Успяхме да видим уникални неща в планините на Монголия. Намерихме

...
Успяхме да видим уникални неща в планините на Монголия. Намерихме
Коментари Харесай

Проф. Овчаров : Още не е ясно какъв е етногензисът на българите , това е котел от етноси и култури

„ Успяхме да забележим неповторими неща в планините на Монголия. Намерихме съвпадения, въпреки да не става дума за директни аналогии. Факт е, че етногенезисът на прабългарите към момента не е обяснен. Според мен те произлизат от Алтайския регион. Друга е тематиката, че по пътя си са минали през голям брой области, повлияни от иранската просвета “, сподели по Народоосвободителна въстаническа армия археологът проф. Николай Овчаров.

Проф. Овчаров показа усещания от скорошната експедиция в Монголия, осъществена взаимно с българския клон на американски проучвателен клуб Explorers Club и NOVA телевизия. По време на пътуването в Монголия, археолозите минали над 5000 км в тежък терен, достигайки до 3500 метра надморска височина. Те следили практики на същински шамани – „ последните достоверни шамани “, както ги назова професорът – и антични скални рисунки, отразяващи обредите на локалните племена преди хилядолетия.

Откритията удостоверяват хипотезата, че прабългарите са с корени в Алтайския район, като в културата им участват както шамански, по този начин и ирански детайли – удостоверение за дълъг път и разбъркване на въздействия. „ Културата на Първото българско царство е комплицирана комбинация – виждаме шамански култове и ирански обичаи. Историята ни не е елементарна – и не би трябвало да я опростяваме “, споделя проф. Овчаров.

„ Българите имаме комплицирана история, която не би трябвало да омаловажаваме, а да изследваме. В нашия етногенезис вземат участие десетки нации – освен славяни, траки и прабългари “, акцентира той.

 „ България е благословена, че е основана единствено на към 200 км от Константинопол – центъра на цивилизацията по това време. Но въпреки това, всички нашествия минават отсам. Това ни прави нещо като стражи на Европа – длъжни сме да ги стопираме “, сподели още проф. Овчаров.

Професорът удостовери, че археологическият сезон в Перперикон към този момент е в ход. Още при започване на лятото екипът му е разкрил два каменни чука от халколита – свидетелства за човешка активност отпреди над 6500 години.

Перперикон, разказан от проф. Овчаров като „ голям археологически комплекс “, е населяван съвсем непрестанно повече от 7 хилядолетия. Разкопките в южния му квартал не престават с разкрития на раннохристиянска базилика с дължина 40 метра – най-голямата в Родопите – и некрополи на знатни жители от IV–V в.

„ Разкритията демонстрират освен набожен, само че и обществен живот – от шаманизма през християнството, до средновековните жилища “, означи археологът.

Проф. Овчаров остро акцентира смисъла на познанието за предишното, изключително по отношение на геополитически проблеми като разногласието със Северна Македония. „ Този, който не познава предишното, не може да разбере бъдещето. Северномакедонският въпрос няма да се реши с жп линия до Скопие, а с надълбоко схващане на историята “, акцентира той, хвалейки българската дипломация за твърдата ѝ позиция по тематиката.

Той съпостави позицията на България с тази на Гърция по време на Преспанското съглашение и настоя страната ни да не отстъпва от правилата си.

Историкът уточни, че разположението на България – единствено на 200 км от Константинопол – е както благословия, по този начин и съдбовно предизвикателство. През вековете страната ни е била пазач на Европа – от хан Тервел, през битката против арабското настъпление, до съпротивата против османците.

„ България е минала през десетки етноси и култури – не сме просто славяни, траки и прабългари. Това е казан на нации “, споделя той.

Професорът показа и новата си книга – „ Аристокрацията на Второто българско царство “, втори том от поредицата „ Великите владетели “. В момента написа трета част – за живота на елементарните хора през този интервал. Книгите целят да покажат сложността на обществото оттатък обичайна историческа рамка.
Източник: lupa.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР