индивида. По-новите данни на Национален статистически институт въпреки всичко демонстрират малко по-добра картина – от 21 167 брака в България през 2012 година, към 2017 година към този момент приказваме за 28 593.
В Европейски Съюз пораства броят на разводите – през 2012 година на 2,2 млн. брака са се падали 946 000 развода. Освен това, Евростат отича и съвсем 6-кратен скок на броя на извънбрачните деца у нас за 30 години. Докато през 1986 година процентът на извънбрачните деца у нас е бил към 10%, през 2016 година той доближава 59%. В това отношение ни изпреварва единствено Франция.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ