Може да е много опасно, ако възпитавате децата си винаги да слушат възрастните
Уважението към възрастните е нещо хубаво и децата ви би трябвало да бъдат възпитани на това. Но не непременно. Не става дума да бъдат груби и пренебрежителни, само че да почитат и да слушат възрастните с разсъдък и не без лично мнение, когато това е належащо.
Ето за какво безрезервното почитание и слушане на по-възрастните може да бъде рисково за децата:
Принудата е реплика на почитание.
Психолозите споделят, че когато родителите автоматизирано принуждават децата си да уважават и да слушат възрастните, това води до подправено почитание – т.е. детето стартира да имитира почитание, без в реалност да го изпитва. То ще се държи по този начин, тъй като абсолютно се доверява на преценката на родителите си. „ Щом мама споделя, значи е правилно и по този начин би трябвало! “, мисли си малчуганът. Това е нездравословно, тъй като по този метод го заставате да прави нещо, в което не се е убедило то самото. Това ще им попречи по-късно в живота да взимат независими и справедливи решения.
Възможно е децата да подценен заплаха.
Убедеността, че възрастните постоянно са прави и би трябвало да се почитат, е допустимо да докара до занемаряване на правилото „ Не приказва с непознати! “. Не е неверно да поставяте под подозрение думите на другите хора. Истината няма възраст. Детето би трябвало да пораства със знанието, че и възрастните бъркат.
Това принуждава младото потомство да живее по старовремски правила.
Въпреки че съществува връзка сред възрастта и житейския опит, която не е за подценяване, би трябвало да сме уверени, че знанието не е запазена марка за хората над 50. Учим се всеки ден. Израстваме всеки ден. Стига да можем да вземем поука от грешките си, ние сме към този момент по-знаещи, по-аналитични и бдителни към света, който ни заобикаля.
Децата може да си основат неверни цели.
Всички хора заслужават обич и деликатност, заслужават да бъдат третирани с почитание и внимание. По-важно е да научим децата си кои хора заслужават почитание и внимание. Човек, който ни оказва помощ, който прави живота ни по-хубав, би трябвало да бъде почитан, без значение на каква възраст е.
Ако принуждавате децата си да демонстрират почитание, наранявате достолепието им.
Ако пожелаваме от децата си почитание и просто ги задължаваме да го демонстрират, вършим нещо доста ужасно – постановяваме се единствено тъй като сме по-големи от тях. Трябва да признаваме пред децата грешките си, да приказваме с тях намерено за несъвършенствата си. Уважението не е нещо, което се получава, а се заслужава и извоюва с думи, жестове и каузи.
