1300 години история и 30 години истерия?
Уважаеми читателю,
Попаднах на публикация със заглавие “САЩ - 250 години. Германия - 150. Как да проумеят нашите 1300?” на Любен Обретенов в “Клуб Z” и тъй като изданието е съществено, взех решение, че ще е потребно да споделя някои бележки за читателите на блога ми, а може би и Клуб Z ще ги разгласява. Целта ми не е да влизам в някакъв спор с създателя, господин Обретенов, а да ти оказа помощ да погледнеш по-критично върху по този начин деликатния “македонски въпрос”.
Любен Обретенов: “Ако въобще може да се приказва за напън по отношение на България по македонския въпрос, то той идва най-много от две места - Съединени американски щати и Германия.”
Коментар (ВМ): Не може да се приказва за “натиск по отношение на България”. България е суверенна страна, върху която приятелите не оказват натиск; в случай че има напън, той ще е от някой, който не е наложително да мисли положителното на България. Съединени американски щати и Германия са другари на България и на българския народ; двете страни неведнъж са показали и доказвали това, че са откровени другари на страната.
ЛО: “Лесно е да забравиш за историята, когато нямаш такава.”
ВМ: Днешна България постоянно демонстрира, че самата тя обича да не помни личната си история, когато тя не е положителна. Конкретен образец: случилото се с евреите по време на Втората международна война. Официална България (а и доста обособени хора, някои от които – историци!) настойчиво приказва единствено за “спасяването на евреите през 1943 г.”, само че нито дума за това, че преди да бъдат “спасени” 48 хиляди евреи, едни други – 11 343 – са били депортирани от българската страна в концлагера Треблинка, където съвсем всички са убити. Ако стане дума за тях, то е под сурдинка, с половин уста, с някакви ангажименти и условности. Дали не, тъй като е по-лесно е да забравиш историята, в сравнение с да имаш куража да се изправиш – почтено и честно! – против истината?
ЛО: “Например Съединени американски щати. Тази страна има история към 250 години. Как да вдървен, че ние тук със Скопие си приказваме за цар Самуил, царувал преди повече от 1000 години?”
ВМ: Така е, Съединени американски щати са млада страна. Същевременно те – за разлика от България? – си приказват за грозните моменти в своята история. Пример: случилото се с американците от японски генезис по време на Втората международна война, които са интернирани в страната. 40 години по-късно е признат умишлен закон, с който страната им се извинява и ги обезщетява. От друга страна, да не забравяме въпреки всичко, че преди 250 години българската страна не е съществувала въобще. А това, че в Съединени американски щати не могат да вдървен за какво България и Северна Македония си приказват за цар, живял преди повече от 1000 години, това е правилно. Никой човек, който си гледа работата и желае да има естествен живот, не би се вторачил толкоз обратно в предишното, в случай че не е, с цел да научи нещо, което би му помогнало в днешния свят.
ЛО: “Как да схванат, че за някои хора страна значи доста повече от просто “land of the free and home of the brave”?”
ВМ: Дали в действителност това не е и един от проблемите на днешна България – че към момента не е земя на свободните и дом на смелите? Както знаем от Иван Хаджийски, той бе стигнал до извода, че още княжество България се бе трансформирало в страна на дребните хора, на дребните шмекери.
ЛО: “При тях обособени държавици са се обединявали, до момента в който по същото време при нас на един народ му се е наложило да живее в три страни.”
ВМ: Трябва да отбележим, че обособените “държавици” са в действителност земи с сносно развита стопанска система и просвета. А българите на територията на Бългрия в последните 30 години са все по-малко обединени, а за последните 10 години понижиха и с 844 000 души – не звучи като отзив за добра страна, нали?
ЛО: “Това го е разпоредил един конгрес, който се е провел, хм, провел се е в действителност в Берлин. Случайност? Както е видно ние можем да забравим историята, само че тя, някак си, в никакъв случай не ни не помни. И даже си прави шегички. В европейската столица [Берлин – б.м., В.М.], в която преди време сътвориха казуса сред България и Македония, в този момент се чудят от кое място тъкмо се е появил този проблем.”
ВМ: Тъкмо на този конгрес в Берлин е основано българското княжество! В Берлин, а не в Сан Стефано, където граф Игнатиев ловко пуска въдицата на Санстефанска България, за която обаче Русия освен в никакъв случай не е упорствала, а даже в противен случай – авансово се е договорила, че няма да я има в този размер! А с помощта на Бисмарк, в границите на княжеството е включен Софийският санджак (за който Русия е упорствала да си остане в границите на османската империя)…
За същинската и малко известна политика на Русия по отношение на българите през XIX в. е добре да се прочетат тези публикации: https://bg.wikipedia.org/wiki/Райхщадско_споразумение, https://bg.wikipedia.org/wiki/Будапещенска_конвенция и https://bg.wikipedia.org/wiki/Лондонско_споразумение както и книгата на Иво Инджев “Измамата Сан Стефано”, където има много документи, хвърлящи светлина върху заблудите на хората: https://www.ciela.com/izmamata-san-stefano.html
ЛО: Много просто – две от страните, основани изкуствено в Берлин, се сплотиха.
ВМ: Берлинският конгрес не основава “две държави”. Източна Румелия не е страна, а самостоятелна провинция в границите на Османската империя. Създаването им не е “изкуствено”, а резултат от предварителните договорености на Русия с останалите велики сили, посочени нагоре.
ЛО: “Може би е редно ние да проявим известно милосърдие към нашите западни сътрудници. От висотата на нашите 1300 години история. Когато в Съединени американски щати и Германия са правили първите си страни, ние сме започвали с третата.”
ВМ: Надменният звук в никакъв случай не е от изгода, а историята не се мери дали е висока или ниска според от годините битие на коя и да е страна. Пък и по какъв начин по този начин “имаме” 1300 години история, а в същото време и пет века “турско робство”? И още два века византийско господство, нали?
ЛО: “По времето, когато американските колонии са се бунтували против Англия, при нас Паисий е припомнял, че сме имали царство и отново би трябвало да имаме.”
ВМ: Близо 100 години преди Паисий да наругае българите, че се гърчеят, е учреден Харвардският университет, в “американските колонии”. Университетът към момента съществува и един от най-хубавите в света!
ЛО: “По времето, когато Германия се е обединявала с огън, меч и “реал политик”, нашите предшественици са създавали третата България с черешови топчета.”
ВМ: Всъщност по това време лудите глави – най-вече емигранти в Румъния, измежду които Раковски, Ботев, Левски и други, са се опитвали да разсънят “нашите предци”, с цел да се преборят за освобождението си.
ЛО: При тях е динамично - от 150 години насам е Германия, а преди този момент друго. При нас е статично - от 1300 години все е България.
ВМ: Това наблюдаване в действителност би било по-точно, в случай че се има поради, че динамичното е обвързвано с придвижване, а статичното – със застоялост. Но това, за което можем да твърдим сигурно, че е статично, е разказано от багдадския летописец Ибн-Фадлан, който е бил дипломат при волжките българи:
" Ако [те] срещнат или видят човек, притежаващ активност и еластичност и знание за нещата, [те] споделят: " Този има право да служи на нашия Господ. " И по този начин вземат го, поставят му на врата въже, закачват го на дърво, държат го, до момента в който не издъхне. "
Големият български публицист Кирил Христов цитира Ибн-Фадлан, с цел да каже, че нищо не се е трансформирало в нравите на българите за 1000 години. Статично гледаме по какъв начин някои хора са по-кадърни от другите и ги хващаме, с цел да ги обесим.
ЛО: " Може би в действителност историята ни е повече, в сравнение с можем да понесем. "
ВМ: Ако ни е повече, тогава за какво непрестанно се опитваме да се покажем като доста горделиви хора, можещи да понесат освен 1300 години история, а повече? И за какво някои хора наподобява не вършат разлика сред горди и горделиви?
ЛО: " …ако ще сме сътрудници, е редно да се одобряваме такива, каквито сме. "
ВМ: Това звучи по този начин, като че ли към момента не сме сътрудници, само че ще станем (ако “партньорът” ни приказва от самото начало какъв брой сме велики)? Истинските сътрудници не се тормозят да си споделят почтено нещата, в лицата, а не зад тила. Истинските сътрудници са откровени, даже и това да провокира болежка. Истинските сътрудници не се крият зад “хилядолетната история”, погледът върху която в последните три десетилетия я прави да наподобява по-скоро като нервност, в сравнение с история.
***
Преди да седнем да гледаме другите страни и тяхната история, в реда на нещата е да си сложим нашата в ред – и историята, само че и страната! Такъв обзор е наложителен, изключително що се отнася до историята ни със прилежащите страни, с които желаеме да имаме естествени и другарски взаимоотношения.
Никой не ни кара да бъдем “като тях” и да имаме същата история “като тях”, само че за наше лично положително е извънредно време да погребем призраците на историята, които ни преследват от десетилетия, а доста от които са ни и настигнали. Ако човек продължава да върви напред, само че с извърната глава обратно, към “славното” минало, то сигурно ще се спъне, ще падне и ще се удари, а може би – и нарани.
Нито една история не е обвързвана единствено с позитивни моменти. Силните хора – и страни! – обаче си признават минусите, неприятните моменти, извиняват се на засегнатите, поправят си държанието и вървят напред.
Коментарът е от
Попаднах на публикация със заглавие “САЩ - 250 години. Германия - 150. Как да проумеят нашите 1300?” на Любен Обретенов в “Клуб Z” и тъй като изданието е съществено, взех решение, че ще е потребно да споделя някои бележки за читателите на блога ми, а може би и Клуб Z ще ги разгласява. Целта ми не е да влизам в някакъв спор с създателя, господин Обретенов, а да ти оказа помощ да погледнеш по-критично върху по този начин деликатния “македонски въпрос”.
Любен Обретенов: “Ако въобще може да се приказва за напън по отношение на България по македонския въпрос, то той идва най-много от две места - Съединени американски щати и Германия.”
Коментар (ВМ): Не може да се приказва за “натиск по отношение на България”. България е суверенна страна, върху която приятелите не оказват натиск; в случай че има напън, той ще е от някой, който не е наложително да мисли положителното на България. Съединени американски щати и Германия са другари на България и на българския народ; двете страни неведнъж са показали и доказвали това, че са откровени другари на страната.
ЛО: “Лесно е да забравиш за историята, когато нямаш такава.”
ВМ: Днешна България постоянно демонстрира, че самата тя обича да не помни личната си история, когато тя не е положителна. Конкретен образец: случилото се с евреите по време на Втората международна война. Официална България (а и доста обособени хора, някои от които – историци!) настойчиво приказва единствено за “спасяването на евреите през 1943 г.”, само че нито дума за това, че преди да бъдат “спасени” 48 хиляди евреи, едни други – 11 343 – са били депортирани от българската страна в концлагера Треблинка, където съвсем всички са убити. Ако стане дума за тях, то е под сурдинка, с половин уста, с някакви ангажименти и условности. Дали не, тъй като е по-лесно е да забравиш историята, в сравнение с да имаш куража да се изправиш – почтено и честно! – против истината?
ЛО: “Например Съединени американски щати. Тази страна има история към 250 години. Как да вдървен, че ние тук със Скопие си приказваме за цар Самуил, царувал преди повече от 1000 години?”
ВМ: Така е, Съединени американски щати са млада страна. Същевременно те – за разлика от България? – си приказват за грозните моменти в своята история. Пример: случилото се с американците от японски генезис по време на Втората международна война, които са интернирани в страната. 40 години по-късно е признат умишлен закон, с който страната им се извинява и ги обезщетява. От друга страна, да не забравяме въпреки всичко, че преди 250 години българската страна не е съществувала въобще. А това, че в Съединени американски щати не могат да вдървен за какво България и Северна Македония си приказват за цар, живял преди повече от 1000 години, това е правилно. Никой човек, който си гледа работата и желае да има естествен живот, не би се вторачил толкоз обратно в предишното, в случай че не е, с цел да научи нещо, което би му помогнало в днешния свят.
ЛО: “Как да схванат, че за някои хора страна значи доста повече от просто “land of the free and home of the brave”?”
ВМ: Дали в действителност това не е и един от проблемите на днешна България – че към момента не е земя на свободните и дом на смелите? Както знаем от Иван Хаджийски, той бе стигнал до извода, че още княжество България се бе трансформирало в страна на дребните хора, на дребните шмекери.
ЛО: “При тях обособени държавици са се обединявали, до момента в който по същото време при нас на един народ му се е наложило да живее в три страни.”
ВМ: Трябва да отбележим, че обособените “държавици” са в действителност земи с сносно развита стопанска система и просвета. А българите на територията на Бългрия в последните 30 години са все по-малко обединени, а за последните 10 години понижиха и с 844 000 души – не звучи като отзив за добра страна, нали?
ЛО: “Това го е разпоредил един конгрес, който се е провел, хм, провел се е в действителност в Берлин. Случайност? Както е видно ние можем да забравим историята, само че тя, някак си, в никакъв случай не ни не помни. И даже си прави шегички. В европейската столица [Берлин – б.м., В.М.], в която преди време сътвориха казуса сред България и Македония, в този момент се чудят от кое място тъкмо се е появил този проблем.”
ВМ: Тъкмо на този конгрес в Берлин е основано българското княжество! В Берлин, а не в Сан Стефано, където граф Игнатиев ловко пуска въдицата на Санстефанска България, за която обаче Русия освен в никакъв случай не е упорствала, а даже в противен случай – авансово се е договорила, че няма да я има в този размер! А с помощта на Бисмарк, в границите на княжеството е включен Софийският санджак (за който Русия е упорствала да си остане в границите на османската империя)…
За същинската и малко известна политика на Русия по отношение на българите през XIX в. е добре да се прочетат тези публикации: https://bg.wikipedia.org/wiki/Райхщадско_споразумение, https://bg.wikipedia.org/wiki/Будапещенска_конвенция и https://bg.wikipedia.org/wiki/Лондонско_споразумение както и книгата на Иво Инджев “Измамата Сан Стефано”, където има много документи, хвърлящи светлина върху заблудите на хората: https://www.ciela.com/izmamata-san-stefano.html
ЛО: Много просто – две от страните, основани изкуствено в Берлин, се сплотиха.
ВМ: Берлинският конгрес не основава “две държави”. Източна Румелия не е страна, а самостоятелна провинция в границите на Османската империя. Създаването им не е “изкуствено”, а резултат от предварителните договорености на Русия с останалите велики сили, посочени нагоре.
ЛО: “Може би е редно ние да проявим известно милосърдие към нашите западни сътрудници. От висотата на нашите 1300 години история. Когато в Съединени американски щати и Германия са правили първите си страни, ние сме започвали с третата.”
ВМ: Надменният звук в никакъв случай не е от изгода, а историята не се мери дали е висока или ниска според от годините битие на коя и да е страна. Пък и по какъв начин по този начин “имаме” 1300 години история, а в същото време и пет века “турско робство”? И още два века византийско господство, нали?
ЛО: “По времето, когато американските колонии са се бунтували против Англия, при нас Паисий е припомнял, че сме имали царство и отново би трябвало да имаме.”
ВМ: Близо 100 години преди Паисий да наругае българите, че се гърчеят, е учреден Харвардският университет, в “американските колонии”. Университетът към момента съществува и един от най-хубавите в света!
ЛО: “По времето, когато Германия се е обединявала с огън, меч и “реал политик”, нашите предшественици са създавали третата България с черешови топчета.”
ВМ: Всъщност по това време лудите глави – най-вече емигранти в Румъния, измежду които Раковски, Ботев, Левски и други, са се опитвали да разсънят “нашите предци”, с цел да се преборят за освобождението си.
ЛО: При тях е динамично - от 150 години насам е Германия, а преди този момент друго. При нас е статично - от 1300 години все е България.
ВМ: Това наблюдаване в действителност би било по-точно, в случай че се има поради, че динамичното е обвързвано с придвижване, а статичното – със застоялост. Но това, за което можем да твърдим сигурно, че е статично, е разказано от багдадския летописец Ибн-Фадлан, който е бил дипломат при волжките българи:
" Ако [те] срещнат или видят човек, притежаващ активност и еластичност и знание за нещата, [те] споделят: " Този има право да служи на нашия Господ. " И по този начин вземат го, поставят му на врата въже, закачват го на дърво, държат го, до момента в който не издъхне. "
Големият български публицист Кирил Христов цитира Ибн-Фадлан, с цел да каже, че нищо не се е трансформирало в нравите на българите за 1000 години. Статично гледаме по какъв начин някои хора са по-кадърни от другите и ги хващаме, с цел да ги обесим.
ЛО: " Може би в действителност историята ни е повече, в сравнение с можем да понесем. "
ВМ: Ако ни е повече, тогава за какво непрестанно се опитваме да се покажем като доста горделиви хора, можещи да понесат освен 1300 години история, а повече? И за какво някои хора наподобява не вършат разлика сред горди и горделиви?
ЛО: " …ако ще сме сътрудници, е редно да се одобряваме такива, каквито сме. "
ВМ: Това звучи по този начин, като че ли към момента не сме сътрудници, само че ще станем (ако “партньорът” ни приказва от самото начало какъв брой сме велики)? Истинските сътрудници не се тормозят да си споделят почтено нещата, в лицата, а не зад тила. Истинските сътрудници са откровени, даже и това да провокира болежка. Истинските сътрудници не се крият зад “хилядолетната история”, погледът върху която в последните три десетилетия я прави да наподобява по-скоро като нервност, в сравнение с история.
***
Преди да седнем да гледаме другите страни и тяхната история, в реда на нещата е да си сложим нашата в ред – и историята, само че и страната! Такъв обзор е наложителен, изключително що се отнася до историята ни със прилежащите страни, с които желаеме да имаме естествени и другарски взаимоотношения.
Никой не ни кара да бъдем “като тях” и да имаме същата история “като тях”, само че за наше лично положително е извънредно време да погребем призраците на историята, които ни преследват от десетилетия, а доста от които са ни и настигнали. Ако човек продължава да върви напред, само че с извърната глава обратно, към “славното” минало, то сигурно ще се спъне, ще падне и ще се удари, а може би – и нарани.
Нито една история не е обвързвана единствено с позитивни моменти. Силните хора – и страни! – обаче си признават минусите, неприятните моменти, извиняват се на засегнатите, поправят си държанието и вървят напред.
Коментарът е от
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ