Чело Алонсо – Кубинската водна бомба
Чело Алонсо, родена като Изабел Аполония Гарсия Ернандес на 10 април 1933 година в Централен Лугареньо, Куба, е хипнотизираща актриса и танцьорка, която пленяваше публиката през 50-те и 60-те години на предишния век.
Кариерата й стартира в Хавана, където показва изключителните си танцови гении, смесвайки афро-кубински ритми с трагичен нюх.
Наелектризиращите осъществявания на Чело й завоюваха купата „ Кубинската водна бомба “, което е знак за избухливото й наличие на сцената.
Преместването й в Европа в края на 50-те години бележи повратна точка, защото тя се трансформира от известна танцьорка в интернационално приета актриса в италианското кино.
Пробивът на Чело Алонсо идва с функциите й в италиански филми с пеплум (меч и сандал), род, известен през следвоенния интервал.
Тя взе участие в забележителни продукции като Голиат и варварите (1959) и Добрият апаш (1960), където нейното магнетично наличие на екрана и екзотична хубост я утвърждават като съдбовна жена.
Алонсо внася несравнима активност в нейните осъществявания, постоянно изобразявайки мощни, съблазнителни герои, които се опълчват на обичайните архетипи на времето.
Сътрудничеството й с процъфтяващата италианска кино промишленост я направи една от първите кубински актриси, придобили интернационална популярност, което в допълнение я утвърди като културна икона.
През 60-те години Чело Алонсо остава видна фигура в киното, допринасяйки за златния век на италианското кино.
Нейното завещание като пионер в латиноамериканските актриси продължава да въодушевява и през днешния ден, защото тя разчупи бариерите в една промишленост, в която постоянно липсваше многообразие.
Отвъд достиженията й на екрана, сливането на Алонсо от кубински корени и европейска изисканост я трансформира в знак на грациозност и мощ.
Нейното въздействие надвишава границите, оставяйки незаличима диря както върху танца, по този начин и върху кино лентата, трансформирайки я във безконечна икона на развлеченията от средата на 20-ти век.
Кариерата й стартира в Хавана, където показва изключителните си танцови гении, смесвайки афро-кубински ритми с трагичен нюх.
Наелектризиращите осъществявания на Чело й завоюваха купата „ Кубинската водна бомба “, което е знак за избухливото й наличие на сцената.
Преместването й в Европа в края на 50-те години бележи повратна точка, защото тя се трансформира от известна танцьорка в интернационално приета актриса в италианското кино.
Пробивът на Чело Алонсо идва с функциите й в италиански филми с пеплум (меч и сандал), род, известен през следвоенния интервал.
Тя взе участие в забележителни продукции като Голиат и варварите (1959) и Добрият апаш (1960), където нейното магнетично наличие на екрана и екзотична хубост я утвърждават като съдбовна жена.
Алонсо внася несравнима активност в нейните осъществявания, постоянно изобразявайки мощни, съблазнителни герои, които се опълчват на обичайните архетипи на времето.
Сътрудничеството й с процъфтяващата италианска кино промишленост я направи една от първите кубински актриси, придобили интернационална популярност, което в допълнение я утвърди като културна икона.
През 60-те години Чело Алонсо остава видна фигура в киното, допринасяйки за златния век на италианското кино.
Нейното завещание като пионер в латиноамериканските актриси продължава да въодушевява и през днешния ден, защото тя разчупи бариерите в една промишленост, в която постоянно липсваше многообразие.
Отвъд достиженията й на екрана, сливането на Алонсо от кубински корени и европейска изисканост я трансформира в знак на грациозност и мощ.
Нейното въздействие надвишава границите, оставяйки незаличима диря както върху танца, по този начин и върху кино лентата, трансформирайки я във безконечна икона на развлеченията от средата на 20-ти век.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ