Изказването на Лавров на Генералната асамблея на ООН
Уважаем господин Председател,
Уважаеми дами и господа,
В речите на многото оратори, които приказваха преди мен, към този момент беше изразена мисълта, че нашата обща планета претърпява необратими промени. Пред очите ни се ражда нов международен ред. Контурите на бъдещето се образуват в битка. Между световното болшинство, което се стреми към по-справедливо систематизиране на световните богатства и цивилизационното разнообразие, и сред тези малко на брой, които ползват неоколониални способи на послушание, с цел да запазят своя отиващ си доминантен статус.
Един тип " визитна картичка " на " груповия Запад " от дълго време е неспособността да одобряват правилото на тъждество и тоталната некадърност за договаряне.
Свикнали да гледат на останалия свят от горната страна, американците и европейците непрекъснато дават обещания, поемат задължения, в това число писмени и юридически обвързващи, след което ги подценяват. Както видя президентът В.В.Путин, Западът съставлява същинската " империя на лъжата ".
Русия, както и доста други страни, знае това не понаслышке. През 1945 година, когато дружно с Вашингтон и Лондон се борехме с врага на фронтовете на Втората международна война, нашите съдружници от антихитлеровската коалиция към този момент подготвяха проекти за военна интервенция " Невъзможно " против Съветския съюз.
Четири години по-късно, през 1949 година, американците създадоха интервенция " Дропшот " за осъществяване на всеобщи нуклеарни удари против Съюз на съветските социалистически републики.
Тези луди проекти останаха единствено на хартия. Съюз на съветските социалистически републики сътвори своето оръжие на възмездие. Въпреки това Карибската рецесия през 1962 година, която балансираше на границата на нуклеарна война, беше нужна, с цел да се отстрани концепцията за начало на война и илюзията за победа в нея като основа на военното обмисляне на Съединени американски щати.
Когато " Студената война " завърши, Съветският съюз игра основна роля в обединяването на Германия и одобряване на параметрите на новата архитектура на сигурността в Европа. С това, руското, а по-късно и съветското управление, получиха съответни политически заверения по отношение на неразширяването на военния блок НАТО на изток.
Съответните записи от договарянията са налични в нашите и западните архиви. Те са обществено налични. Но тези заверения от западните водачи се оказаха машинация, те в никакъв случай не имаха желание да ги изпълнят.
Въпреки това те в никакъв случай не се усещаха обезпокоени, че, като доближават НАТО към границите на Русия, те жестоко нарушават и поетите на най-високо ниво публични отговорности по ОССЕ да не ускоряват личната си сигурност за сметка на сигурността на другите и да не позволяват военно-политическо доминиране в Европа от която и да е страна, група страни или организации.
През 2021 година нашите оферти за заключване на контракти за взаимни гаранции за сигурност в Европа без смяна на неалайнсовия статус на Украйна бяха надменно отхвърлени.
Западът продължаваше систематично да прави милитаризацията на русофобския киевски режим, който беше доведен до власт след кръвав прелом и беше употребен за подготовка на хибридна война против нашата страна.
Поредица от неотдавнашни взаимни учения сред Съединените щати и техните европейски съдружници в НАТО, в това число тестови сюжети за потребление на нуклеарни оръжия на територията на Руската федерация, станаха невиждани от края на Студената война.
Обявената задача е да се нанесе „ стратегическо проваляне “ на Русия. Тази фикс идея изцяло замаза очите на безотговорните политици, които усещат личната си безотговорност, а в това време губят обикновено възприятие за самозапазване.
Страните от НАТО, ръководени от Вашингтон, освен построяват и модернизират своите нападателни качества, само че и се пробват да пренесат въоръжената борба в галактическото и осведомителното пространство.
Нова рискова демонстрация на експанзионизма на НАТО бяха опитите зоната на отговорност на блока да се разшири до цялото източно полукълбо под лукавия девиз за „ неделимостта на сигурността на евроатлантическия и индо-тихоокеанския район “. За задачата Вашингтон основава военно-политически минисъюзи под собствен надзор, като AUKUS, „ тройката ” Съединени американски щати – Япония – Република Корея, „ четворката ” Токио – Сеул – Канбера – Уелингтън, привличайки своите участници в практическо съдействие с НАТО, който внедрява своята инфраструктура в Тихоокеанския спектакъл.
Неприкритата устременост на сходни старания против Русия и Китай, към разпадането на приобщаващата районна архитектура, построила се към АСЕАН, основава риск от появяването на ново взривоопасно огнище на геополитическо напрежение – в допълнение към към този момент нажеженото европейско.
Създава се настойчиво усещане, че Съединени американски щати и напълно подчиненият им „ западен колектив “ са решили да дадат световна проекция на „ доктрината Монро “. Плановете са колкото илюзорни, толкоз и извънредно рискови, само че това не стопира идеолозите на новото издание на Pax Americana.
Световното малцинство се пробва с всички сили да забави естествения ход на нещата. Вилнюската декларация на Северноатлантическия алианс характеризира „ възходящото партньорство сред Русия и Китай “ като „ опасност за НАТО “.
Говорейки неотдавна пред своите посланици в чужбина, президентът Еманюел Макрон изрази откровена угриженост по отношение на разширението на БРИКС, разглеждайки това събитие като доказателство за „ усложняване на обстановката на интернационалната сцена, което заплашва риска от намаляване на Запада и по-специално на Европа.
Има проверка на международния ред, неговите правила, разнообразни форми на неговата организация, където Западът заемаше и заема господстващо състояние. Ето какви са разкритията: в случай че някой някъде се събира без нас, прави другарства без нас или без наше позволение, тогава това се преглежда като опасност за нашето владичество. Напредването на НАТО в Азиатско-тихоокеанския район е „ положително “, само че разширението на БРИКС е рисково.
Логиката на историческия развой обаче е неумолима. Основната наклонност е желанието на болшинството страни в света да укрепват суверенитета и да пазят националните ползи, обичаи, просвета и метод на живот.
Те към този момент не желаят да живеят под диктовката на някой различен, желаят да бъдат другари и да търгуват между тях, само че и с целия свят - единствено при равни условия и за взаимна полза. Асоциации като БРИКС и ШОС са във напредък, предоставяйки на страните от Глобалния юг благоприятни условия за взаимно развиване и защитавайки полагащото им се място в обективно зараждащата многополюсна архитектура.
Може би за първи път от 1945 година, когато е учредена Организацията на обединените народи, имаше късмет за същинска демократизация в международните каузи.
Това вдъхва оптимизъм на всички, които имат вяра в върховенството на интернационалното право и желаят възраждането на Организация на обединените нации като централен координиращ орган на международната политика. Където се договарят по какъв начин да вземат решение проблемите дружно, въз основа на обективен баланс на ползите.
За Русия е явно, че различен път няма. Въпреки това Съединени американски щати и подчиненият им „ западен колектив “ не престават да генерират спорове, които изкуствено разделят човечеството на враждебни блокове и пречат на постигането на общи цели.
Те вършат всичко, с цел да предотвратят образуването на в действителност многополюсен, обективен международен ред. Те се стремят да принудят света да играе по техните прословути и тясно егоистични „ правила “.
Бих желал да прикани западните политици и дипломати още един път деликатно да прочетат Устава на Организация на обединените нации. Крайъгълният камък на международния ред, основан след Втората международна война, е демократичният принцип на суверенното тъждество на страните - огромни и дребни, без значение от формата на ръководство, вътрешнополитическо или социално-икономическо устройство.
Западът към момента се счита за по-висш от останалата част от човечеството - в духа на нашумялото към този момент изявление на шефа на дипломацията на Европейски Съюз Жан-Юропен Борел, че " Европа е цъфтяща градина, а всичко в близост е джунгла ".
Той не се смущава, че в тази градина има ширеща се ислямофобия и други форми на непоносимост към обичайните полезности на всички международни религии. Актове на изгаряне на Корана, обиди към Тората, гонене на православни духовници и други насмешки с възприятията на вярващите са безусловно постоянни в Европа.
Използването на едностранни насилствени ограничения от Запада е жестоко нарушаване на правилото на суверенното тъждество на страните.
В страните, които са станали жертва на противозаконни наказания (а такива стават все повече), те са наясно, че рестриктивните мерки засягат най-вече най-уязвимите пластове от популацията. Те предизвикат спешни феномени на питателните и енергийните пазари.
Продължаваме да настояваме за неотложно и цялостно преустановяване на невиждано нечовечната комерсиална, икономическа и финансова обсада на Хавана от Съединените щати и анулация на неуместното решение Куба да бъде оповестена за страна, спонсорирала тероризма.
Вашингтон би трябвало без никакви предварителни условия да се откаже от политиката си на икономическо удушаване на Венецуела. Настояваме за унищожаване на едностранните наказания на Съединени американски щати и Европейски Съюз против Сирийската арабска република, които намерено подкопават правото на развиване.
Всички насилствени ограничения, въведени заобикаляйки Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, би трябвало да бъдат прекъснати, както и практиката на Запада да манипулира санкционната политика на Съвета, с цел да окаже напън върху тези, които не желае.
Ярко проявяване на егоизма на западното малцинство станаха натрапчивите опити за „ украинизиране ” на дневния ред на всички интернационалните полемики, изтласквайки на назад във времето редица неразрешени районни рецесии, доста от които се проточват с години и даже доста десетилетия.
Пълна нормализация в Близкия изток не може да бъде реализирана без решение на главния проблем - разрешаването на проточилия се палестинско-израелски спор въз основа на резолюциите на Организация на обединените нации и Арабската мирна самодейност, препоръчана в миналото от Саудитска Арабия.
Палестинците чакат повече от 70 години тържествено обещаната им страна, само че американците, които са монополизирали процеса на ходатайство, вършат всичко, с цел да предотвратят това. Призоваваме всички виновни страни да обединят напъните си, с цел да основат условия за обновяване на директните палестинско-израелски договаряния.
Радващо е, че Арабската лига придобива второ дихание и ускорява ролята си в делата на района. Ние приветстваме завръщането на Сирийската арабска република в арабското семейство, началото на процеса на нормализиране сред Дамаск и Анкара, за което се опитваме да помогнем дружно с нашите ирански сътрудници.
Тези позитивни развития ускоряват напъните на формата Астана за поощряване на сирийско споразумяване въз основа на Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и възобновяване на суверенитета на Сирийската арабска република.
Надяваме се, че със съдействието на Организация на обединените нации, либийците ще съумеят да приготвят качествено общите избори в тяхната многострадална страна, която повече от 10 години не може да се възвърне от следствията от експанзията на НАТО, която унищожи либийската страна и отвори шлюзовете за разпространяването на тероризма в района Сахара-Сахел и за вълните от милиони незаконни мигранти в Европа и други елементи на света.
Анализаторите означават: незабавно щом господин Кадафи изостави военната нуклеарна стратегия, той незабавно беше погубен. Така Западът заложи най-опасните опасности за целия режим на нуклеарно неразпространение.
Тревожна е ескалацията на военната нервност на Вашингтон и неговите азиатски съдружници на Корейския полуостров, където се натрупва стратегическият капацитет на Съединени американски щати. Отхвърлят се руско-китайските начинания за разглеждане на филантропични и политически задания като предпочитани.
Трагичното развиване на обстановката в Судан не е нищо повече от следващата последица от несполучливите опити на Запада с износа на демократични демократични канони.
Ние поддържаме градивни начинания, ориентирани към бързо разрешаване на вътрешносуданския спор, най-вече посредством улеснение на директния разговор сред воюващите страни.
Наблюдавайки нервното отношение на Запада към последните събития в Африка, по-специално в Нигер и Габон, е невероятно да не си спомним по какъв начин Вашингтон и Брюксел реагираха на кървавия прелом в Украйна през февруари 2014 година - ден след постигането на съглашение за споразумяване под гаранции на Европейски Съюз, които опозицията просто стъпка. Съединените щати и техните съдружници го поддържаха, приветствайки го като „ демонстрация на народна власт “.
Продължаващото утежняване на обстановката в сръбския район Косово не може да не провокира безпокойствие. Доставките на оръжия от НАТО за косоварите и помощта им за основаване на войска жестоко нарушават главната Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Целият свят вижда по какъв начин на Балканите се повтаря тъжната история на Минските съглашения за Украйна.
Те плануват специфичен статут на републиките от Донбас. Киев намерено ги саботира с поддръжката на Запада. Така че в този момент Европейският съюз не желае да принуди своите косовски протежета да изпълнят споразуменията от 2013 година сред Белград и Прищина за основаването на Общността на сръбските общини на Косово, която има специфични права върху своя език и своите обичаи.
И в двата случая Европейски Съюз беше поръчител на споразуменията и, както наподобява, ориста им е една и съща. Какъвто е " спонсорът ", подобен е резултатът. Сега Брюксел постанова своите „ посреднически услуги “ на Азербайджан и Армения, внасяйки дестабилизация в Южен Кавказ дружно с Вашингтон.
Сега, когато водачите на Ереван и Баку уредиха въпроса за взаимното признание на суверенитета на двете страни, настъпи моментът за кротичък живот, неговото определяне и подсилване на доверието. Руският миротворчески контингент по всевъзможен метод ще спомага за това.
Говорейки за решенията на интернационалната общественост, които остават на хартия, ние призоваваме за дефинитивно довеждане докрай на процеса на деколонизация в сходство с резолюциите на Общото заседание, с цел да се реализира завършек на колониалните и неоколониалните практики.
Удивителна илюстрация на „ разпоредбите “, по които Западът желае да принуди да живее целия свят, е ориста на уговорките, които пое през 2009 година, да дава на разрастващите се страни 100 милиарда $ годишно за финансиране на стратегии за адаптиране към изменението на климата.
Сравнете ориста на тези неспазени обещания със сумите, които Съединени американски щати, НАТО и Европейски Съюз са похарчили в поддръжка на расисткия режим в Киев - към 170 милиарда $ през последната година и половина. Сравнете и ще разберете отношението към вас от “просветените западни демокрации ” с техните прословути “ценности ”.
Като цяло ранна промяна на съществуващата архитектура на световното ръководство е закъсняла. Отдавна не дава отговор на условията на епохата.
Съединените щати и техните съдружници би трябвало да се откажат от изкуствените ограничавания върху преразпределението на квотите за гласоподаване в МВФ и Световната банка, като признаят действителната икономическа и финансова тежест на страните от Глобалния юг. Работата на Органа за споразумяване на разногласия на СТО също би трябвало неотложно да бъде деблокирана.
Разширяването на Съвета за сигурност също става все по-търсено - само посредством унищожаване на незадоволителното посланичество в неговия състав на страните от международното болшинство - Азия, Африка и Латинска Америка.
Важно е новите членове на Съвета за сигурност - както непрекъснати, по този начин и непостоянни - да се употребяват с престиж както в своите райони, по този начин и в такива световни организации като Движението на необвързаните, Групата на 77-те и Организацията за ислямско съдействие.
Време е да обмислим по-справедливи способи за образуване на секретариата на Организация на обединените нации. Критериите, които са в действие от доста години, не отразяват действителната тежест на страните в международните каузи и изкуствено обезпечават непостижимо владичество на жителите на страните от НАТО и Европейски Съюз.
Тези несъответствия се задълбочават в допълнение от системата на непрекъснати контракти, които обвързват техните притежатели с позицията на страни домакини на централите на интернационалните организации, голямото болшинство от които се намират в столиците, които организират западната политика.
Асоциации от нов вид са призвани да поддържат промяната на Организация на обединените нации, където няма водачи и почитатели, учители и възпитаници, а всички въпроси се вземат решение въз основата на консенсус и баланс на ползите. Това е на първо място БРИКС, който след срещата в Йоханесбург доста увеличи престижа си и закупи в действителност световно въздействие.
На районно равнище има подем на организации като Африканския съюз, CELAC, Арабската лига, GCC и други структури. В Евразия набира скорост хармонизирането на интеграционните процеси в границите на ШОС, АСЕАН, ОДКБ, ЕАЕС, Оперативно-наблюдателно дело и китайския план „ Един пояс, веднъж “.
Съществува естествено образуване на Голямото евразийско партньорство, отворено за присъединяване на всички асоциации и страни от нашия общ континент без изключение.
Положителните трендове, за жалост, се опълчват на все по-агресивните опити на Запада да резервира владичество в международната политика, стопанска система и финанси. В общ интерес е да се избегне разпокъсването на света на изолирани търговски блокове и макрорегиони.
Но в случай че Съединените щати и техните съдружници не желаят да се спогодят за придаването на процесите на глобализация на обективен и равнопоставен темперамент, тогава останалите ще би трябвало да създадат заключения и да помислят за стъпки, които ще оказват помощ да не се трансформират вероятностите за техните социално-икономически и софтуерно развиване, подвластно от неоколониалните инстинкти на някогашните метрополии.
Основният проблем е на Запад, тъй като разрастващите се страни са подготвени да договарят, в това число на платформата на Г-20, както сподели неотдавнашната среща на върха на групата в Индия.
Основният извод от резултатите е, че Г-20 може и би трябвало да бъде освободена от политизацията и да й се даде опция да направи това, за което е основана: да създаде общоприемливи ограничения за ръководство на световната стопанска система и финанси. Има благоприятни условия за разговор и съглашения. Важно е да не пропуснете момента.
Всички тези трендове би трябвало да бъдат изцяло регистрирани в работата си от Секретариата на Организация на обединените нации, чиято законова задача е да обслужва търсенето на единодушие на всички държави-членки под покрива на Организация на обединените нации, а не някъде в профил.
Организация на обединените нации е учредена вследствие на Втората международна война и всевъзможни опити за преразглеждане на тези резултати подкопават основите на Световната организация.
Като представител на страна, която има решителен принос за разгрома на фашизма и японския милитаризъм, бих желал да обърна внимание на такова крещящо събитие като реабилитацията на нацистите и колаборационистите в редица европейски страни, на първо място в Украйна и балтийските страни.
Особено обезпокоително е, че предходната година Германия, Италия и Япония за първи път гласоподаваха срещу резолюцията на Общото заседание на Организация на обединените нации за недопустимост на прославянето на нацизма. Този скръбен факт слага под подозрение искреността на разкаянието на тези страни за всеобщите закононарушения против човечеството по време на Втората международна война и опонира на изискванията, при които са били признати в Организация на обединените нации като пълноправни членове.
Настоятелно ви призоваваме да обърнете особено внимание на тези „ метаморфози “, които опонират на позицията на международното болшинство и на правилата на Хартата на Организация на обединените нации.
Господин Председател,
Днес човечеството още веднъж, както доста пъти в предишното, стои на отклонение. Само от нас зависи по какъв начин ще се развие историята. В общ интерес е да не се допусне плъзгане към огромна война и финален провал на механизмите за интернационално съдействие, основани от генерации прародители.
Генералният секретар пое самодейността за осъществяване на „ Бъдеща среща на върха “ през идната година. Успехът на това начинание може да бъде обезпечен само посредством образуването на обективен и равнопоставен баланс на ползите на всички страни членки при ценене на междуправителствения темперамент на нашата Организация.
На срещата си на 21 септември т.г. членовете на Групата на приятелите за отбрана на Хартата на Организация на обединените нации се съгласиха да допринесат интензивно за постигането на този резултат.
Както сподели А. Гутериш на конференция в навечерието на актуалната сесия, „ в случай че желаеме мир и разцвет, учредени на тъждество и взаимност, тогава водачите имат специфична отговорност да реализират компромис при проектирането на нашето общо бъдеще в името на общо богатство. "
Добър отговор на тези, които се пробват да разделят света на „ демокрации “ и „ автокрации “ и да диктуват на всички единствено своите неоколониални „ правила “.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Уважаеми дами и господа,
В речите на многото оратори, които приказваха преди мен, към този момент беше изразена мисълта, че нашата обща планета претърпява необратими промени. Пред очите ни се ражда нов международен ред. Контурите на бъдещето се образуват в битка. Между световното болшинство, което се стреми към по-справедливо систематизиране на световните богатства и цивилизационното разнообразие, и сред тези малко на брой, които ползват неоколониални способи на послушание, с цел да запазят своя отиващ си доминантен статус.
Един тип " визитна картичка " на " груповия Запад " от дълго време е неспособността да одобряват правилото на тъждество и тоталната некадърност за договаряне.
Свикнали да гледат на останалия свят от горната страна, американците и европейците непрекъснато дават обещания, поемат задължения, в това число писмени и юридически обвързващи, след което ги подценяват. Както видя президентът В.В.Путин, Западът съставлява същинската " империя на лъжата ".
Русия, както и доста други страни, знае това не понаслышке. През 1945 година, когато дружно с Вашингтон и Лондон се борехме с врага на фронтовете на Втората международна война, нашите съдружници от антихитлеровската коалиция към този момент подготвяха проекти за военна интервенция " Невъзможно " против Съветския съюз.
Четири години по-късно, през 1949 година, американците създадоха интервенция " Дропшот " за осъществяване на всеобщи нуклеарни удари против Съюз на съветските социалистически републики.
Тези луди проекти останаха единствено на хартия. Съюз на съветските социалистически републики сътвори своето оръжие на възмездие. Въпреки това Карибската рецесия през 1962 година, която балансираше на границата на нуклеарна война, беше нужна, с цел да се отстрани концепцията за начало на война и илюзията за победа в нея като основа на военното обмисляне на Съединени американски щати.
Когато " Студената война " завърши, Съветският съюз игра основна роля в обединяването на Германия и одобряване на параметрите на новата архитектура на сигурността в Европа. С това, руското, а по-късно и съветското управление, получиха съответни политически заверения по отношение на неразширяването на военния блок НАТО на изток.
Съответните записи от договарянията са налични в нашите и западните архиви. Те са обществено налични. Но тези заверения от западните водачи се оказаха машинация, те в никакъв случай не имаха желание да ги изпълнят.
Въпреки това те в никакъв случай не се усещаха обезпокоени, че, като доближават НАТО към границите на Русия, те жестоко нарушават и поетите на най-високо ниво публични отговорности по ОССЕ да не ускоряват личната си сигурност за сметка на сигурността на другите и да не позволяват военно-политическо доминиране в Европа от която и да е страна, група страни или организации.
През 2021 година нашите оферти за заключване на контракти за взаимни гаранции за сигурност в Европа без смяна на неалайнсовия статус на Украйна бяха надменно отхвърлени.
Западът продължаваше систематично да прави милитаризацията на русофобския киевски режим, който беше доведен до власт след кръвав прелом и беше употребен за подготовка на хибридна война против нашата страна.
Поредица от неотдавнашни взаимни учения сред Съединените щати и техните европейски съдружници в НАТО, в това число тестови сюжети за потребление на нуклеарни оръжия на територията на Руската федерация, станаха невиждани от края на Студената война.
Обявената задача е да се нанесе „ стратегическо проваляне “ на Русия. Тази фикс идея изцяло замаза очите на безотговорните политици, които усещат личната си безотговорност, а в това време губят обикновено възприятие за самозапазване.
Страните от НАТО, ръководени от Вашингтон, освен построяват и модернизират своите нападателни качества, само че и се пробват да пренесат въоръжената борба в галактическото и осведомителното пространство.
Нова рискова демонстрация на експанзионизма на НАТО бяха опитите зоната на отговорност на блока да се разшири до цялото източно полукълбо под лукавия девиз за „ неделимостта на сигурността на евроатлантическия и индо-тихоокеанския район “. За задачата Вашингтон основава военно-политически минисъюзи под собствен надзор, като AUKUS, „ тройката ” Съединени американски щати – Япония – Република Корея, „ четворката ” Токио – Сеул – Канбера – Уелингтън, привличайки своите участници в практическо съдействие с НАТО, който внедрява своята инфраструктура в Тихоокеанския спектакъл.
Неприкритата устременост на сходни старания против Русия и Китай, към разпадането на приобщаващата районна архитектура, построила се към АСЕАН, основава риск от появяването на ново взривоопасно огнище на геополитическо напрежение – в допълнение към към този момент нажеженото европейско.
Създава се настойчиво усещане, че Съединени американски щати и напълно подчиненият им „ западен колектив “ са решили да дадат световна проекция на „ доктрината Монро “. Плановете са колкото илюзорни, толкоз и извънредно рискови, само че това не стопира идеолозите на новото издание на Pax Americana.
Световното малцинство се пробва с всички сили да забави естествения ход на нещата. Вилнюската декларация на Северноатлантическия алианс характеризира „ възходящото партньорство сред Русия и Китай “ като „ опасност за НАТО “.
Говорейки неотдавна пред своите посланици в чужбина, президентът Еманюел Макрон изрази откровена угриженост по отношение на разширението на БРИКС, разглеждайки това събитие като доказателство за „ усложняване на обстановката на интернационалната сцена, което заплашва риска от намаляване на Запада и по-специално на Европа.
Има проверка на международния ред, неговите правила, разнообразни форми на неговата организация, където Западът заемаше и заема господстващо състояние. Ето какви са разкритията: в случай че някой някъде се събира без нас, прави другарства без нас или без наше позволение, тогава това се преглежда като опасност за нашето владичество. Напредването на НАТО в Азиатско-тихоокеанския район е „ положително “, само че разширението на БРИКС е рисково.
Логиката на историческия развой обаче е неумолима. Основната наклонност е желанието на болшинството страни в света да укрепват суверенитета и да пазят националните ползи, обичаи, просвета и метод на живот.
Те към този момент не желаят да живеят под диктовката на някой различен, желаят да бъдат другари и да търгуват между тях, само че и с целия свят - единствено при равни условия и за взаимна полза. Асоциации като БРИКС и ШОС са във напредък, предоставяйки на страните от Глобалния юг благоприятни условия за взаимно развиване и защитавайки полагащото им се място в обективно зараждащата многополюсна архитектура.
Може би за първи път от 1945 година, когато е учредена Организацията на обединените народи, имаше късмет за същинска демократизация в международните каузи.
Това вдъхва оптимизъм на всички, които имат вяра в върховенството на интернационалното право и желаят възраждането на Организация на обединените нации като централен координиращ орган на международната политика. Където се договарят по какъв начин да вземат решение проблемите дружно, въз основа на обективен баланс на ползите.
За Русия е явно, че различен път няма. Въпреки това Съединени американски щати и подчиненият им „ западен колектив “ не престават да генерират спорове, които изкуствено разделят човечеството на враждебни блокове и пречат на постигането на общи цели.
Те вършат всичко, с цел да предотвратят образуването на в действителност многополюсен, обективен международен ред. Те се стремят да принудят света да играе по техните прословути и тясно егоистични „ правила “.
Бих желал да прикани западните политици и дипломати още един път деликатно да прочетат Устава на Организация на обединените нации. Крайъгълният камък на международния ред, основан след Втората международна война, е демократичният принцип на суверенното тъждество на страните - огромни и дребни, без значение от формата на ръководство, вътрешнополитическо или социално-икономическо устройство.
Западът към момента се счита за по-висш от останалата част от човечеството - в духа на нашумялото към този момент изявление на шефа на дипломацията на Европейски Съюз Жан-Юропен Борел, че " Европа е цъфтяща градина, а всичко в близост е джунгла ".
Той не се смущава, че в тази градина има ширеща се ислямофобия и други форми на непоносимост към обичайните полезности на всички международни религии. Актове на изгаряне на Корана, обиди към Тората, гонене на православни духовници и други насмешки с възприятията на вярващите са безусловно постоянни в Европа.
Използването на едностранни насилствени ограничения от Запада е жестоко нарушаване на правилото на суверенното тъждество на страните.
В страните, които са станали жертва на противозаконни наказания (а такива стават все повече), те са наясно, че рестриктивните мерки засягат най-вече най-уязвимите пластове от популацията. Те предизвикат спешни феномени на питателните и енергийните пазари.
Продължаваме да настояваме за неотложно и цялостно преустановяване на невиждано нечовечната комерсиална, икономическа и финансова обсада на Хавана от Съединените щати и анулация на неуместното решение Куба да бъде оповестена за страна, спонсорирала тероризма.
Вашингтон би трябвало без никакви предварителни условия да се откаже от политиката си на икономическо удушаване на Венецуела. Настояваме за унищожаване на едностранните наказания на Съединени американски щати и Европейски Съюз против Сирийската арабска република, които намерено подкопават правото на развиване.
Всички насилствени ограничения, въведени заобикаляйки Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, би трябвало да бъдат прекъснати, както и практиката на Запада да манипулира санкционната политика на Съвета, с цел да окаже напън върху тези, които не желае.
Ярко проявяване на егоизма на западното малцинство станаха натрапчивите опити за „ украинизиране ” на дневния ред на всички интернационалните полемики, изтласквайки на назад във времето редица неразрешени районни рецесии, доста от които се проточват с години и даже доста десетилетия.
Пълна нормализация в Близкия изток не може да бъде реализирана без решение на главния проблем - разрешаването на проточилия се палестинско-израелски спор въз основа на резолюциите на Организация на обединените нации и Арабската мирна самодейност, препоръчана в миналото от Саудитска Арабия.
Палестинците чакат повече от 70 години тържествено обещаната им страна, само че американците, които са монополизирали процеса на ходатайство, вършат всичко, с цел да предотвратят това. Призоваваме всички виновни страни да обединят напъните си, с цел да основат условия за обновяване на директните палестинско-израелски договаряния.
Радващо е, че Арабската лига придобива второ дихание и ускорява ролята си в делата на района. Ние приветстваме завръщането на Сирийската арабска република в арабското семейство, началото на процеса на нормализиране сред Дамаск и Анкара, за което се опитваме да помогнем дружно с нашите ирански сътрудници.
Тези позитивни развития ускоряват напъните на формата Астана за поощряване на сирийско споразумяване въз основа на Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и възобновяване на суверенитета на Сирийската арабска република.
Надяваме се, че със съдействието на Организация на обединените нации, либийците ще съумеят да приготвят качествено общите избори в тяхната многострадална страна, която повече от 10 години не може да се възвърне от следствията от експанзията на НАТО, която унищожи либийската страна и отвори шлюзовете за разпространяването на тероризма в района Сахара-Сахел и за вълните от милиони незаконни мигранти в Европа и други елементи на света.
Анализаторите означават: незабавно щом господин Кадафи изостави военната нуклеарна стратегия, той незабавно беше погубен. Така Западът заложи най-опасните опасности за целия режим на нуклеарно неразпространение.
Тревожна е ескалацията на военната нервност на Вашингтон и неговите азиатски съдружници на Корейския полуостров, където се натрупва стратегическият капацитет на Съединени американски щати. Отхвърлят се руско-китайските начинания за разглеждане на филантропични и политически задания като предпочитани.
Трагичното развиване на обстановката в Судан не е нищо повече от следващата последица от несполучливите опити на Запада с износа на демократични демократични канони.
Ние поддържаме градивни начинания, ориентирани към бързо разрешаване на вътрешносуданския спор, най-вече посредством улеснение на директния разговор сред воюващите страни.
Наблюдавайки нервното отношение на Запада към последните събития в Африка, по-специално в Нигер и Габон, е невероятно да не си спомним по какъв начин Вашингтон и Брюксел реагираха на кървавия прелом в Украйна през февруари 2014 година - ден след постигането на съглашение за споразумяване под гаранции на Европейски Съюз, които опозицията просто стъпка. Съединените щати и техните съдружници го поддържаха, приветствайки го като „ демонстрация на народна власт “.
Продължаващото утежняване на обстановката в сръбския район Косово не може да не провокира безпокойствие. Доставките на оръжия от НАТО за косоварите и помощта им за основаване на войска жестоко нарушават главната Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Целият свят вижда по какъв начин на Балканите се повтаря тъжната история на Минските съглашения за Украйна.
Те плануват специфичен статут на републиките от Донбас. Киев намерено ги саботира с поддръжката на Запада. Така че в този момент Европейският съюз не желае да принуди своите косовски протежета да изпълнят споразуменията от 2013 година сред Белград и Прищина за основаването на Общността на сръбските общини на Косово, която има специфични права върху своя език и своите обичаи.
И в двата случая Европейски Съюз беше поръчител на споразуменията и, както наподобява, ориста им е една и съща. Какъвто е " спонсорът ", подобен е резултатът. Сега Брюксел постанова своите „ посреднически услуги “ на Азербайджан и Армения, внасяйки дестабилизация в Южен Кавказ дружно с Вашингтон.
Сега, когато водачите на Ереван и Баку уредиха въпроса за взаимното признание на суверенитета на двете страни, настъпи моментът за кротичък живот, неговото определяне и подсилване на доверието. Руският миротворчески контингент по всевъзможен метод ще спомага за това.
Говорейки за решенията на интернационалната общественост, които остават на хартия, ние призоваваме за дефинитивно довеждане докрай на процеса на деколонизация в сходство с резолюциите на Общото заседание, с цел да се реализира завършек на колониалните и неоколониалните практики.
Удивителна илюстрация на „ разпоредбите “, по които Западът желае да принуди да живее целия свят, е ориста на уговорките, които пое през 2009 година, да дава на разрастващите се страни 100 милиарда $ годишно за финансиране на стратегии за адаптиране към изменението на климата.
Сравнете ориста на тези неспазени обещания със сумите, които Съединени американски щати, НАТО и Европейски Съюз са похарчили в поддръжка на расисткия режим в Киев - към 170 милиарда $ през последната година и половина. Сравнете и ще разберете отношението към вас от “просветените западни демокрации ” с техните прословути “ценности ”.
Като цяло ранна промяна на съществуващата архитектура на световното ръководство е закъсняла. Отдавна не дава отговор на условията на епохата.
Съединените щати и техните съдружници би трябвало да се откажат от изкуствените ограничавания върху преразпределението на квотите за гласоподаване в МВФ и Световната банка, като признаят действителната икономическа и финансова тежест на страните от Глобалния юг. Работата на Органа за споразумяване на разногласия на СТО също би трябвало неотложно да бъде деблокирана.
Разширяването на Съвета за сигурност също става все по-търсено - само посредством унищожаване на незадоволителното посланичество в неговия състав на страните от международното болшинство - Азия, Африка и Латинска Америка.
Важно е новите членове на Съвета за сигурност - както непрекъснати, по този начин и непостоянни - да се употребяват с престиж както в своите райони, по този начин и в такива световни организации като Движението на необвързаните, Групата на 77-те и Организацията за ислямско съдействие.
Време е да обмислим по-справедливи способи за образуване на секретариата на Организация на обединените нации. Критериите, които са в действие от доста години, не отразяват действителната тежест на страните в международните каузи и изкуствено обезпечават непостижимо владичество на жителите на страните от НАТО и Европейски Съюз.
Тези несъответствия се задълбочават в допълнение от системата на непрекъснати контракти, които обвързват техните притежатели с позицията на страни домакини на централите на интернационалните организации, голямото болшинство от които се намират в столиците, които организират западната политика.
Асоциации от нов вид са призвани да поддържат промяната на Организация на обединените нации, където няма водачи и почитатели, учители и възпитаници, а всички въпроси се вземат решение въз основата на консенсус и баланс на ползите. Това е на първо място БРИКС, който след срещата в Йоханесбург доста увеличи престижа си и закупи в действителност световно въздействие.
На районно равнище има подем на организации като Африканския съюз, CELAC, Арабската лига, GCC и други структури. В Евразия набира скорост хармонизирането на интеграционните процеси в границите на ШОС, АСЕАН, ОДКБ, ЕАЕС, Оперативно-наблюдателно дело и китайския план „ Един пояс, веднъж “.
Съществува естествено образуване на Голямото евразийско партньорство, отворено за присъединяване на всички асоциации и страни от нашия общ континент без изключение.
Положителните трендове, за жалост, се опълчват на все по-агресивните опити на Запада да резервира владичество в международната политика, стопанска система и финанси. В общ интерес е да се избегне разпокъсването на света на изолирани търговски блокове и макрорегиони.
Но в случай че Съединените щати и техните съдружници не желаят да се спогодят за придаването на процесите на глобализация на обективен и равнопоставен темперамент, тогава останалите ще би трябвало да създадат заключения и да помислят за стъпки, които ще оказват помощ да не се трансформират вероятностите за техните социално-икономически и софтуерно развиване, подвластно от неоколониалните инстинкти на някогашните метрополии.
Основният проблем е на Запад, тъй като разрастващите се страни са подготвени да договарят, в това число на платформата на Г-20, както сподели неотдавнашната среща на върха на групата в Индия.
Основният извод от резултатите е, че Г-20 може и би трябвало да бъде освободена от политизацията и да й се даде опция да направи това, за което е основана: да създаде общоприемливи ограничения за ръководство на световната стопанска система и финанси. Има благоприятни условия за разговор и съглашения. Важно е да не пропуснете момента.
Всички тези трендове би трябвало да бъдат изцяло регистрирани в работата си от Секретариата на Организация на обединените нации, чиято законова задача е да обслужва търсенето на единодушие на всички държави-членки под покрива на Организация на обединените нации, а не някъде в профил.
Организация на обединените нации е учредена вследствие на Втората международна война и всевъзможни опити за преразглеждане на тези резултати подкопават основите на Световната организация.
Като представител на страна, която има решителен принос за разгрома на фашизма и японския милитаризъм, бих желал да обърна внимание на такова крещящо събитие като реабилитацията на нацистите и колаборационистите в редица европейски страни, на първо място в Украйна и балтийските страни.
Особено обезпокоително е, че предходната година Германия, Италия и Япония за първи път гласоподаваха срещу резолюцията на Общото заседание на Организация на обединените нации за недопустимост на прославянето на нацизма. Този скръбен факт слага под подозрение искреността на разкаянието на тези страни за всеобщите закононарушения против човечеството по време на Втората международна война и опонира на изискванията, при които са били признати в Организация на обединените нации като пълноправни членове.
Настоятелно ви призоваваме да обърнете особено внимание на тези „ метаморфози “, които опонират на позицията на международното болшинство и на правилата на Хартата на Организация на обединените нации.
Господин Председател,
Днес човечеството още веднъж, както доста пъти в предишното, стои на отклонение. Само от нас зависи по какъв начин ще се развие историята. В общ интерес е да не се допусне плъзгане към огромна война и финален провал на механизмите за интернационално съдействие, основани от генерации прародители.
Генералният секретар пое самодейността за осъществяване на „ Бъдеща среща на върха “ през идната година. Успехът на това начинание може да бъде обезпечен само посредством образуването на обективен и равнопоставен баланс на ползите на всички страни членки при ценене на междуправителствения темперамент на нашата Организация.
На срещата си на 21 септември т.г. членовете на Групата на приятелите за отбрана на Хартата на Организация на обединените нации се съгласиха да допринесат интензивно за постигането на този резултат.
Както сподели А. Гутериш на конференция в навечерието на актуалната сесия, „ в случай че желаеме мир и разцвет, учредени на тъждество и взаимност, тогава водачите имат специфична отговорност да реализират компромис при проектирането на нашето общо бъдеще в името на общо богатство. "
Добър отговор на тези, които се пробват да разделят света на „ демокрации “ и „ автокрации “ и да диктуват на всички единствено своите неоколониални „ правила “.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ