Надпреварата за Луната продължава, този път между Китай и САЩ
Утре следва старта на задачата „ Артемис 1 “ на НАСА – стратегия, която цели изпращането на човек на спътника ни до 2025 година
Първата задача до естествения спътник на Земята – Луната, трябваше да започва при започване на тази седмица. Заради проблеми с моторите обаче „ Артемис 1 “ бе забавена с 7 дни и се чака следобяд на следващия ден ракетата да бъде изстреляна от Кейп Канаваръл и да полети към Луната, намираща се на над 380 000 километра от нас. Тази задача е първата от съвсем тъкмо 50 години насам, която си е сложила за цел спътника ни, а крайната задача е до 2025 година НАСА и Съединени американски щати още веднъж да пратят човек там.
С това обаче се дава началото на втора конкуренция за Луната – този път не сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, а сред Щатите и Китай. Този път задачата не е просто разходки на астронавти – крайната задача е да се откри непрекъсната база на спътника ни, която да стартира да работи по направление потреблението на скъпите запаси, които Луната предлага. Разликата сред 60-те и 70-те години на предишния век и в този момент е огромна и по друга причина – в надпреварата, с изключение на основните участници Съединени американски щати и Китай, този път ще се включат някои от по-малките играчи като Индия, Европейския съюз и даже Южна Корея. А който пръв реализира задачите си, несъмнено ще завоюва доста.
През 2013 китайската проба „ Чанг И 3 “ сполучливо кацна от „ тъмната “ страна на Луната. Израел имаше два несполучливи опита през 2019 година, а Индия – един през юли същата година. В надпреварата ще се включат освен страни, а и частни компании. Американската Astrobiotic Technology and Intuitive Machines възнамерява да кацне със свои роувъри на лунната повърхнина до края на година или при започване на 2023 година Програмата ѝ е част от концепцията на НАСА за комерсиализиране на полетите до Луната. Японската компания iSpace също счита да кацне там по-късно тази година.
Въпреки войната в Украйна и недоволството на международните водачи към Путин, Русия счита да изпрати първата си задача с хора до естествения ни спътник до 2029. Първата тестова задача ще е след към 2 години. Космическите организации на Япония и Индия също ще кацнат там до 2023 година Турция възнамерява сходна задача през същата година, само че там не се касае за кацане, а по-скоро за удар в повърхността на спътника.
Какво тъкмо провокира ползата на всички тези страни и корпорации към Луната след повече от 50 години безмълвие не е известно. Знае се обаче, че повърхността на спътника ни е богата на Хелий 3 – изотоп на хелия, който има приложения в енергетика. Също по този начин Луната е богата на метали, като алуминий. От друга страна има и юридически проблем, защото все още спътникът на Земята е ничия земя. Първата страна, открила се трайно там, е допустимо да има искания за благосъстоятелност в близкото бъдеще. А в приложенията на това да има база на Луната се включват безспорно и военните цели.
Графика:
Първата задача до естествения спътник на Земята – Луната, трябваше да започва при започване на тази седмица. Заради проблеми с моторите обаче „ Артемис 1 “ бе забавена с 7 дни и се чака следобяд на следващия ден ракетата да бъде изстреляна от Кейп Канаваръл и да полети към Луната, намираща се на над 380 000 километра от нас. Тази задача е първата от съвсем тъкмо 50 години насам, която си е сложила за цел спътника ни, а крайната задача е до 2025 година НАСА и Съединени американски щати още веднъж да пратят човек там.
С това обаче се дава началото на втора конкуренция за Луната – този път не сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, а сред Щатите и Китай. Този път задачата не е просто разходки на астронавти – крайната задача е да се откри непрекъсната база на спътника ни, която да стартира да работи по направление потреблението на скъпите запаси, които Луната предлага. Разликата сред 60-те и 70-те години на предишния век и в този момент е огромна и по друга причина – в надпреварата, с изключение на основните участници Съединени американски щати и Китай, този път ще се включат някои от по-малките играчи като Индия, Европейския съюз и даже Южна Корея. А който пръв реализира задачите си, несъмнено ще завоюва доста.
През 2013 китайската проба „ Чанг И 3 “ сполучливо кацна от „ тъмната “ страна на Луната. Израел имаше два несполучливи опита през 2019 година, а Индия – един през юли същата година. В надпреварата ще се включат освен страни, а и частни компании. Американската Astrobiotic Technology and Intuitive Machines възнамерява да кацне със свои роувъри на лунната повърхнина до края на година или при започване на 2023 година Програмата ѝ е част от концепцията на НАСА за комерсиализиране на полетите до Луната. Японската компания iSpace също счита да кацне там по-късно тази година.
Въпреки войната в Украйна и недоволството на международните водачи към Путин, Русия счита да изпрати първата си задача с хора до естествения ни спътник до 2029. Първата тестова задача ще е след към 2 години. Космическите организации на Япония и Индия също ще кацнат там до 2023 година Турция възнамерява сходна задача през същата година, само че там не се касае за кацане, а по-скоро за удар в повърхността на спътника.
Какво тъкмо провокира ползата на всички тези страни и корпорации към Луната след повече от 50 години безмълвие не е известно. Знае се обаче, че повърхността на спътника ни е богата на Хелий 3 – изотоп на хелия, който има приложения в енергетика. Също по този начин Луната е богата на метали, като алуминий. От друга страна има и юридически проблем, защото все още спътникът на Земята е ничия земя. Първата страна, открила се трайно там, е допустимо да има искания за благосъстоятелност в близкото бъдеще. А в приложенията на това да има база на Луната се включват безспорно и военните цели.
Графика:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ