Не си научихме урока вече 79 години
Утре ще почетем жертвите на комунистическия режим. 1 февруари е Ден на благодарност към тях, разгласен с решение от 19 януари 2011 година Министерският съвет, като тогава ръководещото държавно управление на ГЕРБ утвърждава датата по предложение на българския бежанец, публицист и държавник Дими Паница, импортирано в Министерския съвет от името на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).
Датата не е инцидентно определена. През 1945г., точно на 1 февруари, са изпълнени смъртните присъди от противоконституционно основания „ Народен съд “, като е избита голяма част от политическия, боен, културен, нравствен и теоретичен хайлайф на Царство България, измежду които тримата регенти, назначени след гибелта на цар Борис Трети, както и всички министър-председатели от този интервал -Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници.
Близо 11 000 присъди, от които над 2700 смъртни, 200 убити още преди така наречен правосъдни процеси. Макар и останали на назад във времето, не трябва да забравяме големия брой иззети парцели, в това число и цели предприятия. Не бива да забравяме и хилядите изселени, а още по-малко участта на останките на огромна част от избитите, които са хвърлени в ями, върху които малко по-късно е направено сметище – без гроб, без опция да бъдат почетени от околните си...
Не можем да пропуснем и имената на убитите Иван Вазов (племенник на великия поет), ген. Теодоси Даскалов (внук на Бачо Киро), Димитър Шишманов (син на проф. Иван Шишманов, един от създателите на Софийския университет), световноизвестния хирург проф. Александър Станишев, както и Негово Височество принц Кирил – наследник на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда, престолонаследник на българския престол от 3 октомври 1918 до 16 юни 1937 година и регент на Царство България от 1943 година
Един от наказаните, неоспоримият със заслугите си за спасяването на българските евреи Димитър Пешев, е „ заплатен ” от новата власт с 15 години затвор, а измежду обвиняванията против него попада и това в„ антисемитизъм “. Пешев – антисемит. Можетел и да осмилите чутовната нелепост, криеща се зад тази клюка?
„ На този ден – написа той, залата беше празна от аудитория, имаше единствено полицаи и цивилни агенти… Злокобна тишина и трудно очакване. Бяха минали часове, откак бяхме доведени тук – не мога да кажа какъв брой, само че не бяха малко.Най-после съдиите заеха местата си и след мъртва тишина и напрежение до разкъсване ръководителят почна да чете присъдата издадена, както се сподели, „ в името на народа ”… Ударът беше заплашителен, зашеметяващ… Дългият низ на наказаните на гибел … “
Т. нар. Народен съд е основан в нарушаване на тогавашната Търновска конституция като ексклузивен съд, който не е позволен, проведен е от държавното управление на Отечествения фронт, което следва нарежданията на руския жител и народен представител Георги Димитров. Той дефинира размера и броя на присъдите, а злокобните му изявления „ Никой не би трябвало да бъде оневинен! ” и „ Никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля ”, са по-красноречиви от каквито и да е пояснения и мемоари, доказващи, че тогава брутално, нелегално и в несъгласие с всевъзможни правила и морал, в действителност е избит цветът на нацията ни – без да преувеличаваме.
А през днешния ден, 79 години по-късно, като че ли ненаучили кървавия си урок, парадоксалното и потресаващото е, че измежду почитащите жертвите на така наречен Народен съд, маскирани като демократи, са децата и внуците на убийците от 1945 година, а и по-нататък. Тези, които през днешния ден са окупирали не една и две властови позиции, са наследници на същите, които в тези години бяха окупирали цялата ни страна, изпращайки на гибел освен хиляди почтени, а и обричайки на безвремие България. Безвремие, което продължава и през днешния ден, тъй като ненаучили уроците си, нито извършихме лустрация, по-лошо – издигнахме и продължаваме да издигаме на управителни длъжности отрочетата на хора от репресивния комунистически уред, натрупали милионите си върху труповете на хилядите избити в тези мрачни години.
Не един и двама от днешните депутати са деца и внуци на партийни секретари, не един и двама са наследници на сътрудници от Държавна сигурност. И в случай че няма по какъв начин и да е другояче, би споделил някой, когато Българска социалистическа партия към момента съществува като партия. Но обикновено ли е това да се отнася и така наречен демократи, самообявил исе за антикомунисти, в чиито редици също извират номенклатурни чада?
Имаме си Атанас Атанасов, за който са изнасяни архивни документи, в които се вижда, че е бил прокурор в Разград по време на Възродителния развой. За съпредседателя на „ Зелено придвижване ” и член на председателския съвет на обединяване „ Демократична България ” Владислав Панев се знае, че татко му е бил сътрудник от Държавна сигурност с псевдоним „ Роза ”. Да не забравяме и един от водачите на обединението Христо Иванов, който произлиза от болшевишко коминтерновско семейство, баба му е рускиня, а дядо му Недялко Бойкикев бяга от България в Съветския съюз след атентата в църквата „ Света Неделя “ и става болшевик-коминтерновец, майка му пък е върла комунистка, близка другарка с дъщерята на килъра Вълко Червенков, сестра му е историк в Българска академия на науките, също осветена като конфиденциален помощник на Пето ръководство на Държавна сигурност.
И напълно пресният образец – отпред на София, където се правят част от процесите на противозаконния Народен съд, застана кмет, произхождащ от изявен комунистически жанр. Внук, правнук, племенник и наследник на висши офицери от Държавна сигурност. Фамилията му е взела участие директно в репресивния уред и структурите на страната преди 1989 година
И вместо 10 ноември 1989г. да се трансформира в датата, на която изрично да се отърсим от тоталитарния режим, от всички черни сенки, от кървавото минало, ние взехме решение, че можем да продължим по нов път, повтаряйки старите неточности, избирайки да ни водят пребоядисаните потомци на едновремешните убийци.
Вместо вярата да освети пътя ни, си избрахме децата и внуците, маскирани като демократи, да дефинират посоката и бъдещето ни. А може би, замисляйки се, точно в далечната 1945 беше предопределено бъдещето ни – нямаме политическа класа, тъй като интелигенцията, мозъците, аристокрацията, бяха окончателно пожертвани преди 79 години.
Поклон пред жертвите на комунизма! Няма да забравим! Няма да извиним! – по този начин ще кажем на следващия ден, а в действителност не е правилно. Всичко сме не запомнили, всичко сме дали прошка, урокът си не сме научили.
Виктория Георгиева, коментар за
* * *
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
Датата не е инцидентно определена. През 1945г., точно на 1 февруари, са изпълнени смъртните присъди от противоконституционно основания „ Народен съд “, като е избита голяма част от политическия, боен, културен, нравствен и теоретичен хайлайф на Царство България, измежду които тримата регенти, назначени след гибелта на цар Борис Трети, както и всички министър-председатели от този интервал -Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници.
Близо 11 000 присъди, от които над 2700 смъртни, 200 убити още преди така наречен правосъдни процеси. Макар и останали на назад във времето, не трябва да забравяме големия брой иззети парцели, в това число и цели предприятия. Не бива да забравяме и хилядите изселени, а още по-малко участта на останките на огромна част от избитите, които са хвърлени в ями, върху които малко по-късно е направено сметище – без гроб, без опция да бъдат почетени от околните си...
Не можем да пропуснем и имената на убитите Иван Вазов (племенник на великия поет), ген. Теодоси Даскалов (внук на Бачо Киро), Димитър Шишманов (син на проф. Иван Шишманов, един от създателите на Софийския университет), световноизвестния хирург проф. Александър Станишев, както и Негово Височество принц Кирил – наследник на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда, престолонаследник на българския престол от 3 октомври 1918 до 16 юни 1937 година и регент на Царство България от 1943 година
Един от наказаните, неоспоримият със заслугите си за спасяването на българските евреи Димитър Пешев, е „ заплатен ” от новата власт с 15 години затвор, а измежду обвиняванията против него попада и това в„ антисемитизъм “. Пешев – антисемит. Можетел и да осмилите чутовната нелепост, криеща се зад тази клюка?
„ На този ден – написа той, залата беше празна от аудитория, имаше единствено полицаи и цивилни агенти… Злокобна тишина и трудно очакване. Бяха минали часове, откак бяхме доведени тук – не мога да кажа какъв брой, само че не бяха малко.Най-после съдиите заеха местата си и след мъртва тишина и напрежение до разкъсване ръководителят почна да чете присъдата издадена, както се сподели, „ в името на народа ”… Ударът беше заплашителен, зашеметяващ… Дългият низ на наказаните на гибел … “
Т. нар. Народен съд е основан в нарушаване на тогавашната Търновска конституция като ексклузивен съд, който не е позволен, проведен е от държавното управление на Отечествения фронт, което следва нарежданията на руския жител и народен представител Георги Димитров. Той дефинира размера и броя на присъдите, а злокобните му изявления „ Никой не би трябвало да бъде оневинен! ” и „ Никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля ”, са по-красноречиви от каквито и да е пояснения и мемоари, доказващи, че тогава брутално, нелегално и в несъгласие с всевъзможни правила и морал, в действителност е избит цветът на нацията ни – без да преувеличаваме.
А през днешния ден, 79 години по-късно, като че ли ненаучили кървавия си урок, парадоксалното и потресаващото е, че измежду почитащите жертвите на така наречен Народен съд, маскирани като демократи, са децата и внуците на убийците от 1945 година, а и по-нататък. Тези, които през днешния ден са окупирали не една и две властови позиции, са наследници на същите, които в тези години бяха окупирали цялата ни страна, изпращайки на гибел освен хиляди почтени, а и обричайки на безвремие България. Безвремие, което продължава и през днешния ден, тъй като ненаучили уроците си, нито извършихме лустрация, по-лошо – издигнахме и продължаваме да издигаме на управителни длъжности отрочетата на хора от репресивния комунистически уред, натрупали милионите си върху труповете на хилядите избити в тези мрачни години.
Не един и двама от днешните депутати са деца и внуци на партийни секретари, не един и двама са наследници на сътрудници от Държавна сигурност. И в случай че няма по какъв начин и да е другояче, би споделил някой, когато Българска социалистическа партия към момента съществува като партия. Но обикновено ли е това да се отнася и така наречен демократи, самообявил исе за антикомунисти, в чиито редици също извират номенклатурни чада?
Имаме си Атанас Атанасов, за който са изнасяни архивни документи, в които се вижда, че е бил прокурор в Разград по време на Възродителния развой. За съпредседателя на „ Зелено придвижване ” и член на председателския съвет на обединяване „ Демократична България ” Владислав Панев се знае, че татко му е бил сътрудник от Държавна сигурност с псевдоним „ Роза ”. Да не забравяме и един от водачите на обединението Христо Иванов, който произлиза от болшевишко коминтерновско семейство, баба му е рускиня, а дядо му Недялко Бойкикев бяга от България в Съветския съюз след атентата в църквата „ Света Неделя “ и става болшевик-коминтерновец, майка му пък е върла комунистка, близка другарка с дъщерята на килъра Вълко Червенков, сестра му е историк в Българска академия на науките, също осветена като конфиденциален помощник на Пето ръководство на Държавна сигурност.
И напълно пресният образец – отпред на София, където се правят част от процесите на противозаконния Народен съд, застана кмет, произхождащ от изявен комунистически жанр. Внук, правнук, племенник и наследник на висши офицери от Държавна сигурност. Фамилията му е взела участие директно в репресивния уред и структурите на страната преди 1989 година
И вместо 10 ноември 1989г. да се трансформира в датата, на която изрично да се отърсим от тоталитарния режим, от всички черни сенки, от кървавото минало, ние взехме решение, че можем да продължим по нов път, повтаряйки старите неточности, избирайки да ни водят пребоядисаните потомци на едновремешните убийци.
Вместо вярата да освети пътя ни, си избрахме децата и внуците, маскирани като демократи, да дефинират посоката и бъдещето ни. А може би, замисляйки се, точно в далечната 1945 беше предопределено бъдещето ни – нямаме политическа класа, тъй като интелигенцията, мозъците, аристокрацията, бяха окончателно пожертвани преди 79 години.
Поклон пред жертвите на комунизма! Няма да забравим! Няма да извиним! – по този начин ще кажем на следващия ден, а в действителност не е правилно. Всичко сме не запомнили, всичко сме дали прошка, урокът си не сме научили.
Виктория Георгиева, коментар за
* * *
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ