Във всеки срещнат се отразяваме ние самите
Устроени сме по този начин, че търсим хора, с които да се разбираме. Подсъзнателно се стремим към такива, които наподобяват на нас. Искаме да получим утвърждение, да бъдем похвалени, да бъдем поощрени. Привързваме се към тези, които са като нас. Харесваме ги и ги обикваме. Отблъскваме от себе си тези, които не са като нас. Избягваме хората, които изваждат на показ минусите ни.
Другите са единствено огледала, които ни отразяват.
Въпросът е какво избираме да забележим в тях.
Ако в действителност ги възприемаме като огледала на себе си, бихме могли да извлечем доста потребна информация, да разберем за себе си неподозирани истини, да се опитаме да се самоусъвършенстваме, да изгладим минусите си, да станем по-добри и по-търпеливи. И най-важното: ще ни помогне да опознаем себе си.
Това биха могли да бъдат едни скъпи житейски уроци. А с тях идват и увереността, и спокойствието, и самопознанието, което е наложително изискване за вътрешна естетика и благополучие. Най-богатият е този, който е благополучен от това, което има сега. Без мисъл за другите, без мисъл за предишното или за бъдещето, а единствено с чистото задоволство от това, което животът му е дарил в този момент в сегашното.
Някои имат вяра, че всеки човек има своето предопределение на земята. И това евентуално е по този начин, другояче би било лишено от смисъл съществуването ни. Всеки си има своето място и своя смисъл, до който би трябвало да доближи. За да откри себе си, човек би трябвало да усвои житейските уроци, които са му писани. Докато не се усвои, урокът ще се повтаря. Затова би трябвало да загърбим егото си и да вземем най-хубавото от това, което светът ни предлага, тъй като това е част от персоналната ни орис и пътя, който би трябвало да извървим.
