Толкова печално предизвестено в нашата медийна среда е събитие като

Толкова печално предизвестено в нашата медийна среда е събитие като уволнението на Мария Цънцарова, че преди да се случи казахме всичко допустимо, с цел да не се случи. Така стартира коментара си във връзка отстраняването на журналистката медийният специалист Георги Лозанов. А по-късно изясни по какъв начин е планувал такова развиване още преди няколко месеца.

Ето какво написа Лозанов:

Ето няколко фрази от 14 октомври в " Дойче веле ", които приключват със съвет:
Няма добра власт сама по себе си, споделя Чомски, и с цел да не загуби либерален образ, би трябвало да е под непрекъснат медиен надзор. Затова решаваща политическа борба при демокрациите е властта да е под контрола на медиите, вместо противоположното, както е при диктатурите. Какъв е краткотрайният резултат в борбата се мери с годишните ранглисти за независимост на словото. Слизането в тях демонстрира, че властта (законодателна, изпълнителна, правосъдна, президентска, икономическа, задкулисна) съумява да попречва сериозната функционалност на публицистиката.

Има разнообразни форми, с които го прави, като най-директната е натискът (с уволнения, закани, дела-шамари и пр.) над публицисти, подготвени да проверяват властимащите и да им задават неуместни въпроси. Но провалите от натиска не са единствено върху тези, над които е извършен, а – дори повече – върху останалите, в които задейства инстинкт за самозапазване, който ги води към медиен конформизъм. Мненията им, минали през филтъра на „ боязън от възмездие “, основават подправени показа на аудиторията, заблуждават я, тъй че провалите в последна сметка са върху всички вас.

За да се предпазите, когато установите, че интервюиращият премълчава неуместните въпроси (удобните не са публицистика, а политически пиар), просто сменете канала/вестника/сайта.