Трябва да научим децата си не да пазят себе си, а да пазят другите
Утвърдено предписание е да повтаряме на децата си да се пазят. От всичко.
Пази се от колелото, пази се от колата, пази се от тротинетката, пази се от скейтборда, пази се от кучето. Списъкът е безконечен.
Разбира се, че децата би трябвало да развият инстинкт за самозапазване и да се научат да се защищават, само че помислете единствено какъв брой по-подреден, логически и съразмерен би бил светът, в случай че научим децата си също и да ПАЗЯТ ОСТАНАЛИТЕ, а освен себе си?
Все отново един ден тези деца ще пораснат независими персони, ще се влеят в обществото, ще би трябвало да носят отговорност за дейностите си и на собствен ред вероятно биха могли да се трансфорат в опасност за другите.
Затова не е неприятно да научим децата си да пазят останалите – а това би могло да стане, като се научат, че има закони, които би трябвало да се съблюдават. Писани и неписани. Такива, които са заложени в Конституцията, и такива, които са заложени в ценностната ни система.
Не е редно да даваме подкупи да вземем за пример.
Не е редно да купуваме дипломата си за висше обучение или шофьорската си брошура.
Добре е да се потрудим и да заслужим всички документи, тапии и свидетелства в живота си почтено.
Не е редно да подаваме банкнота на катаджията, в случай че ни хване в нарушаване на пътя.
Не е редно и да взимаме банкнотата, в случай че сме служители на реда и извършител се опита да ни подкупи, с цел да се измъкне от отговорност.
Децата се учат да живеят по избрани правила от дребни – те носят схващане за ред и отговорност, в случай че родителите се постараят да ги възпитат у тях.
Раждането на детето е единствено началото на един дълъг път, който би трябвало да бъде изминат с разсъдък, съвест и отговорност, тъй като това дете, на което през днешния ден разрешаваме да избута другарчето си от пързалката да вземем за пример, на следващия ден ще се трансформира във възрастен, който те блъска на пешеходната пътека. Звучи пресилено ли? Ни минимум.
Чувството на отговорност и съзнанието за положително и зло се възпитават у детето още когато навърши 3 години. Тогава към този момент е задоволително огромно, с цел да прецените какъв човек ще излезе от него и по-скоро в какъв човек ще го превърнете вие.
Характерът е характерност, само че възпитанието дефинира светогледа, морала и житейските полезности.
Цветелина Велчева
