Утре албанският парламент ще гласува Закона за националните си малцинства.

Утре албанският парламент ще гласоподава Закона за националните си малцинства. Дали българската етническа общественост, която е с историческо наличие в страната, ще бъде приета за малцинство по силата на този закон? Въпросът към момента е открит, макар че съгласно последните промени в плана българското малцинство е включено паралелно с останалите 8. Вчера тъкмо тези промени получиха утвърждението и на ръководещите социалисти, и на опозицията в лицето на Демократическата партия в правната комисия на албанския парламент. България застана зад желанието на етническите българи да бъдат приети за малцинство. За настроенията и упованията измежду неправителствени организации у нас и в Албания, които работят по въпроса - в репортажа на Весела Смилец.

Местно население, претърпяло преселения и смесени бракове през няколко епохи. Днес етническите българи в Албания са запазили своята езикова и културна еднаквост, въпреки че са прекомерно разнообразни, съгласно ориста си, обвързвана с 3-те области, които обитават.

В Мала Преспа са християни, в по- високо разположените села в Голо бърдо - доминират мюсюлманите, които както и в Гора практикуват битов ислям. В петицията до албанския парламент на жители, които се дефинират като българи, единствено за седмица се подписват близо 3 хиляди души. Ервис Талюри е един от участниците в подписката.

Ервис Талюри, зам.-председател на Дружеството за българо-албанско другарство: От Връбник съм аз, майка ми е от Връбник, татко ми е от Билища. - Това е край Корча? - Да, на 35 км от Корча. Аз съм приключил Софийската духовна семинария и от там са вкоренени в мене родолюбието и всичките християнски полезности. - Това, че сте през една страна, а не от другата страна на границата играе ли роля за поддържаве на този дух на българското? - Ами щом до момента се е запазило, то ще продължава. Ние сме наследници на българската Екзархия и по този начин, духът продължава.
Само за по-малко от година броят на паралелките с искащи да учат литературен български език в регионите на южноалбанските градове Билища и Корча се е нараснал от две на четири. Според ръководителя на фондация " Българска памет ", зает с процеса, връзките с локалните управляващи са на доста положително равнище. Хората там одобряват модела на евроинтеграцията - когато знаеш произхода си да работиш за стопански мостове за създаване на районни общности.

Д-р Милен Врабевски, ръководител на фондация " Българска памет ": Там има изключителни млади българи, и не толкоз млади, които пазят духа, чувството за популярност и горделивост от произхода и историческото си завещание и това е едно извънредно ревностно бранене, в условия доста сложни от време на време. Макар и нееднократно да съм благодарил на албанските управляващи, че са съхранили въпреки всичко това малцинство. Не им е било елементарно и тях. И те са претърпели не малко като страна с тоталитарен режим.
Доктор Врабевски напомни, че последните договаряния по въпроса за признание на българско малцинство в Албания са от 1934 година, прекратени от държавното управление на Кимон Георгиев. Заради последвалите през 40-те години тоталитарни режими - у нас, в Югофедерацията на Тито и в Албания на Енвер Ходжа десетилетия наред не е направени нито една крачка.

Д-р Милен Врабевски, ръководител на фондация " Българска памет ": Обаче историческите предпоставки, които са разрешили тази лъжа, сега ги няма или най-малкото са минимизирани. Защо аз да дремя през това време и да изпусна и следващия си исторически късмет. Ако беше изпуснато това, нямаше да има Съединение, самостоятелност и така нататък значими мигове в развиването ни.
От трите съществени организации на българите в Албания показаха вяра, че албанският парламент ще зачете правото им на самоопределяне.