Фактите за Европейския зелен пакт |
Утопия, тоталитаризъм или нужда е “позеленяването ” на стопанската система?
Налага ли ни “Брюксел ” високи екологиични цели, които не са в полза на българските жители?
Задава ли се ново разделяне в Европейски Съюз – на “богатите ”, които могат да си разрешат лукса да живеят чисто и на “бедните ”, които не могат или не желаят?
По тематиката за Зеления пакт на Европейски Съюз за необятната аудитория към момента има повече въпроси, в сравнение с ясни отговори. Темата е обраснала с митология даже още преди да са ясни всички съответни параметри и преди да има съответни проекти на страните членки за осъществяването им. В общественото пространство има повече отзиви, в сравнение с обстоятелства.
Затова, ето обстоятелствата:
Сделка или пакт?
Европейският зелен пакт е прочут в българското общественото пространство като „ Зелена договорка “, евентуално поради наименованието си на британски – European Green Deal. Всъщност, наименованието е отпратка към така наречен New Deal – реформаторската политика на американския президент Франклин Делано Рузвелт през 30-те години на предишния век, известна на български като “Нов курс ”. През първото десетилетие на 21 в. фразата New Green Deal става известна измежду екологичните придвижвания като знак на нуждата от икономическа промяна за справяне с климатичните промени, сравнима като мащаб и значимост с извършената от Рузвелт. По прилика – Нов зелен курс. През 2009 година Програмата на Организация на обединените нации за околната среда предложи поемането на, в отговор на което Европейски Съюз инициира своя “Европейски зелен курс ” през 2019 година Така че, не става дума просто за “сделка ”, а става дума за дълготрайна и всеобхватна визия за дълбока смяна. Този смисъл би трябвало да влагаме в наименованито Европейски зелен пакт.
Източник: EC Media Centre
Европейският зелен пакт е документ, дълъг едвам 24 страници, които обаче съдържат един от най-амбициозните планове в историята на Съюза. Пактът е с ограничения в разнообразни области за превръщането на Европа в първия континент с нулеви чисти излъчвания до 2050 година Крайната цел на тази амбициозна визия е да се насърчи икономическото развиване на Европейски Съюз, без то да вреди на околната среда и на човешкото здраве. Това изисква фундаментална промяна на стопанската система, сравнима с тази по време на индустриалната гражданска война, само че с противоположен знак – не за сметка на околната среда, а в името на опазването ѝ.
Защо би трябвало да се работи и за какво тъкмо в този момент?
През 2019-а научният консенсус за съществуването на климатични промени, породени от индивида,. Това значи, че всички, работещи в тази сфера и разгласили в реномирани научни издания считат, че неподходящите промени в климата са факт и че повода за тях е точно човешката активност, а не някакъв ‘естествен естествен цикъл’.
Ако не се подхващат ограничения за възстановяване на сегашната обстановка, близо 400 хиляди преждевременни смъртни случая годишно ще се на аргументи, свързани със замърсяването на въздуха. 660 хиляди спомагателни молби за леговище годишно ще се към Европейски Съюз, които ще са обвързани с повишението на температурите с 5 градуса. 16% от типовете могат да бъдат от изгубване още веднъж поради покачването на междинната температура. Измененията в климата могат да доведат до нарастване на цените на храните, а при нарастването на междинната световна температура с 3 градуса са към 190 милиарда евро годишно. Данните демонстрират, че в някои области Европейски Съюз към този момент върви в вярната посока – за първи път силата от ВЕИ тази от изкопаеми горива.
Източник: EC Media Centre
Кой поддържа и кой не поддържа Зеления пакт?
На доктрина всички държави-членки на Европейски Съюз поддържат Зеления пакт. На процедура обаче настроенията в другите страни са. Най-малко осем страни, измежду които Испания, Швеция и Латвия желаят Европейски Съюз да си сложи даже още по-амбициозни цели до 2030-та година. Други като Полша, Унгария, а и България пък мислят, че даже сегашните са прекомерно високи. По-бедните страни в Централна и Източна Европа се притесняват, че зеленият преход на техните ресурсоемки и енергоемки стопански системи ще бъде прекомерно безценен, по тази причина упорстват да получат повече средства, спрямо по-богатите страни с нисковъглеродни стопански системи.
Защо Зеленият пакт е значим за България?
е една от страните в Европейския съюз с най-вече смъртни случаи, свързани със замърсяването на въздуха. Основен източник на замърсяване е битовото отопление, което в огромната си част употребява твърди горива. Освен това превозът в страната и електроцентралите, употребяващи лигнитни въглища също са измежду най-сериозните замърсители у нас. Българската стопанска система е и с най-големи излъчвания на парникови газове в Европейски Съюз. Въпреки тези обстоятелства, България, която се въздържа да поддържа европейския Закон за климата. В рамките на гласуването в Съвета на министрите на земеделието на 28 юни – служебният аграрни министър Христо Бозуков – е дал своя вот въздържал се.
“Новина ” ли е Зеленият пакт?
Не, той е кулминационната точка на европейските и световните политики във връзка с климата в последните няколко десетилетия. Още през 1997 година е подписан от Киото – интернационално съглашение за надзор над промените в климата, наследено от от 2015 година Европейски Съюз и неговите страни членки са обвързани с световните климатични политики и по линия на (предшествани от със период до 2015 г.).
Източник: PixaBay
В качеството си на член на Организация на обединените нации и Европейски Съюз България също е ангажирана с задачите на световните и европейските климатични политики. Въпреки това, забавянето по използването им у нас е налице – доказателство за това е, заведени от Европейска комисия против България в региона на екологията – 102 от влизането ни в Европейски Съюз насам, по на някогашния министър на околната среда и водите Емил Димитров. Към януари 2021 година страната ни към момента е обект на 19 процедури за нарушаване, а по два от случаите – за мръсния въздух и за морската среда – Европейска комисия е завела дело против България в съда на Европейски Съюз.
Какво планува Зеленият пакт?
Трите огромни цели са към 2050 година да няма чисти излъчвания на парникови газове, икономическият напредък да бъде обособен от потреблението на запаси и в това време да няма хора и райони, ощетени от зеления преход. Няма бранш на стопанската система и област от живота ни, които да не са наранени от тази дълбока смяна. Сред, заложени от Европейската комисия са:
Инвестиции в екосъобразни технологии Иновации в индустрията Декарбонизация на енергийния бранш Подобряване на енергийната успеваемост на постройките (това включва инвестиция в саниране на жилищни здания, което да помогне на хората да понижат потреблението си на сила на битово ниво) Въвеждане на по-чисти и здравословни форми на публичен превоз (25% от излъчванията идват от транспорта)
Източник: EC Media Centre
Закон ли е Зеленият пакт?
Зеленият пакт не е закон, а проект за деяние. За да се осъществя обаче, неговите цели и планувани дейности би трябвало да бъдат въведени в европейското законодателство. Приемането на обособени законодателни актове в другите области е нескончаем развой, който стартира през 2019 година и продължава. Целта за постигането на нулеви въглеродни излъчвания до 2050 година е заложена в така наречен, който беше от Съвета на Европейски Съюз на 28 юни тази година. Като междинна цел до 2030 година Европейски Съюз ще се към намаляването на нездравословните излъчвания с 55% по отношение на 1990 г.
Източник: PixaBay
Какви са останалите стъпки?
Втората значима стъпка е заложените в Зеления пакт цели да се обвържат с в стопанската система. “Планът за вложения за устойчива Европа ” планува да бъдат мобилизирани минимум 1 трилион евро за устойчиви вложения през идващото десетилетие посредством бюджета на Европейски Съюз. Една трета от вложенията в размер на 1,8 трилиона евро по Плана за възобновяване NextGenerationEU и седемгодишният бюджет на Европейски Съюз ще се употребяват за финансиране на Европейския зелен пакт.
В рамките на проекта за вложения са планувани средства, които да подсигуряват, че цената на “зеления преход ” в стопанската система да не бъде платена от най-засегнатите райони и жители.
Механизъм за обективен преход
В рамките на Европейският съюз ще даде финансова поддръжка и техническа помощ за най-засегнатите от прехода към екосъобразна стопанска система. Чрез него ще бъдат разпределени минимум 100 милиарда евро в идващите 7 години за районите, които се оправят най-трудно с измененията, които изисква Зеления пакт. Ще се предлага подпомагане на всички държави-членки, само че изключително внимание ще се обръща на страните с стопански системи, които най-вече разчитат на изкопаеми горива и където тази промишленост предлага най-вече работни места. Механизмът ще предложи способи за обществена и икономическа поддръжка в тези общности.
Въпреки това, има страни, които са сериозно настроени към предлаганите цели, периоди и ограничения. Позицията на България, декларирана предходната есен от предходното държавно управление, гласи, че страната би се заела с задачите за понижаване на нездравословните излъчвания до 2030 година, в случай че се предложи съответна финансова поддръжка за най-засегнатите райони. България ще 2.7 милиарда евро от Фонда за обективен преход. Позицията на досегашното държавно управление е, че тази сума няма да бъде задоволителна, с цел да може България да успее да премине към зелена стопанска система.
Източник: EP Media Centre
Какво следва?
На 14 юли тази година Европейската комисия ще показа нов законодателен, който да направи задачата до края на 2030 година понижаване на излъчванията с 55% по отношение на 1990 година Очаква се фокусът да бъде преди всичко върху реновирането на допустимо най-вече здания в Европа, с цел да станат по-енергоефективни. Това ще усъвършенства изискванията на живот на доста жители, а и ще отвори работни места в държавите-членки.
Публикацията е основана с поддръжката на Европейския съюз. Отговорността за наличието е напълно на Factcheck.bg, план на Асоциацията на европейските публицисти – България против дезинформацията.
Мина Киркова - Factcheck.bg
Мина Киркова е приключила Класическата гимназия в София и Глазгоуския университет във Англия със компетентност „ Кино и телевизия “. Професионалният ѝ път стартира от телевизия BiTelevision, където работи като интернационален редактор. С публицистика продължава да се занимава на свободна процедура, като битката с подправените вести е една от тематиките, които я вълнува най-вече. През декември 2020 година, в екип с Георги Марчев и Симона Костадинова, работи по следствие за подправените вести за PCR тестванията за определяне на ковид. Разследването печели премия от Хакатон, проведен от АЕЖ – България, на тематика „ Здраве на прицел “.
Налага ли ни “Брюксел ” високи екологиични цели, които не са в полза на българските жители?
Задава ли се ново разделяне в Европейски Съюз – на “богатите ”, които могат да си разрешат лукса да живеят чисто и на “бедните ”, които не могат или не желаят?
По тематиката за Зеления пакт на Европейски Съюз за необятната аудитория към момента има повече въпроси, в сравнение с ясни отговори. Темата е обраснала с митология даже още преди да са ясни всички съответни параметри и преди да има съответни проекти на страните членки за осъществяването им. В общественото пространство има повече отзиви, в сравнение с обстоятелства.
Затова, ето обстоятелствата:
Сделка или пакт?
Европейският зелен пакт е прочут в българското общественото пространство като „ Зелена договорка “, евентуално поради наименованието си на британски – European Green Deal. Всъщност, наименованието е отпратка към така наречен New Deal – реформаторската политика на американския президент Франклин Делано Рузвелт през 30-те години на предишния век, известна на български като “Нов курс ”. През първото десетилетие на 21 в. фразата New Green Deal става известна измежду екологичните придвижвания като знак на нуждата от икономическа промяна за справяне с климатичните промени, сравнима като мащаб и значимост с извършената от Рузвелт. По прилика – Нов зелен курс. През 2009 година Програмата на Организация на обединените нации за околната среда предложи поемането на, в отговор на което Европейски Съюз инициира своя “Европейски зелен курс ” през 2019 година Така че, не става дума просто за “сделка ”, а става дума за дълготрайна и всеобхватна визия за дълбока смяна. Този смисъл би трябвало да влагаме в наименованито Европейски зелен пакт.
Източник: EC Media Centre
Европейският зелен пакт е документ, дълъг едвам 24 страници, които обаче съдържат един от най-амбициозните планове в историята на Съюза. Пактът е с ограничения в разнообразни области за превръщането на Европа в първия континент с нулеви чисти излъчвания до 2050 година Крайната цел на тази амбициозна визия е да се насърчи икономическото развиване на Европейски Съюз, без то да вреди на околната среда и на човешкото здраве. Това изисква фундаментална промяна на стопанската система, сравнима с тази по време на индустриалната гражданска война, само че с противоположен знак – не за сметка на околната среда, а в името на опазването ѝ.
Защо би трябвало да се работи и за какво тъкмо в този момент?
През 2019-а научният консенсус за съществуването на климатични промени, породени от индивида,. Това значи, че всички, работещи в тази сфера и разгласили в реномирани научни издания считат, че неподходящите промени в климата са факт и че повода за тях е точно човешката активност, а не някакъв ‘естествен естествен цикъл’.
Ако не се подхващат ограничения за възстановяване на сегашната обстановка, близо 400 хиляди преждевременни смъртни случая годишно ще се на аргументи, свързани със замърсяването на въздуха. 660 хиляди спомагателни молби за леговище годишно ще се към Европейски Съюз, които ще са обвързани с повишението на температурите с 5 градуса. 16% от типовете могат да бъдат от изгубване още веднъж поради покачването на междинната температура. Измененията в климата могат да доведат до нарастване на цените на храните, а при нарастването на междинната световна температура с 3 градуса са към 190 милиарда евро годишно. Данните демонстрират, че в някои области Европейски Съюз към този момент върви в вярната посока – за първи път силата от ВЕИ тази от изкопаеми горива.
Източник: EC Media Centre
Кой поддържа и кой не поддържа Зеления пакт?
На доктрина всички държави-членки на Европейски Съюз поддържат Зеления пакт. На процедура обаче настроенията в другите страни са. Най-малко осем страни, измежду които Испания, Швеция и Латвия желаят Европейски Съюз да си сложи даже още по-амбициозни цели до 2030-та година. Други като Полша, Унгария, а и България пък мислят, че даже сегашните са прекомерно високи. По-бедните страни в Централна и Източна Европа се притесняват, че зеленият преход на техните ресурсоемки и енергоемки стопански системи ще бъде прекомерно безценен, по тази причина упорстват да получат повече средства, спрямо по-богатите страни с нисковъглеродни стопански системи.
Защо Зеленият пакт е значим за България?
е една от страните в Европейския съюз с най-вече смъртни случаи, свързани със замърсяването на въздуха. Основен източник на замърсяване е битовото отопление, което в огромната си част употребява твърди горива. Освен това превозът в страната и електроцентралите, употребяващи лигнитни въглища също са измежду най-сериозните замърсители у нас. Българската стопанска система е и с най-големи излъчвания на парникови газове в Европейски Съюз. Въпреки тези обстоятелства, България, която се въздържа да поддържа европейския Закон за климата. В рамките на гласуването в Съвета на министрите на земеделието на 28 юни – служебният аграрни министър Христо Бозуков – е дал своя вот въздържал се.
“Новина ” ли е Зеленият пакт?
Не, той е кулминационната точка на европейските и световните политики във връзка с климата в последните няколко десетилетия. Още през 1997 година е подписан от Киото – интернационално съглашение за надзор над промените в климата, наследено от от 2015 година Европейски Съюз и неговите страни членки са обвързани с световните климатични политики и по линия на (предшествани от със период до 2015 г.).
Източник: PixaBay
В качеството си на член на Организация на обединените нации и Европейски Съюз България също е ангажирана с задачите на световните и европейските климатични политики. Въпреки това, забавянето по използването им у нас е налице – доказателство за това е, заведени от Европейска комисия против България в региона на екологията – 102 от влизането ни в Европейски Съюз насам, по на някогашния министър на околната среда и водите Емил Димитров. Към януари 2021 година страната ни към момента е обект на 19 процедури за нарушаване, а по два от случаите – за мръсния въздух и за морската среда – Европейска комисия е завела дело против България в съда на Европейски Съюз.
Какво планува Зеленият пакт?
Трите огромни цели са към 2050 година да няма чисти излъчвания на парникови газове, икономическият напредък да бъде обособен от потреблението на запаси и в това време да няма хора и райони, ощетени от зеления преход. Няма бранш на стопанската система и област от живота ни, които да не са наранени от тази дълбока смяна. Сред, заложени от Европейската комисия са:
Инвестиции в екосъобразни технологии Иновации в индустрията Декарбонизация на енергийния бранш Подобряване на енергийната успеваемост на постройките (това включва инвестиция в саниране на жилищни здания, което да помогне на хората да понижат потреблението си на сила на битово ниво) Въвеждане на по-чисти и здравословни форми на публичен превоз (25% от излъчванията идват от транспорта)
Източник: EC Media Centre
Закон ли е Зеленият пакт?
Зеленият пакт не е закон, а проект за деяние. За да се осъществя обаче, неговите цели и планувани дейности би трябвало да бъдат въведени в европейското законодателство. Приемането на обособени законодателни актове в другите области е нескончаем развой, който стартира през 2019 година и продължава. Целта за постигането на нулеви въглеродни излъчвания до 2050 година е заложена в така наречен, който беше от Съвета на Европейски Съюз на 28 юни тази година. Като междинна цел до 2030 година Европейски Съюз ще се към намаляването на нездравословните излъчвания с 55% по отношение на 1990 г.
Източник: PixaBay
Какви са останалите стъпки?
Втората значима стъпка е заложените в Зеления пакт цели да се обвържат с в стопанската система. “Планът за вложения за устойчива Европа ” планува да бъдат мобилизирани минимум 1 трилион евро за устойчиви вложения през идващото десетилетие посредством бюджета на Европейски Съюз. Една трета от вложенията в размер на 1,8 трилиона евро по Плана за възобновяване NextGenerationEU и седемгодишният бюджет на Европейски Съюз ще се употребяват за финансиране на Европейския зелен пакт.
В рамките на проекта за вложения са планувани средства, които да подсигуряват, че цената на “зеления преход ” в стопанската система да не бъде платена от най-засегнатите райони и жители.
Механизъм за обективен преход
В рамките на Европейският съюз ще даде финансова поддръжка и техническа помощ за най-засегнатите от прехода към екосъобразна стопанска система. Чрез него ще бъдат разпределени минимум 100 милиарда евро в идващите 7 години за районите, които се оправят най-трудно с измененията, които изисква Зеления пакт. Ще се предлага подпомагане на всички държави-членки, само че изключително внимание ще се обръща на страните с стопански системи, които най-вече разчитат на изкопаеми горива и където тази промишленост предлага най-вече работни места. Механизмът ще предложи способи за обществена и икономическа поддръжка в тези общности.
Въпреки това, има страни, които са сериозно настроени към предлаганите цели, периоди и ограничения. Позицията на България, декларирана предходната есен от предходното държавно управление, гласи, че страната би се заела с задачите за понижаване на нездравословните излъчвания до 2030 година, в случай че се предложи съответна финансова поддръжка за най-засегнатите райони. България ще 2.7 милиарда евро от Фонда за обективен преход. Позицията на досегашното държавно управление е, че тази сума няма да бъде задоволителна, с цел да може България да успее да премине към зелена стопанска система.
Източник: EP Media Centre
Какво следва?
На 14 юли тази година Европейската комисия ще показа нов законодателен, който да направи задачата до края на 2030 година понижаване на излъчванията с 55% по отношение на 1990 година Очаква се фокусът да бъде преди всичко върху реновирането на допустимо най-вече здания в Европа, с цел да станат по-енергоефективни. Това ще усъвършенства изискванията на живот на доста жители, а и ще отвори работни места в държавите-членки.
Публикацията е основана с поддръжката на Европейския съюз. Отговорността за наличието е напълно на Factcheck.bg, план на Асоциацията на европейските публицисти – България против дезинформацията.
Мина Киркова - Factcheck.bg
Мина Киркова е приключила Класическата гимназия в София и Глазгоуския университет във Англия със компетентност „ Кино и телевизия “. Професионалният ѝ път стартира от телевизия BiTelevision, където работи като интернационален редактор. С публицистика продължава да се занимава на свободна процедура, като битката с подправените вести е една от тематиките, които я вълнува най-вече. През декември 2020 година, в екип с Георги Марчев и Симона Костадинова, работи по следствие за подправените вести за PCR тестванията за определяне на ковид. Разследването печели премия от Хакатон, проведен от АЕЖ – България, на тематика „ Здраве на прицел “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ