Уважаеми Дядо Коледа,Пиша ти това писмо от името на хората

Уважаеми Дядо Коледа,

Пиша ти това писмо от името на хората (и тези с основно Д, и тези с по-нормалните и незадоволително основни букви) на България. Да, аз, самосиндикално взех решение да ти пиша, с цел да видиш, че българите не споделяме единствено с гласови известия и междуметия в чата, а владеем и старомодната връзка с документално слово.

В това бясно време сме малко заети, с цел да ти пишем групово, а и ще се изпокараме какво и по какъв начин да ти кажем. Също по този начин множеството не имат вяра в магията на празника и не им се занимава с напразни очаквания.

Затова аз самичък взех решение да ти пиша от името на всички. Пък, в случай че речеш, че заслужаваме и ни дадеш това, което ти поръчам, дано се сърдят на мене. Да ме упрекват, че не съм изискал нещо по-скъпо и лъскаво от ранга на дубайски шоколад, нови лимузини за администрацията, извънредни лабубу кукли или RAM памет. Да са се сетили, да са ти писали.

Аз считам, че тази година огромна част от българите слушкаха. Е, към края на годината няколкостотин хиляди се развикаха, само че кой не се е събуждал кисел след по-продължително спинкане?

Всичко е изпапкано. Вярно, не всички са папкали поравно, само че какво да вършим, че има и злояди. Добре, че имаме такива, подготвени да изпапкат всичко непознато и не стопират да гледат в купичките на другите. С първенците по папкане мнозина от признателност се снимаха под герба на България, с цел да се подчертае, че папкането им е в сгода на хората.

Искаме да поздравим джуджетата ти. Вярно, нашите са осем, а твоите са единствено седем, само че дано да не си ги мерим. Нашите на драго сърце ще усвоят всичко, създадено от твоите. Ако имаш злато, компании, индустриални бази и чадъри, пращай им ги, те знаят какво да вършат.

Да поздравиш Снежанка. И да я щипнеш, в случай че Баба Коледа не гледа, че нали всички сме последователи на християските полезности, само че в случай че никой не гледа — човещинка.

Та, откакто минахме през куртоазиите и формалностите, да мина на туй, с което да ни зарадваш на национално равнище:

- Донеси ни преди всичко разбирането, че България никак не е дребна. Може би един атлас ще ни е потребен. Страната ни не е и възголяма, само че си е тъкмо. И може да си разрешава да желае, да има, да може. Да няма потребност да се кичим с историческото си великолепие, зада се почувстваме смислени, а да се борим към сегашен лукс.

- Донеси ни по-високи заплати. Ама не вдигнати по оня метод, дето ги обезсмисля, който назоваваме инфлация. А трудът ни същински да стане по-ценен и да можем да си позволим да си купим повече неща. Така и следващата година няма да ти желаеме работи, тъй като сами сме си ги купили.

- Донеси ни и комфортни обувки. За да пристъпен. Не единствено като народ, ами и тъй като ще вдигнат платеното паркиране и ще се наложи да се поразмърдаме.

- Донеси ни повече време. Но не да doom scroll-ваме глупости онлайн и да гледаме по какъв начин живеят другите, а сами да си го живеем това време.

- Донеси ни емпатия и ни отнеси емпатията. Да претърпяваме непознатите премеждия и наслади, да оказваме помощ и в двете положения.

- И за край — донеси ни умеенето да разграничаваме по кое време нещо е генерирано с AI и по кое време е същинско, че хабим страстите си за подправени неща, а за същинските ставаме безчувствени.

Хайде, това е от мен. Лека работа и внимавай с тая остаряла шейна да не влизаш в идеалния център на София, тъй като нямаш еко стикер. Вземи и чувалче с отпадък на потегляне.