Голям празник на 18 август: Почитаме велик български светец
Утре, на 18 август църквата отбелязва огромен празник – Успение на Свети Иван Рилски, който е български светец и се смята за настойник на българите и миньорите.
На този ден православната черква уважава паметта на Светите Мъченици Флор и Лавър.
Биографичните сведения за Иван Рилски в житията са доста нищожни. Той се е родил в заможно семейство от село Скрино (за първи път се загатва в документи през 1347 г.) покрай град Средец (дн. София). От детството се отличавал с благочестие и непорочие. Той бил овчар. Отнасял се с почитание и безрезервност към родителите си, след чиято гибел по незнайна причина той почнал да бъде преследван от съселяните си (жителите на Скрино и през днешния ден се назовават в българския фолклор „ свети пратеници ”).
На 25 (или 20) години, откакто решил да стане духовник, Иван Рилски раздал имуществото си на бедните и скрито отишъл в един от околните манастири, където поел отшелнически клетви. Скоро той напуснал манастира и се заселил в барака на висока пустинна планина, където постоянно бил подлаган на демонични изкушения. Поради офанзиви на разбойници, той бил заставен да напусне и по-късно дълго се китал по река Струма.
Заселил се в Рила планина в кухо дърво в местността Голец, а по-късно в пещера на хълма Въртеп. Там го разкрил млад мъж (според Житието на Търновския патриарх Евтимий, племенник на Иван Рилски) Лука, който също желал да стане аскет. Когато младежът бил ухапан от змия, по молитвата на Ивн Рилски тя се трансформирала в камък, който по-късно станал лековит. Според Патриарх Евтимий, след 12 години живот там, Иван Рилски отишъл във вътрешността в планината и живял 7 години и 4 месеца на канара, висока 40 сажена (около 80 м). Към този интервал Георги Скилица почнал да популяризира славата на светеца. Когато овчарите го намерили, той направил няколко изцеления и станал прочут в България.
Житието оповестява, че цар Петър и Иван Рилски са си писали писма, Патриарх Евтимий даже цитира наличието на 2 от тях, само че съществуването на тази преписка е по-скоро агиографска легенда, в сравнение с исторически факт.
Изворите оповестяват различн информация за ролята на Иван Рилски в основаването на Рилския манастир. Според един от източниците Светецът се трудил самичък и се срещал единствено с хора, които го молели за излекуване. Георги Скилица оповестява за почитатели на светеца, които построили към пещерата му килии и манастир, само че последните 12 години от живота си подвижникът прекарал в усамотение.
Достигнал дълбока напреднала възраст и усещайки приближаването на гибелта си, Иван Рилски събрал учениците си, дал им указания, лежащ на земята и умря. Анонимното житие разяснява, че вестта за близката кончина на светеца е обявена от Св. Йоан Кръстител и че Иван Рилски предал духа си на Господа, откакто бяла пчела дохвърчала в устата му. 18 август е денят на гибелта му. Светецът е бил заровен в Рила планина на място, където досега на откриването му от хората, изпратени от цар Петър, са идвали единствено животни. Според Георги Скилица Иван Рилски бил заровен от своите възпитаници след 40 дни, само че през цялото това време тялото му било нетленно, излъчвало благовоние и дарявало излекуване.
