Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване Още по темата

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Когато латвийската пералня гръмна

Тръгнали от Съединени американски щати обвинявания за пране на пари в локалната банка ABVL провокираха затварянето й, кавги за подкупи и арест на банкер №1 в балтийската страна
23 фев 2018
Двоен удар раздруса банковата система на Латвия

Управителят на централната банка е упрекнат в корупция
19 фев 2018
Вечерни вести: По-важното от уикенда и какво се чака през новата седмица

Политически апели и рецензии не стопираха " Луковмарш " ; Тръмп атакува ФБР поради стрелбата във Флорида; Държавният запас дава 16 млн. лева за охрана; Централният банкер на Латвия беше задържан
18 фев 2018
Съединени американски щати упрекнаха най-голямата самостоятелна частна банка в Латвия в пране на пари

Предложението е ABLV Bank да бъде отрязана от достъп до американската финансова система
14 фев 2018 В средата на февруари Латвия претърпя потрес след изказванията на американските служби, че третата по величина банка, ABLV, пере пари за Северна Корея, поради което те я отрязаха от доларовите пазари. Две седмици по-късно обстановката наподобява овладяна без прекачване на искри суматоха към останалите в бранша. ЕЦБ, която надзирава топ три кредитните институции във всяка страна от еврозоната, на практика закри банката. Латвийските институции оповестиха проект, съгласно който обезпечените инвеститори ще си получат парите на 7 март, освен това без да се протяга ръка на средства от фонд за гарантиране на влоговете или от данъкоплатците. Разбира се, нищо не е финално - макар че отхвърлят обвиняванията, притежателите и мениджмънта на ABLV оповестиха проект за доброволна разпродажба, като очевидно битката е кой да управлява процедурата по осребряване на активите на банката. Така че очевидно ще има правосъдни каузи и нови развития.

Паралелите с рецесията от 2014 година, когато в България затвори четвъртата по величина банка - Корпоративна комерсиална банка (КТБ), са любопитни. Макар проблемите на двете банки да са от друго естество, има и сходства в бързите им крахове - повдигнати обвинявания към централни банкери, пояснения за закани за живота, изнудвания и паническо изтегляне на депозити. А и за двете страни с огромна степен на сигурност може да се каже, че регулаторите са били изцяло наясно какво става вътре, само че са си затваряли очите.

За разлика от Рига в София казусът прерасна в систематичен и заплаши други банки, наложи се държавна поддръжка, направиха се опити за пренаписване на коляно на законите... Българска народна банка месеци наред не откри съображение да отнеме лиценза на КТБ, през това време депозантите трябваше да чакат, а мнозина клиенти получиха опция посредством разнообразни похвати да прередят останалите, да си освободят обезпечения. Всичко това в ущърб главно на Фонда за гарантиране на влоговете, който с един размах бе изпразнен и даже взе в допълнение заем от страната.

Разбира се, следва да се имат поради локалните особености. Сега Латвия работи по регламента за преструктуриране на банки, който при КТБ още не функционираше, а българският закон се оказа, че не дава отговор напълно на европейските правила. Латвия е към този момент четвърта година членка на еврозоната и това също внася напън за бързо справяне, до момента в който България занапред прави крачка към ERM II и единния банков контрол. А също и ABLV има много по-малък кредитен портфейл и надлежно повече ликвидни средства, а очевидно и много по-малко обезпечени влогове поради модела й да се финансира с огромни суми от непознати лица (предполага се съветски, украински и молдовски капитали). Образно казано, в случай че прегрешението в модела на КТБ е кредитирането на свързани лица, а този на ABLV - прането на пари, първото оставя много по-сериозни дупки в салдото.

Но всичко това не може да са причини, оправдаващи мудността в чистенето на хроничните проблеми в банковия бранш у нас и неналичието на увереност за ампутиране на пъпната шнур към данъкоплатците. Още повече че това е спомагателен тласък за хазартно държание на банките, които колкото и неточности да създадат, най-после постоянно ще бъдат избавени.

Както латвийските, по този начин и българските банки страдат от придвижването на две скорости сред институциите с непознати притежатели и тези с локални, като това се вижда от външни наблюдаващи, като Европейската комисия да вземем за пример. И в двете страни регулаторите демонстрират известна толерантност към проблематичните практики - сигналите за пране на пари през банките в Латвия напълно не са нови, както не са от през вчерашния ден и съмненията за кредитиране на свързани лица над допустимите предели в банковия бранш в България. И все пак балтийската страна демонстрира много по-голяма институционална зрялост да реагира съответно, когато колата се обърне. За страдание обаче след този пътен случай по трасето Рига - София опитите на България да поеме курс към ускорено влизане в еврозоната ще се гледат още по-скептично.