Миграцията в отделните области на страната ще бъде акцент на дискусия в Областната администрация в Русе
Утре, 19 ноември, от 10.00 часа в Зала 1 на Областната администрация в Русе ще се организира районна обучителна полемика по отношение на публичните настройки към миграцията в обособените области на страната.
Инициативата ще бъде открита от регионалния шеф Драгомир Драганов, шефа на Европейския институт Любов Панайотова и ръководителя на Управителния съвет на Асоциацията на българските градове и райони Ергин Емин. Сред главните тематики на полемиката ще бъдат ролята на локалната власт и просветителните институции в процеса на интеграция, междукултурното съгласие, а също и интеграцията на малолетни и малолетни мигранти в българската просветителна система и опциите и провокациите пред миграционната политика в страната ни. В срещата се чака да се включат представители на общинските администрации от района, просветителни институции и неправителствения бранш.
По време на събитието ще бъде показан и обстоен отчет по тематиката, заяви регионалната администрация. Данните от проучването сочат, че отношението към бежанците се трансформира в позитивна посока. През 2017 година позитивно настроените са били 16%, а през 2024 година – 26%. Спадът в каузи на хората с негативно отношение обаче не е симетричен – от 31% през 2017 година до 28% през 2024 година Отношението към имигрантите е сходно. По-голям дял хора с позитивно отношение има в групата до 49-годишна възраст, измежду живеещите в градовете отвън столицата, висшистите, хората с приходи над междинните, виждащите имиграцията като опция и оказалите някаква форма на поддръжка. По-голям дял хора с негативно отношение има в групата над 60 години, измежду живеещите в селата, хората с ниски приходи и виждащите имиграцията като проблем.
Отношението към бежанците е доминирано от състрадание и угриженост, преплетени с съмнение и боязън, а към имигрантите – от съмнение (но в по-малка степен), почитание, състрадание и в това време – равнодушие. Най-големите разлики сред световните данни и тези за България са във връзка с изказванията " Повечето бежанци, които идват в моята страна, сполучливо ще се интегрират в новото си общество “ (дял съгласни: свят – 53%, БГ – 23%) и " Бежанците имат позитивен принос за моята страна “ (дял съгласни: свят 44%, БГ – 15%). Тези данни демонстрират, от една страна, съмнения в потенциала на българската страна да подкрепи хората, нуждаещи се от протекция, а от друга подозрение във опциите на бежанците да се включат съответно в обществения и икономическия живот на страната. Пълнолетните жители на света и в България са на мнение, че хората въпреки всичко би трябвало да могат да намерят леговище в други страни, включително в техните, с цел да избягат от война или гонене (дял съгласни: свят – 73%, БГ – 68%). Това демонстрира схващане на потребността от протекция, само че не значи, че общностите биха приели изключително задушевно нуждаещите се. Второто, делът на съгласните с изказванието " Трябва да затворим изцяло границите си за бежанци – не можем да приемем такива в този миг “ – на световно равнище е 44%, а в България –56% по данни на Ipsosи 48% –в настоящото изследване. На такова мнение са главно хора, които изпитват ненавист, боязън или съмнение към бежанците. В тази група делът на съгласните надвишава 60%, а измежду изпитващите ненавист е над 70%. Българите считат, че бежанците в България имат негативно влияние върху всички сфери на публичния и икономическия живот на страната, само че най-много върху системата за обществено подкрепяне. Те въздействат отрицателно на националната сигурност и престъпността в обитаемоте места. 48% считат, че стопанската система също търпи негативни въздействия, 46% - че бежанците вредят на културата и метода на живот в България, а 37% - на пазара на труда. Според 54% от популацията миграционната политика на България е прекомерно снизходителна. През 2024 година хората в България (57%), само че и по света (49%) считат, че страните им са приели повече бежанци, в сравнение с би трябвало. Населението на България продължава да счита, и даже тази наклонност се ускорява, че множеството имигранти обитават нелегално в страната. През 2021 година на това мнение са 36%, а през 2024 година този дял нараства до 48%. Преобладават хората съгласно, които нелегално пребиваващите би трябвало да бъдат настанявани в приемни центрове (51%) или задържани (21%). Само 17% одобряват на имигрантите да бъде дадена опция да аплайват за протекция.
Утрешната самодейност се провежда от фондация " Европейски институт “, като част от плана " Толерантни заЕдно: осведомено общество за законната миграция “, финансиран от фонд " Убежище, миграция и интеграция “ 2021–2027. Дискусията ще бъде водена от Надя Димитрова от Международния център за развиване на миграционната политика в Австрия и Иван Шаренков, който е юридически съветник по миграционните въпроси.
Инициативата ще бъде открита от регионалния шеф Драгомир Драганов, шефа на Европейския институт Любов Панайотова и ръководителя на Управителния съвет на Асоциацията на българските градове и райони Ергин Емин. Сред главните тематики на полемиката ще бъдат ролята на локалната власт и просветителните институции в процеса на интеграция, междукултурното съгласие, а също и интеграцията на малолетни и малолетни мигранти в българската просветителна система и опциите и провокациите пред миграционната политика в страната ни. В срещата се чака да се включат представители на общинските администрации от района, просветителни институции и неправителствения бранш.
По време на събитието ще бъде показан и обстоен отчет по тематиката, заяви регионалната администрация. Данните от проучването сочат, че отношението към бежанците се трансформира в позитивна посока. През 2017 година позитивно настроените са били 16%, а през 2024 година – 26%. Спадът в каузи на хората с негативно отношение обаче не е симетричен – от 31% през 2017 година до 28% през 2024 година Отношението към имигрантите е сходно. По-голям дял хора с позитивно отношение има в групата до 49-годишна възраст, измежду живеещите в градовете отвън столицата, висшистите, хората с приходи над междинните, виждащите имиграцията като опция и оказалите някаква форма на поддръжка. По-голям дял хора с негативно отношение има в групата над 60 години, измежду живеещите в селата, хората с ниски приходи и виждащите имиграцията като проблем.
Отношението към бежанците е доминирано от състрадание и угриженост, преплетени с съмнение и боязън, а към имигрантите – от съмнение (но в по-малка степен), почитание, състрадание и в това време – равнодушие. Най-големите разлики сред световните данни и тези за България са във връзка с изказванията " Повечето бежанци, които идват в моята страна, сполучливо ще се интегрират в новото си общество “ (дял съгласни: свят – 53%, БГ – 23%) и " Бежанците имат позитивен принос за моята страна “ (дял съгласни: свят 44%, БГ – 15%). Тези данни демонстрират, от една страна, съмнения в потенциала на българската страна да подкрепи хората, нуждаещи се от протекция, а от друга подозрение във опциите на бежанците да се включат съответно в обществения и икономическия живот на страната. Пълнолетните жители на света и в България са на мнение, че хората въпреки всичко би трябвало да могат да намерят леговище в други страни, включително в техните, с цел да избягат от война или гонене (дял съгласни: свят – 73%, БГ – 68%). Това демонстрира схващане на потребността от протекция, само че не значи, че общностите биха приели изключително задушевно нуждаещите се. Второто, делът на съгласните с изказванието " Трябва да затворим изцяло границите си за бежанци – не можем да приемем такива в този миг “ – на световно равнище е 44%, а в България –56% по данни на Ipsosи 48% –в настоящото изследване. На такова мнение са главно хора, които изпитват ненавист, боязън или съмнение към бежанците. В тази група делът на съгласните надвишава 60%, а измежду изпитващите ненавист е над 70%. Българите считат, че бежанците в България имат негативно влияние върху всички сфери на публичния и икономическия живот на страната, само че най-много върху системата за обществено подкрепяне. Те въздействат отрицателно на националната сигурност и престъпността в обитаемоте места. 48% считат, че стопанската система също търпи негативни въздействия, 46% - че бежанците вредят на културата и метода на живот в България, а 37% - на пазара на труда. Според 54% от популацията миграционната политика на България е прекомерно снизходителна. През 2024 година хората в България (57%), само че и по света (49%) считат, че страните им са приели повече бежанци, в сравнение с би трябвало. Населението на България продължава да счита, и даже тази наклонност се ускорява, че множеството имигранти обитават нелегално в страната. През 2021 година на това мнение са 36%, а през 2024 година този дял нараства до 48%. Преобладават хората съгласно, които нелегално пребиваващите би трябвало да бъдат настанявани в приемни центрове (51%) или задържани (21%). Само 17% одобряват на имигрантите да бъде дадена опция да аплайват за протекция.
Утрешната самодейност се провежда от фондация " Европейски институт “, като част от плана " Толерантни заЕдно: осведомено общество за законната миграция “, финансиран от фонд " Убежище, миграция и интеграция “ 2021–2027. Дискусията ще бъде водена от Надя Димитрова от Международния център за развиване на миграционната политика в Австрия и Иван Шаренков, който е юридически съветник по миграционните въпроси.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ