Утре, на 15 август, православната църква отбелязва един от най-светлите

Утре, на 15 август, православната черква отбелязва един от най-светлите и обичани празници – Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или, както е по-популярен,  Голяма Богородица. Денят се празнува еднообразно и от православни, католици и от други християнски деноминации.

Този ден е отдаден на гибелта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Кога се пада и какво се прави на този ден?

Българската православна черква и поместните (автокефалните) църкви, които са приели новия календар, означават празника на 15 август (нов стил), а поместните (автокефалните) църкви, които са запазили Юлианския календар – на 28 август.

Голяма Богородица е един от 12-те най-големи християнски празници. Това е денят, в който се уважава Светата Майка- настойничка на майчинството, дамите и фамилното огнище.

Този ден е отдаден на гибелта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуща земния живот и отива при сина си. Три дни преди гибелта Архангел Гавраил й оповестява, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Последното й предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни по-късно самичък Иисус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ.

Традиции и традиции на Голяма Богородица

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица. На този ден се вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде.

Стари поверия поучават в този ден да се заобикаля пипането на всичко, което е алено, с цел да не стават ялови младите булки. Вярва се, че Богородица оказва помощ на бездетни дами да се снабдят с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят блага – кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги слагат под иконата на светицата.

На този ден не би трябвало да се носят остарели или неуместни обувки. В противоположен случай бъдещият ви живот ще бъде изпълнен с разнообразни компликации и проблеми.

Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.

На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде.

Вярващите подаряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари.

На този ден честват всички, които носят името Мария, Mариaнa, Mариянa, Mариo, Деспинa.