Тази нощ е много специална
Утре (6 януари) е един от най-големите български празници, обвързван с доста обреди, традиции, поверия и естествено - именици.
На този ден Йоан Кръстител покръства Исус Христос във водите на река Йордан. Йордановден се счита за финален от интервала на така наречен " мръсни дни “.
Много специфична е и самата нощ преди Йордановден, която се дефинира като една от най-магичните нощи в годината, която извършва стремежи. Смята се, че нощта против Водици или Водокръши (Богоявление, Йордановден), носи мощен магически заряд.
Магичността на тази нощ е обвързвана с вярата в очистителната, целебна и магическа мощ на водата, нейната дарба да " помни " и поклонението на хората пред животворящата й същина.
Паметта на водата е доста остаряло българско познание и във всяко наричане предците ни са се осланяли на нея – жива, мълчана, обична, мъчна, пъстра, здрава, вречена, пробудена вода... А старите българи са вярвали, че в среднощ водата стартира да " чува " и да сбъдва!
Казват, че тази нощ би трябвало да се приказва на водата, да кажем от какво имаме нужда, какво искаме да знаем.
Тази вечер, в нощта преди Водици ( Богоявление), сложете каничка вода на открито, под звездите и помълчете. В среднощ вземете водата и излезте под небето и ѝ поговорете. Поговорете ѝ за вас, за желанията ви, за това, което усещате. Тогава небето се отваря и чува нашите най-съкровени думи и стремежи.
Водата би трябвало да престои по този начин цяла нощ, покрита с бяла забрадка, а на сутринта да измиете очите си с нея.
На този ден Йоан Кръстител покръства Исус Христос във водите на река Йордан. Йордановден се счита за финален от интервала на така наречен " мръсни дни “.
Много специфична е и самата нощ преди Йордановден, която се дефинира като една от най-магичните нощи в годината, която извършва стремежи. Смята се, че нощта против Водици или Водокръши (Богоявление, Йордановден), носи мощен магически заряд.
Магичността на тази нощ е обвързвана с вярата в очистителната, целебна и магическа мощ на водата, нейната дарба да " помни " и поклонението на хората пред животворящата й същина.
Паметта на водата е доста остаряло българско познание и във всяко наричане предците ни са се осланяли на нея – жива, мълчана, обична, мъчна, пъстра, здрава, вречена, пробудена вода... А старите българи са вярвали, че в среднощ водата стартира да " чува " и да сбъдва!
Казват, че тази нощ би трябвало да се приказва на водата, да кажем от какво имаме нужда, какво искаме да знаем.
Тази вечер, в нощта преди Водици ( Богоявление), сложете каничка вода на открито, под звездите и помълчете. В среднощ вземете водата и излезте под небето и ѝ поговорете. Поговорете ѝ за вас, за желанията ви, за това, което усещате. Тогава небето се отваря и чува нашите най-съкровени думи и стремежи.
Водата би трябвало да престои по този начин цяла нощ, покрита с бяла забрадка, а на сутринта да измиете очите си с нея.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ




