Уставът ни и конгресът не позволяват правителство с партията на

Уставът ни и конгресът не разрешават държавно управление с партията на Бойко Борисов, посочи икономистът

Не може да преговаряме за корупцията с ГЕРБ. Това е извънредно неприятно възприятие за комизъм. Какво ще вършим, като сме пети след изборите – да върнем на бял кон корупционерите? Категорично не! Това сподели в „ Лице в лице “ икономистът проф. Румен Гечев, който до неотдавна бе народен представител от Българска социалистическа партия. 

„ 10 години Българска социалистическа партия се бори с паралелната страна и най-големите корупционни кавги са свързани с партията на Бойко Борисов. Какво държавно управление против корупцията ще вършим? “, попита той.

„ По оценка на ГЕРБ 800 млн. лв. са откраднати от бюджета в интерес на хазарта. Къде са парите? Вярно ли е, че 500 млн. лв. ги няма от язовирите? Няма никакви поправки, а парите липсват “, разяснява икономистът. 

„ За средствата от автомагистралите се потвърди, че от една огромна българска банка са изнасяни милиони за разплащане. АЕЦ „ Белене “ щеше да носи на България милиарди изключително при тази конюнктура на енергийна рецесия в Европа “, добави той.

„ Какво стана с „ Южен поток “? Кой унищожи Бургас – Александруполис? Сега вместо да чакаме дребни танкери на опашка през Босфора, по тръбата от Гърция щеше да идва нефт до Нефтохим. Кой носи отговорност? “, попита социалистът. 

„ Правителството на ГЕРБ изпрати 2,3 милиарда $ на Съединени американски щати и в този момент гледаме в небето дали идват самолетите F-16. Трябва в прокуратурата да се дават отговори за това кой е подписал контракт без неустойки. Самолетите ги няма, а липсват обезщетения “, акцентира той.

На въпроса дали споделя всеобщия мироглед, че бюджета за 2025 година е неприятен, че приходите, заложени в него са безусловно измислени и нереалистични, професорът отговори: „ някои неща да, а други – не “.

„ Твърди се, че нараства делът на Брутният вътрешен продукт, който минава през бюджета. През последните 5-6 години, които обгръщат и времето, когато управляваше Бойко Борисов, тези бюджетни разноски бяха към 40% от Брутния вътрешен артикул по данни на Евростат. А в този момент какъв брой са?  През 2024 година - 39,5, а през идната са заложили 40,8%. Разликата е дребна. Какъв е казусът? “, попита той.

„ 10 години се изричам в Народното събрание с сътрудници, че се движим с 10 % под междинния индикатор на Европейски Съюз, а там към половината от Брутният вътрешен продукт минава през бюджета. Затова тази смяна е козметична в новата макрорамка, а и това изменение от 0,8 от % е придвижване към междинните европейски индикатори “, изясни икономистът. 

„ Бюджетният недостиг е заложен от служебното държавно управление на 3% от Брутният вътрешен продукт. Само 4-5 страни от Европейски Съюз се вписват в този индикатор “, посочи той.

„ Какво вършим с икономическата политика на България? Ние ще се въртим към това, че някой желае да влезем в еврозоната незабавно, или би трябвало да вършим политика, която е добра за българския народ и да влезем в нея? “, попита Гечев. 

След като водещата Цветанка Ризова му зададе въпроса дали споделя възгледа, че заложените доходи са безусловно измислени и нереалистични, едвам се докара разходната част, той сподели, че не са такива. „ С какво са изменени приходите. Те в % на Брутният вътрешен продукт са същите. Чувам някои някогашни сътрудници и даже министри, които обикалят студията и изясняват по какъв начин някакви 20 милиарда лв. повече щели да са разноските. Тези хора имат възприятие за комизъм “, разяснява икономистът. 

„ 20 милиарда лв. са 10% от Брутният вътрешен продукт на България. Къде ги видяха тези цифри? “, попита той.

„ Те настояват, че разноските, заложени в бюджета, не били 40% от Брутният вътрешен продукт, а 50. Не ги виждаме тези цифри в плана “, съобщи професорът, след което показа, че е срещу данъчната прошка. „ Тя не може да запълни бюджетния недостиг от 3%. Решението беше да се обложат със обложат свръхпечалбите на банките с налог. Те надвишиха 3 милиарда “, посочи той.

„ 12 страни от Европейски Съюз и от зоната постановиха такива спомагателни налози, където приходите може да са стотици милиони спрямо тази облага, която се удвои през последните 4-5 години “, съобщи Гечев. 

„ Данъчната прошка е морално неприемлива. Защо едни български жители и компании ще си заплащат налозите, а други - не? Тази концепция на служебния кабинет е извънредно неприятна и не трябва да се поддържа “, акцентира той.

„ Доста сме обяснявали за повдигането на багажника на джипката и по какъв начин се раздават пари в края на годината. Нали си спомняте? “, попита икономистът. 

„ В последните 15 години нито едно държавно управление не си е изпълнявало програмата за финансовите разноски, които са най-икономическият разход за стимулиране на икономическия напредък “, добави той.

„ Няколко министри на финансите лимитираха финансовите разноски, т.е. средствата не отиваха в стопанската система. Държаха ги като запас във втората половина на годината, с цел да може да рапортуват за бюджетен недостиг, който да 3%. Те не са изпълнили обаче едно от най-важните пера – за финансовите разноски “, съобщи Гечев. 

„ Изключителна безочливост е да се приказва за апокалипсис с дълга. В момента отговорностите в еврозоната са 80% от Брутният вътрешен продукт. На България е 30%, а тази година е малко по-малък, а през идващите 4 години ще стане 32-33%. Той е два пъти по-нисък от критерия на Европейски Съюз и е три пъти по-нисък от дълга на страните от еврозоната. Не е правилно, че сме в дългова рецесия “, разяснява той.

„ Проблемът е какво вършим с дълга. Дали се употребява единствено за нарастване на заплати на администрацията или да си довършим енергийни и инфраструктурни планове? Лъжа е, че България имала някакви проблеми с обслужване на дълга “, акцентира някогашният народен представител. 

„ Структурата на дълга ни е неприятна, защото го използваме единствено за нарастване на разходната част, а не за вложения. Нямаме никаква стратегия за развиване на България “, сподели още той.