Уста Колю Фичето (от арабската дума устаз“, която означава –

Уста Колю Фичето (от арабската дума „ устаз “, която значи – майстор) е роден през 1800 година, само че 3 години по-късно  остава сирак, откакто татко му умира.

Когато е едвам на 10 години бъдещият строител, проектант и ваятел стартира да учи поминък при тревненските майстори строителни зидари – дюлгери. На 17 се учи по какъв начин се дяла камъкът при майстори от град Корча от западнобългарската строителна школа. След това от майсторите в Брацигово усвоява градежа на църкви, мостове и камбанарии. Той също така научава отлично турски език и приказва добре гръцки и румънски. Ранното начало значи ранни резултати и още на  23 години Колю към този момент е калфа, а на 36 целият дюлгерски еснафин го признава за занаятчия.

Днес в парк „ Дружба “ в Търново се намира гробът му като истинският кръст е в окръжния исторически музей „ Конака “. Той почива през 1881 година

Никола Иванов Фичевпо принцип е роден в Дряново. Но едно от най-известните му творби – маркирано и на гърба на банкнотата от 2000 лв. емисия 1996 година, в обращение до 1999 година – без подозрение е църквата „ Света Троица “, която е измежду най-ярките мостри на църковната архитектура в страната ни. Тя се намира в Свищов.

Възрожденската православна черква „ Света Троица “

През 1791 година в Австро-турския кротичък контракт от 4 – 5 август за града е одобрено името Sistova, което заменя турското Zigit и с което е обвързвано днешното името на Свищов. Етимологията му не е ясна, само че може да е обвързвано с глагола „ свистя “.

Свѣщовъ, както се написа към 1873 година, Свищовъ, както се пише до 1945 година, или Свищов, както го знаем през днешния ден се намира на брега на река Дунав и е част от област Велико Търново. Градът може да не е родното място на Фичето, само че е на Алеко Константинов.

През 48 година сл. Хр. в този регион, който е и най-южната точка на р. Дунав, се  настанява Осми Августовски легион – най-верният легион на император Веспасиан, който по-късно го прекръства на Първи Италийски легион. По римско време в околностите на сегашен Свищов Веспасиан също по този начин основава и населено място под името Нове (Novae) посредством Decretum Terris от 26 октомври 69 година То е с повърхност от 44 хектара и е издигнато във формата на пентагон.

По-късно готите се установяват като съществена мощ на Балканския полуостров откакто Атила умира през 453. и хуните се отдръпват в Азия. Нове става главен град и своеобразна столица на остроготите, определен от Теодорих Велики след завладяването на Белград през 471 година и походите му в Македония и Гърция. 10 години по-късно Теодорих Велики ще начене агресия на Апенинския полуостров.

Латински надписи от римската легионна цитадела и ранновизантийски град Нове

По времето на цар Иван Шишман през Средновековието се загатва крепостта под името Зибестова, която е регионален център.

След това през 1738 година популацията в Свищов към този момент е преобладаващо турско. Това продължава да е по този начин, до момента в който съветските войски не опожаряват града по време на Руско-турската война (1806 – 1812) и популацията не е преселено. Тези събитията са разказани от Неофит Бозвели в меморандум, който той изпраща до Високата врата:

Александър Ланжерон – френски и съветски граф, офицер във френската и съветската войска и военачалник – написа за случилото се в дневника си. Той споделя по какъв начин военачалник Николай Каменски заповядва на военачалник Емануил Сен-При да унищожи и изостави Свищов:

Щетите от пожара са големи. Унищожени са „ Свето Преображение “ (тогава „ Свети Николай “ ) и „ Св. Илия “ – две огромни православни църкви. В града оцелява само метоха на Хилендарския манастир с църквата „ Св. Апостоли Петър и Павел “ от общо девет. Малката черква на калето „ Св. Димитър “ също се резервира.

За благополучие, при започване на 1811 година популацията последователно се завръща в града, когато през зимата реката замръзва. Първоначално са възобновени 15 къщи като така постепенно Свищов още веднъж става един от най-многолюдните градове по Дунава.

Още на идната година в града се издига славяно-елинско учебно заведение – на даскал Манолаки (Емануил Васкидович) – с парични дарения от Филип Сакелариевич, ръководител на еснафа на кожарите във Виена и изтъкнат представител на чорбаджи Цанковия жанр. Църквата „ Св. Николай “ е възобновена в началото като дървена сграда и точно тогава получава новото име „ Св. Преображение “. По-късно, през 1835 – 1836 година свищовци събират помощи, в това число и от сръбския княз, който дава за градежа греди от горите си, и още веднъж построяват църквата от камък.

От 1820 година нататък градът стартира да връща предходният си искра и разцвет като за това оказва помощ в немалка степен и обновеното парно мореплаване по долната част на Дунав (15 години по-късно).

Етнографски музей

Когато руснаците още веднъж се изправят против турците – при започване на октомври 1829 година – протойерей Стефан Ганчев, откривател на града, написа в книгата си „ Свищовъ (приносъ за историята му) “, че градът още веднъж е унищожен от съветските войски. Този път е унищожена единствено половината от него. На 15 юни 1877 година Свищов де факто става и първият освободен български град, когато основните сили на съветската армия  преминават Дунав и атакуват по време на Руско-турската война от 1877 – 1878.

Сред офицерите и бойците още по време на военните дейности се появява концепцията на мястото на десанта да се повдигнат паметници на освободителната задача на Русия, както и на починалите там 812 души. През 1878 година, незабавно след войната, съветският император отпуска 165 хиляди рубли за построяването им и то стартира.

През 1881 година е осъществена друга идея, този път на Комитета за подкрепяне на жертвите от войната с ръководител Стоян Заимов – повдигнат е и монумент на самия император Александър II, а през 1979 година се появява и паметник във връзка 100-годишнината от военните събития. Днес цялата околност носи името „ Паметниците “.