Драгомир Стойнев: Братя българи нека бъдем достойни за свободата си!
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми господин министър,
Уважаеми сътрудници,
След два дни означаваме националния празник на страната си – 3 март. След два дни множеството от Вас ще са част от честванията по площадите и читалищата на цяла България, ще произнасят думи на респект, ще напомнят историята, ще свеждат глави.
Ще сведем ли обаче и мозъците, и сърцата си в примирение пред това, което е било? Ще успокоим ли упоритостите и егото си пред облика на България и историческата истина или зад наведените глави ще продължим да крием противоборства, ползи, чуждопоклоничество – без значение в коя посока?
Много ми се желае през днешния ден, преди 3 март, да се обърна към Вас с думите „ братя българи “! Възможно ли е обаче не девалвира ли чувството ни, че ние сме едно и посоката ни е една? Че името, което следваме е също едно – България? Възможно ли е да сме братя, а да сме толкоз разграничени? Насаждаме ли посредством дейностите си и публично разделяне? Ако е по този начин какъв брой сме мощни и свободни като нация? Тези въпроси Ви задаваме, ние от Българска социалистическа партия – ОЛ.
Чрез тази Декларация в навечерието на 3 март, желаеме да ви върнем и към общите ни корени, и към общия ни път, само че и към историческата истина.
Кръвната линия на българите и духовната мощ на България в никакъв случай не са прекъсвали съществуването си, макар вековете иго. На 3 март 1878 година посредством духа си и посредством кръвта си, българите реализират ново Възкресение на своята вековна страна. Макар и за малко Санстефанска България извършва националния ни блян и демонстрира на Европа и света какъв брой огромна е силата на българското.
Всяко време обаче носи белега на политиката. Тогава в Берлин, окастрят и страната ни, и историческата истина.
Днес, с изключение на в други европейски столици, и в София, не престават да кастрят историческата истина. Защото би трябвало да са политически правилни. Защото са водени от страха си пред сегашната политическа настройка на положителни и неприятни в Европа. Защото не осъзнават, че единственият боязън, който би трябвало да изпитват е пред духа и кръвта на тези, дали живота си за българската Свобода. Пред историческата истина, която ни държи дружно като нация.
А историческата истина е една – в кървавия героизъм, довел до Свободата, своя огромен дан е дала и съветската кръв. Свободата на България идва в борбите по време на Руско-турската Освободителна война, водена по волята на Русия. В нашата земя към момента лежат костите най-вече на руснаци – офицери и бойци.
Затова дано на 3 март, когато сведем глава пред Освободителите, в действителност да стоим надалеч от страха, малодушието и слабостта.
Свободата, уважаеми сътрудници, като се изключи че се реализира, се и отстоява. Тя не е еднократен акт, а развой. И в случай че нишката на Третата българска страна потегля от 3 март и Сан Стефано, можем да я проследим до днешния ден. Тези, които познават историята ни, знаят какъв брой пъти тя е била на път да се скъса – национални произшествия, промяна на режими и принуждение над свободата в границите на тези режими.
Днес ние държим свободата в ръцете си, само че не я ценим. Тя е сложена някъде там – измежду световните полезности, в демократичното пространство, което обитаваме, при всички богатства и права, които получаваме. Не я ценим като кръвна нишка, която ни свързва като общественост и нация. Не я усещаме като нужда. И в това се крие огромна опасност – да се обезличим, да се загубим в света на световните ползи, да следваме инерцията на мощните на деня, без да преценяме от кое място минава нашият интерес и нишката на нашата независимост.
В огромната промяна на стопански системи, територии и запаси през днешния ден ще просперират тези народи, които ценят корена си и се консолидират първо към него, преди да са част от който и да наднационален съюз. И ние би трябвало да сме такава нация. Имаме исторически предпоставки за това. България е натурален център на духа, историческата и културната еднаквост на цяла Източна Европа. И като такава може да е и натурален център на политическия разговор в този динамичен район през днешния ден. Затова дано не бъдем късогледи и страхливи, а да застанем почтено на позицията, построена от генерации българи и герои преди нас. Да бъдем почтени за Свободата си!
Уважаеми господин министър,
Уважаеми сътрудници,
След два дни означаваме националния празник на страната си – 3 март. След два дни множеството от Вас ще са част от честванията по площадите и читалищата на цяла България, ще произнасят думи на респект, ще напомнят историята, ще свеждат глави.
Ще сведем ли обаче и мозъците, и сърцата си в примирение пред това, което е било? Ще успокоим ли упоритостите и егото си пред облика на България и историческата истина или зад наведените глави ще продължим да крием противоборства, ползи, чуждопоклоничество – без значение в коя посока?
Много ми се желае през днешния ден, преди 3 март, да се обърна към Вас с думите „ братя българи “! Възможно ли е обаче не девалвира ли чувството ни, че ние сме едно и посоката ни е една? Че името, което следваме е също едно – България? Възможно ли е да сме братя, а да сме толкоз разграничени? Насаждаме ли посредством дейностите си и публично разделяне? Ако е по този начин какъв брой сме мощни и свободни като нация? Тези въпроси Ви задаваме, ние от Българска социалистическа партия – ОЛ.
Чрез тази Декларация в навечерието на 3 март, желаеме да ви върнем и към общите ни корени, и към общия ни път, само че и към историческата истина.
Кръвната линия на българите и духовната мощ на България в никакъв случай не са прекъсвали съществуването си, макар вековете иго. На 3 март 1878 година посредством духа си и посредством кръвта си, българите реализират ново Възкресение на своята вековна страна. Макар и за малко Санстефанска България извършва националния ни блян и демонстрира на Европа и света какъв брой огромна е силата на българското.
Всяко време обаче носи белега на политиката. Тогава в Берлин, окастрят и страната ни, и историческата истина.
Днес, с изключение на в други европейски столици, и в София, не престават да кастрят историческата истина. Защото би трябвало да са политически правилни. Защото са водени от страха си пред сегашната политическа настройка на положителни и неприятни в Европа. Защото не осъзнават, че единственият боязън, който би трябвало да изпитват е пред духа и кръвта на тези, дали живота си за българската Свобода. Пред историческата истина, която ни държи дружно като нация.
А историческата истина е една – в кървавия героизъм, довел до Свободата, своя огромен дан е дала и съветската кръв. Свободата на България идва в борбите по време на Руско-турската Освободителна война, водена по волята на Русия. В нашата земя към момента лежат костите най-вече на руснаци – офицери и бойци.
Затова дано на 3 март, когато сведем глава пред Освободителите, в действителност да стоим надалеч от страха, малодушието и слабостта.
Свободата, уважаеми сътрудници, като се изключи че се реализира, се и отстоява. Тя не е еднократен акт, а развой. И в случай че нишката на Третата българска страна потегля от 3 март и Сан Стефано, можем да я проследим до днешния ден. Тези, които познават историята ни, знаят какъв брой пъти тя е била на път да се скъса – национални произшествия, промяна на режими и принуждение над свободата в границите на тези режими.
Днес ние държим свободата в ръцете си, само че не я ценим. Тя е сложена някъде там – измежду световните полезности, в демократичното пространство, което обитаваме, при всички богатства и права, които получаваме. Не я ценим като кръвна нишка, която ни свързва като общественост и нация. Не я усещаме като нужда. И в това се крие огромна опасност – да се обезличим, да се загубим в света на световните ползи, да следваме инерцията на мощните на деня, без да преценяме от кое място минава нашият интерес и нишката на нашата независимост.
В огромната промяна на стопански системи, територии и запаси през днешния ден ще просперират тези народи, които ценят корена си и се консолидират първо към него, преди да са част от който и да наднационален съюз. И ние би трябвало да сме такава нация. Имаме исторически предпоставки за това. България е натурален център на духа, историческата и културната еднаквост на цяла Източна Европа. И като такава може да е и натурален център на политическия разговор в този динамичен район през днешния ден. Затова дано не бъдем късогледи и страхливи, а да застанем почтено на позицията, построена от генерации българи и герои преди нас. Да бъдем почтени за Свободата си!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ